Решение № 8419 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2018 г.

Решение № 8419 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от "Ес и Кей" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. "Източна тангента" 102,представлявано от управителите К. Д. и А. Н., против решение № 7066 от 27.11.2017 г., постановено по адм. д № 7611/2017 г. по описа на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди в размер на 490 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП-32/14.06.2011 г., издадено от началника на М. А. - С. и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС-С.. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, като неправилно на всички, посочени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Поддържа доводи, че не е отчетен факта, че с обща жалба са обжалвани всичките 38бр. НП и необоснован е извода на съда, че договора за правна помощ от 15.06. 2011 г. е следвало да се представи по наказателно административното дело за да се обезпечи неговата достоверност. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът - Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Якимовска оспорва касационната жалба, като неоснователна. Твърди се, че приложените доказателства установяващи вредата са противоречиви, дори в приложения договор в т. 4.1 и 4.3 се съдържа различна сума. При наличните доказателства правилно първионстанционния съд е постановил решението си. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и постановеното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административния съд - С. - град е отхвърлил предявения от "Ес и Кей " ООД иск за сумата от 490 (четиристотин и деветдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 32/14.06.2011 г., издадено от началника на М. А. -С. и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 15139/2011 г. по описа на Районен съд - С.)разноски за договореното адвокатско възнаграждение, както дължимата законна лихва, считано от датата на предявяване на иска. За да стигне до този правен резултат, Административния съд - С. - град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е недоказан и неоснователен. Съдът е приел, че липсва и не е доказана третата предпоставка на иска по ЗОДОВ - претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на НП № 32/14.06.2011 г. Административният съд е заключил, че от представения Договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г. и представените три броя преводи за заплатени суми на адвокатското дружество недоказват по безпорен начин претедираната като вреда по ЗОДОВ сума от 490 лева за съдебната защита срещу наказателното постановление и платена, като адвокатско възнаграждение. Прието е, че не е налице имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдебното решение е правилно. При постановяване на решението съдът не е допуснал сочените нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал с подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 490 лв., причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 32 от 14.06.2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара - С." е недоказана и неоснователна. Не е установен размера на паричното задължение, като не се доказва нито една от двете хипотези на определяне на адвокатското възнаграждение - договор, или процедура по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Не са представени доказателства за реализиране на процедурата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата по отношение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на цитираното наказателно постановление, което изключва възможността съдът сам да определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Обосновано съдът е заключил, че не са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: 1. налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт). 2. от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатено за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат. 3. платените суми за адвокатски хонорар и държавна такса са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Няма спор по делото, че по силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащо действие. В конкретния случай обаче исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователна, като правилно е била отхвърлена, тъй като не е конкретизиран и установен размера на плащане на адвокатско възнаграждение. Приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП, но производството не е безпорно, касае се за исковово производстнво и ищеца е нотаварен по закон с доказването размера на предявения иск. Иска се доказване и установяване на всички елементи на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с което в това производство ищеца не се е справил и не е установил че исковата сума от 490 лева е вреда претърпяна в производството по обжалване и отмяна на НП № 32/2011 г. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд