Решение № 12714 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) против решение 22368/29.06.2025 г., постановено по адм. дело 9913/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, кореспондиращи с отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска решението да се отмени. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът М. А. Ю. оспорва касационната жалба по съображения в открито заседание. Иска оспореното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 22368/29.06.2025 г., постановено по адм. дело 9913/2024 г. по описа на АССГ по жалба на М. А. Ю. е отменено Решение 8844 от 20.08.2024 г. на председателя на ДАБ, с което поради наличие на предпоставките по чл. 17, ал. 4 във вр. чл. 13, ал 1, т. 6 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 48, ал. 1, т 1 ЗУБ е отнет предоставения с Решение 4711/25.03.2024 г. хуманитарен статут на чужденеца. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като от една страна административния орган не е конкретизирал коя от хипотезите на чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗУБ е налице за конкретния случай, а от друга с оглед събрания доказателствен материал не се установява по категоричен начин наличие на нито една от хипотезите на чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗУБ, която да обосновава отнемане на предоставения хуманитарен статут на чужденеца. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспорваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на оспореното съдебното решение. Съдържанието на съдебния акт отговаря на чл. 172а, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е формирал фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производство, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и последователност. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател и по отношение на твърдяното нарушение на материалния закон при постановяването на оспореното съдебно решение. Правилни са изводите на административния съд за несъответствие на процесния административен акт с материалноправните разпоредби. Административния орган е приел, че спрямо М. А. Ю. са налице предпоставките за отнемане на предоставения хуманитарен статут с правно основание чл. 17, ал. 4 във вр. чл. 13, ал 1, т. 6 ЗУБ, което с оглед на събрания доказателствен материал в хода на съдебното производство се опровергава. Действително по делото са налични противоречиви доказателства по отношение на точната дата на раждане на чужденеца, но съгласно резултатите от направеното образно изследване на М. А. Ю. на 21.02.2024 г. е посочено, че възрастта на изследваното лице е [възраст]. От събрания доказателствен материал липсват каквито и е данни чужденеца да се е представил с фалшива самоличност или използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които по време на производството е продължил да твърди, че са истински, за да попадне в приложното поле на чл. 17, ал. 4 във вр. чл. 13, ал 1, т. 6 ЗУБ. Несъответствието между доказателствата и посоченото правно основание от страна на административния орган е порок на акта относно неговата материалноправна законосъобразност, което е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, както правилно е приел и решаващият съд. По изложените съображения и при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение