Решение № 6324 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2018 г.

Решение № 6324 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Перник против решение № 303 от 4.10.2018 г., постановено по адм. д. № 267/2018 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – "Мини-Перник" ЕАД – в ликвидация, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник отменя заповед № 535/30.03.2018 г. на кмета на Община Перник, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "сграда с идентификатор 55871.505.485. 6 по КК на гр. Перник, находяща се в УПИ І, кв. 205 по плана на гр. Перник – ЦГЧ и осъжда Община Перник да заплати на "Мини Перник" ЕАД в ликвидация направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателят не е извършител на незаконния строеж, при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. В нарушение на чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 АПК съдът не проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички законови основания. В решението са изложени мотиви само и единствено относно извършителя на строежа, но не и дали е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, дали същият е незаконен съобразно посоченото правно основание за издаване на заповедта, с оглед събраните по делото доказателства и дали същият е търпим. Липсата на мотиви в тази насока препятстват настоящата инстанция да извърши касационна проверка за правилност на обжалваното съдебно решение. Обстоятелството дали жалбоподателят е извършител на незаконния строеж е без правно значение за законосъобразността на заповедта за премахването му. То има значение само за това кой ще понесе разноските по изпълнение на заповедта- чл. 225, ал. 6 ЗУТ. При установяване, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа, заповедта подлежи на отмяна само в частта, в която е постановено премахването от това лице, а не изцяло поради материална незаконосъобразност. Съгласно чл. 225, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на извършителя и на възложителя (т. 5), чиято отговорност е солидарна. Незаконният строеж подлежи на премахване независимо от това кой е негов възложител или извършител. Това има значение само при определяне на лицата, които следва да поемат разноските по премахването му в съответствие с чл. 225, ал. 6 ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е собственик на терена, върху който е извършен процесния строеж. В тази връзка съдът не излага съображения дали същият може да бъде адресат на заповедта съгласно § 3, ДР от Наредба № 13/2001 г. за принудително премахване на незаконни строежи или части от тях от ДНСК, тъй като собственикът на имота, върху който се намира незаконния строеж е възможен адресат на заповедта, наравно с извършителя на същия. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд – решения по адм. д. № 7908/2014; № 7352/2014 г.; № 1683/2016 г.; 7017/2013 г.; 7296/2018 г. и др. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите към спора доказателства относно предмета на спора, а именно налице ли е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ или друг вид обект, ако установи, че е налице строеж да установи времето на извършването му и провери законосъобразността на оспорената заповед в т. ч. и да изложи съображения относно наличието или липсата на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ вр. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, като провери и налице ли са предпоставките за неговата търпимост. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,