Решение № 60129 от 1.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 759/2021 г.

Решение № 60129 от 1.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 759/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Б. С. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 802 от 29.01.2020 г. по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 308 от 12.06.2020 г. по гр. д. № 1187 от 2020 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о. поради противоречието му с решение от 27.10.1999 г. по гр. д. № 3738 от 1998 г. на Софийския районен съд, 48 състав и с определение № 413 от 28.03.2006 г. по ч. гр. д. № 951 от 2006 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Б въззивен състав. Молителят Б. С. С. поддържат молбата за отмяна. Пълномощникът на ответника по молбата за отмяна "Елпром ЕМС" АД оспорва същата като недопустима и неоснователна. По допустимостта на молбата настоящият състав на ВКС се е произнесъл с определение № 81 от 21.05.2021 г. По основателността на молбата съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е наличието на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно приетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато между същите страни са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В настоящия случай е налице субективен идентитет по двете влезли в сила съдебни решения: страни по гр. д. № 3738 от 1998 г. на Софийския районен съд, 48 състав, по което е постановено едно от влезлите в сила решения /решението от 27.10.1999 г. /, са били Б. С. С. и "Б. - З. Г. К. " АД, а страни по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав, по което е постановено решение № 802 от 29.01.2020 г., чиято отмяна се претендира, са били Б. С. С. и "Елпром ЕМС" АД, който е частен правоприемник на Б. -З. Г. К. " АД по силата на договор за покупко-продажба от 18.05.2007 г., обективиран в нотариален акт №........, том..., рег. №...... по нот. д. №.......... от 2007 г. Липсва обаче обективен идентитет между двете дела: Предмет на делото по гр. д. № 3738 от 1998 г. е било правото на собственост на "Б. - З. Г. К. " АД върху сграда, находяща се в [населено място], [улица], в имоти №...... и №........ от парцел..., кв.... по плана на [населено място], м. "В. рампа-изток", а предмет на делото по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд е правото на собственост на "Елпром ЕМС" АД само за земята, върху която е изградена сградата- поземлени имоти №...... и №........, попадащи понастоящем в имот с идентификатор 68134.505.408 по кадастралната карта на [населено място] от 2011 г. За намиращата се в поземлените имоти №...... и №........ сграда, по отношение на която е постановено решението по гр. д. № 3738 от 1998 г. на Софийския районен съд, не е формирана сила на пресъдено нещо с решението по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. Това е видно от диспозитива на решението по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд /в който сградата не е описана като предмет на иска по това дело, макар да съставлява самостоятелен имот, различен от поземлените имоти, върху които е изградена/, така и от мотивите на същото решение /в които не е разглеждан и обсъждан въпроса за собственосттта на намиращите се в имоти №....... и №...... сгради/. Макар в исковата молба ищецът да е определил жилищната сграда в поземлен имот №........ като част от предмета на делото /поискал е да бъде установено по отношение на ответника, че той не е собственик на ПИ №........ и №......, ведно с построената в ПИ №...... двуетажна къща и други трайни подобрения/, след като в диспозитива на съдебното решение няма произнасяне по отношение на тази сграда и ищецът не е поискал допълване на решението в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, то решението няма сила на пресъдено нещо по отношение на сградата. Фактът, че решението по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд не е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на сградата, е възприет и от Върховният касационен съд в определението му, с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 802 от 29.01.2020 г. по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд- определение № 308 от 12.06.2020 г. по гр. д. № 1187 от 2020 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о. Поради гореизложеното не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд поради противоречието му с решението по гр. д. № 3738 от 1998 г. на Софийския районен съд, 48 състав. Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд и поради противоречието му с определение № 413 от 28.03.2006 г. по ч. гр. д. № 951 от 2006 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Б въззивен състав, тъй като липсва субективен и обективен идентитет между двете дела: Както бе посочено по-горе, страни по в. гр. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд са били Б. С. С. и "Елпром ЕМС" АД, а предмет на делото е било правото на собственост на "Елпром ЕМС" АД върху поземлени имоти №......... и №........., попадащи понастоящем в имот с идентификатор............ по кадастралната карта на [населено място] от 2011 г. Страна по ч. гр. д. № 951 от 2006 г. на Софийския градски съд, образувано по жалба срещу заповед по чл. 126ж ГПК (отм.); за възстановяване на отнето владение, е друго лице - С. К. М., а предмет на делото е не правото на собственост върху имоти №......... и №........., а владението на С. М. върху тези имоти /владението като фактическо състояние, а не правото на владение като елемент от правото на собственост/. Предвид на всичко гореизложено молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение по в. г. р. д. № 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата "Елпром ЕМС" АД направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 900 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия