Решение № 9928 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3562/2018 г.

Решение № 9928 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3562/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реса на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадените от З. Т. П. касационни жалби против решение № 473/21.12.2017 г. и решение № 49/15.02.2018 г., постановени по адм. дело № 206/2017 г. на Административен съд - В. Т.. Решение № 473/21.12.2017 г. се обжалва в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против О. Д. "Земеделие" - В. Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди причинени от незаконни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Касационните оплаквания, изложени в касационната жалба и допълващите я изявления на касатора, могат да се обобщят като свързани с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и постановяване на решението въз основа на необосновани правни изводи и в нарушение на материалния закон спрямо установените по делото факти и процесуално поведение на страните. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и решаването на делото по същество чрез уважаване на исковата претенция в пълния претендиран размер. По отношение на решение № 49/15.02.2018 г., с което от една страна е оставено без разглеждане искането на З. Т. П. за изменение на Решение № 473/21.12.2017 г., в частта му за разноските, а от друга е отхвърлено искането му за допълване на решението, се претендира, че решението е неправилно с оглед приложението на чл. 176 от АПК спрямо срока за упражняване на правото на искане за допълване на решението, включително и в частта му за разноските. Ответната страна - О. Д. "Земеделие" - В. Т., в писмен отговор оспорва касационна жалба на Пушкаров и едновременно с това оспорва правилността на Решение № 473/21.12.2017 г., в частта му, с която е уважен искът на З. Т. П. за от сумата 200,00 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от отменен административен акт - отказ за извършване на административна услуга изх. № РД-05-2374/18.04.2013 г., издаден от началника на ОСЗ - гр. Г. О. и незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при същата общинска служба, по искане за издаване на скица, за периода от 24.04.2014 г. до 18.12.2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа подробно заключение, че постановените от административния съд решения № 473/21.12.2017 г. и № 49/15.02.2018 г. по адм. дело № 206/2017 г. на Административен съд - В. Т. са валидни, допустими и правилни. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационните жалби на З. Т. П. са редовно подадени, от надлежна страна, в срок, и против подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, намира същите за допустими. По отношение направеното с писмения отговор от Областна дирекция "Земеделие" - В. Т. искане за отмяна на решения № 473/21.12.2017 г., в частта, с която е уважен искът на Пушкаров срещу Областна дирекция "Земеделие" - В. Т., настоящия съдебен състав намира, че това искане има характер на просрочено касационно обжалване, което следва да бъде оставено без разглеждане. Решение № 473/21.12.2017 г. е редовно съобщено на ОД "Земеделие" - В. Т. на 02.01.2018 г., видно от приложеното под л. 116 по делото съобщение. Четиринадесетдневният срок за обжалване на решението в неблагоприятната за ОД "Земеделие" - В. Т. му част е изтекъл на присъствения 16.01.2018 г. Видно от датата 02.02.2018 г., поставена на пощенското клеймо на плика, с който е изпратен "писмения отговор", искането за отмяна на първоинстанционното решение е просрочено. При така изложеното и на основание чл. 215, т. 3 от АПК във вр. с чл. 211, ал. 1 от АПК, касационната жалба на ОД "Земеделие" - В. Т. подадена като писмен отговор по касационната жалба на З. Т. П. следва да бъде оставена без разглеждане. Разгледана по същество, касационната жалба на З. Т. П. против Решение № 473/21.12.2017 г., в частта, му с която са отхвърлени исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против О. Д. "Земеделие" - В. Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди причинени от незаконни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица е основателна, но не по изложените в нея съображения. Производството по адм. дело № 206/2017 г. на АСВТ е образувано по искова молба на З. Т. П., с която е поискано от съда "да се открие административно дело за обезщетение в размер на сто хил. лв..." въз основа на твърдението, че: "Държавата е длъжна да ми възстанови щетите, които понасям!". С разпореждане от 03.04.2017 г. по делото, съдът приел, че така подадената искова молба е нередовна и е указал на ищеца да посочи дали претендира вреди от отменен административен акт или от незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, като конкретизира административния акт, съответно действието на администрацията. С уточняваща молба от 12.04.2017 г., ищецът е посочил, че претендира "обезщетение от проявени действия и бездействия на административния орган - ОДЗ ВТ с директор Й. Г. С. - като основания за иска подробно са изписани в административната преписка по адм. дело № 508/2013 и Решението към него, както и последвалите административни дела: № 887/2016 г., № 428/2016 г., № 195/2017 и техните Разпореждания и Решения на разположение в АС ВТ". Въз основа на уточнението от 12.04.2017 г., съдът е приел исковата молба за поправена. С доклад по делото от 10.05.2017 г. е приел, че: "Производството е образувано по иск от З. Т. П. срещу ОД "Земеделие" В. Т. с искова претенция срещу действия и бездействия на ответника изразяващи се в неизпълнение на съдебно решение и непредставяне на документи изискани от лицето. С определени имуществени и неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв. ". До приключване на съдебното дирене и даването на ход по същество на делото, предметът на иска не е променян. С решение № 473/21.12.2017 г. по делото, съдът е осъдил Областна дирекция "Земеделие" - гр. В. Търново да заплати на ищеца сумата от 200,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от отменен административен акт - отказ за извършване на административна услуга изх. № РД-05-2374/18.04.2013 г., издаден от началника на ОСЗ - гр. Г. О. и незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при същата общинска служба, по искане за издаване на скица, за периода от 24.04.2014 г. до 18.12.2015 г. Същевременно е отхвърлил искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, в останалата му част, като неоснователен и недоказан, както и е отхвърлил искът за обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, в останалата му част, като неоснователен и недоказан. При така установеното, касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част е недопустимо, тъй като е постановено в резултат на производство, протекло въз основа на нередовна искова молба, респ. при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение определянето предмета на делото и съответствието на решението спрямо определения предмет. Настоящата инстанция намира, че въпреки уточняващата молба от 12.04.2017 г., ищецът не е успял да поправи първоначално подадената искова молба и същата е останала нередовна по отношение изискванията за ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска - чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Нито в исковата молба, нито в уточнението се съдържа ясно индивидуализиран административен акт, действие или бездействие, което да е поставено в причинна връзка с ясно посочени твърдения за конкретни вреди по вид и проява, понесени от ищеца. В молбата от 12.04.2017 г. са направени препратки към дела и съдебни документи, които изискват направата на предположения или изводи от страна на съда за обстоятелствата, въз основа на които ищецът претендира или би могъл да претендира спорно материално право на вземане спрямо държавата. Диспозитивното начало в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, провеждано по реда на чл. 203 и сл. от АПК и допълващите процесуални правила на ЗОДОВ, изключват служебно дирене или уточняване на обстоятелствата, въз основа на което се претендира вземането. В тази връзка, като нарушение на чл. 6, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 203 от АПК следва да се определи действието на административния съд по служебно определяне на предмета на делото, намерило израз в доклада по делото от 10.05.2017 г. като претенция срещу действия и бездействия на ответника изразяващи се в неизпълнение на съдебно решение и непредставяне на документи изискани от лицето. Нещо повече, в доклада по делото съдът е приел, че се касае до спор за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв., при условие, че никъде ищецът не е разграничил нито вида на вредите, нито размера им по вид на вредата, нито е поддържал фактически твърдения за начина им на проявление в действителността. Правилата на исковото производство изискват в исковата молба, вредите да се конкретизират по вид, характер и размер - имуществени, неимуществени, пропусната полза. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмет на на спора, предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка оБективните предели на силата на пресъдено нещо, с която ще ползва съдебното решение. Ето защо, след като е констатирал, че ищецът не е изпълнил изцяло дадените му указания, съдът е следвало да му даде допълнителен срок за да изпълни изцяло указанията и след това да извършва процесуални действия. При така изложеното и на основание служебната проверка за допустимостта на решенето по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че решението в обжалваната му част е недопустимо като постановено въз основа на непоправена нередовна искова молба, в нарушение на чл. 6, ал. 2 от ГПК относно служебно определяне предмета на делото и разрешаването му в несъответствие с вече определения предмет на делото. Допуснатите нарушение са съществени по своя характер, тъй като пряко рефлектират върху процесуалните предпоставки за упражняване правото на иск от страна на ищеца и спазването на принципни положения относно началата в исковото производство. В тази връзка и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, решението следва да бъде обезсилено. Установената недопустимост на решение № 473/21.12.2017 г. в обжалваната му част, влече след себе си и недопустимост на обжалваното в цялост допълнително решение № 49/15.02.2018 г. относно разноските. Поради тази причина, разглеждането по същество на възраженията на касатора против правилността на посоченото решение се явява безпредметно. С оглед изхода на делото, искането на касатора Пушкаров за присъждане на разноски, направено в хода на делото по същество, следва да бъде оставено без уважение като цяло. Водим от горното, Върховния административен съд, трето отделение,