Решение № 10849 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2015 г.

Решение № 10849 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от "Денис Ер Груп" ЕООД със седалище в град София против решение № 5300 от 24.07.2015 г. по адм. дело № 652/2015 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/7604 от 12.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за кампания 2008 г. От обстоятелствената част на допълнението към жалбата могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с неоснователност на възраженията за нищожност на оспореното уведомително писмо, като издадено при условията на заместване. Отделно от това представителят по закон да дружеството се е отказал от подпомагане. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от "Денис Ер Груп" ЕООД против уведомително писмо изх. № 01-2600/7604 от 12.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Основното възражение е за нищожност, поради обстоятелството, че то не е издадено от изпълнителния директор, а от друг експерт в разплащателната агенция. Отделно от това се твърди, че не са извършени всички задължителни проверки, което съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. От приложената административна преписка е установено, че през 2008 г. търговското дружество е подало заявление за подпомагане по две мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и Национални доплащания /НД/. По заявените БЗС е извършена административна проверка и не са установени застъпвания. Издадена е заповед № 44200 от 24.09.2008 г. на Техническия инспекторат за извършване на проверка на място. Такава е направена, а резултатите са обективирани в Контролен лист за проверка на място и в контролен доклад. За проверката и за съставения доклад дружеството е било уведомено чрез управителя на 9.12.2008 г. и не е взело отношение. По преписката се намира декларация от управителя Р., че се отказва от подпомагане във връзка с подадено заявление № 44200/2008 г. Въз основа на резултатите от проверката, административният орган е приел недопустима за подпомагане площ по първата мярка от 6.64 ха и 2.20 ха по втората, които са равни на декларираната площ. С подробни мотиви в табличен вид е отказано цялостно претендираното финансиране и по двете мерки. Уведомителното писмо е издадено от изпълнителния директор. Подписано е от Ж. - негов заместник, като е отразено, че заместването е съгласно заповед № 03-РД/3724 от 4.11.2014 г. Жалбоподателят е оспорил достоверността на контролния доклад, което е наложило назначаване на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е извършило проверка на материалите, съдържащи се в ДФЗ и по делото. Дало е подробно заключение за всеки едни от заявените БЗС и е потвърдил изводите на експерта при проверката на място. При така установената фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Прил е за неоснователно твърдението му за нищожност на уведомителното писмо, поради факта, че то е издадено от заместник-изпълнителния директор при условията на заместване, а не на делегиране на права. Съобразил е декларацията от управителя на дружеството за отказ от подпомагане и е преценил последиците от нея във връзка с нормите на Регламент № 796/2004 г., доколкото правоотношенията са се развили преди приемане на Наредба № 5 от 1.03.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Обсъдил е и заключението на вещото лице. Въз основа на правните изводи е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство. Основният акцент отново е върху нищожността на административния акт, като издаден от лице без представителна власт. Възраженията са неоснователни. Видно от представената по делото заповед № 03-РД/3724 от 4.11.2014 г., изпълнителният директор на ДФЗ е възложил на заместника си да го замества за периода от 10.11.2014 г. до 12.11.2014 г. Именно в този двудневен период е изготвено оспореното уведомително писмо. Същото е издадено от името на изпълнителния директор и е подписано от заместника му, като изрично е отразено, че това е направено по правилата на заместването с изписване номера и датата на заповедта за заместване. Правилно съдът е приел, че се касае за заместване, а не за делегиране на права. Пред настоящата инстанция е представено предходно решение на административния съд - София град за обявяване нищожност на уведомително писмо във връзка с кампанията 2008 г. От съдържанието на това решение № 675 от 7.02.2014 г. по адм. дело № 11603/2012 г. на АССГ се установява, че се касае за административен акт, издаден от неизвестно длъжностно лице в ДФЗ. Установена е напълно различна фактическа обстановка, поради което всякакви съпоставки и позоваване на това решение от страна на касационния жалбоподател са неоснователни и неуместни. На второ място се възразява, че съдът не е провел в пълнота производството по оспорване на контролния лист за проверка на място. Възражението е неоснователно. Във връзка с направеното оспорване, съдът се е произнесъл с протоколно определение и е разпределил доказателствената тежест. Допуснал е експертиза със задачи, поставени от административния орган и служебно поставени от съда. Допуснал е до разпит посочения от жалбоподателя свидетел. Разпитът не е проведен, тъй като свидителят не е бил доведен. Страната не се е възползвала от правото си да постави на свой ред задачи към експертизата. Самото заключение е изготвено след преглед на всички материали по делото, както и тези, създадени при проверката на място - заснемането с GPS апаратура в работен режим, от който се вижда местоположението на оператора, контурите на заявения и измерения парцел, както и площите и периметрите им и часа на извършеното измерване. Експертизата е приела намаляване на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП от 6.64 ха на 4.62 ха. Това обаче не рефлектира върху крайния резултат от спора, тъй като недопустимата площ продължава повече от два пъти да надвишава допустимата такава. Поради това и подадената жалба от земеделския производител е неоснователна. Като я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна сумата 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горе изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение