Решение № 9852 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2016 г.

Решение № 9852 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Г. в качеството му на контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ("ЦГМ") ЕАД, гр. С., подадена чрез адв. М. Г. от САК, срещу решение № 3656 от 30.05.2016 г. по адм. дело № 1369/2016 г. на Административен съд - С. - град (АССГ), с което по жалба на "Комсийски и Великов - Адвокатско дружество" е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) - "използване на техническо средство тип " скоба" за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от Закона за движението по пътищата" (ЗДвП), приложена по отношение на л. а. "Пежо" с ДК № СТ 5840СХ на 21.01.2016 г. в гр. С., на ул. "И."№... между улиците "11-ти Август" и "Дунав" пред подхода на подземния гараж на сградата, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 с. з. Касаторът излага доводи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че принудителното блокиране на процесния автомобил е извършено в зоната на действие на знака, позволяващ паркиране срещу заплащане, респ. в обхвата на зелената зона на улицата, поради което е налице хипотезата по чл. 123 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), респ. тази по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, обуславящи прилагането на процесната мярка. Претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявената жалба. Ответната страна - "Комсийски и Великов" Адвокатско дружество, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебен контрол е законосъобразността на ПАМ - "използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП". Мярката за административна принуда е приложена от Е. Г. - в качеството му на контрольор автомобилен транспорт в "ЦГМ" ЕАД, по отношение на управлявания от А. К. - съдружник и управляващ "Комсийски и Великов - Адвокатско дружество, лек автомобил л. а. "Пежо" с ДК № СТ 5840СХ, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. При извършената проверка за законосъобразност на акта, дължима съгласно чл. 168 АПК съдът е приел, че процесната ПАМ е постановена от компетентен орган и в съответната форма, но в противоречие с материалния закон. След анализ на представените с административната преписка доказателства и при съобразяване на относимата нормативна уредба съдът е счел, че за констатираното от служителите на "ЦГМ" ЕАД нарушение, законът не предвижда прилагане на мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Посочил е, че при наличие на забрана по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП за престой и паркиране на платното за движение и на тротоара, непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях, служителите на "ЦГМ" ЕАД е следвало да предприемат действия по сигнализиране за нарушението и принудително преместване на автомобила, а не да го заскобват, респ. в случая е следвало да се приложи мярката, предвидена в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнал до обоснован правен извод за незаконосъобразност на мярката за административна принуда, като разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. Между страните е безспорно, че на 21.01.2016 г. А. К. е паркирал управлявания от него лек автомобил " л. а. "Пежо" с ДК № СТ 5840СХ пред подхода на подземния гараж, който се намира в сградата, в която е офиса на дружеството. Обстоятелството, че автомобилът е паркиран пред подхода на подземния гараж не се оспорва. Безспорен е и фактът, че мястото, където е паркиран автомобилът, попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране, съгласно представената по делото Заповед № СО15-РД-09-05-437/29.07.2015 г. на кмета на Столична община за въвеждане на територията на общината на режим на почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона". За престоя не е била заплатена дължимата цена (с SMS или талон). В изпълнение на правомощията си длъжностното лице Е. Г., настоящ касационен жалбоподател, е наложил предвидената в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда - "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП". Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им по въпроса за приложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на местата в съответните зони, които със закон са забранени за паркиране. Този въпрос е обуславящ преценката за правомерността на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а отговорът следва при съобразяване на относимата нормативна уредба и правната характеристика на ПАМ по ЗДвП. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. По силата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община ППС, което е паркирано в нарушение на чл. 47, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство ("скоба"). Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство ("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните пътни превозни средства (ППС), се организира и осъществява от общинското дружество "ЦГМ" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП. Към делото е приложена заповед № СО15-РД-09-05-431/29.07.2015 г., с която са одобрени ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез използване на техническо средство тип "скоба", съгласно Приложение № 1, неразделна част от същата. Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В конкретния казус не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - не е налице паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране. Касационната инстанция изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд доводи, обосноваващи тезата, че в териториалния обхват на почасово платената зона за паркиране не влизат местата, на които по закон са забранени престоят и паркирането на ППС. С. на употребения от законодателя термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници - улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране. Съответно, вън от обхвата на зоната остават местата, на които по закон са забранени престоят и паркирането. По делото е безспорно установено, че процесният автомобил е бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП пред гараж, като в случая се затруднява достъпа до него. Установената с нормативен акт забрана за престой и паркиране не би могла да бъде валидирана чрез заплащане на регламентираната такса за паркиране, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател, поради което обосновано първостепенният съд е приел, че санкцията за констатираното нарушение е тази, посочена в чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП. Визираната разпоредба гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ: т. 5 - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: б. "б" - паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. От друга страна приложената ПАМ не съответства на целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП - опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяване на административните нарушения. С приложената мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП очевидно няма да се преустанови нарушението, което ответникът е извършил, паркирайки автомобила си пред входа на гараж, с което е затруднил достъпа до до него, а напротив - с удължаването на престоя на ППС ще се създадат предпоставки за допълнително утежняване на пътната обстановка и в крайна сметка до състояние на продължаване на вредните последици от нарушението. Неоснователно е твърдението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разпитване като свидетел на А. К. - съдружник и управляващ Адвокатското дружество - жалбоподател в първоинстанционното производство. В крайна сметка, чрез свидетелските показания на лицето се установява факт, който не се оспорва от касатора, а именно че автомобилът е бил паркиран пред подхода на подземен гараж на сграда в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение