Решение № 10840 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7111/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. К., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Р. Георгиев, против Решение 5681/05.06.2025 г., постановено по адм. дело 1120/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, X състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 2765/27.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че по отношение на молителя са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочено е, че доколкото съществували данни, че чужденецът не бил отбил военната си служба, то според касатора съществувала заплаха за преследване от властите в страната му по произход по силата на условията на провежданата в Сирия мобилизация на мъжете от населението на тази страна и налагане на наказание поради това, че не е изпълнил задълженията си към държавата. Необсъждането на това обстоятелство от органа според касатора е довело до съществено процесуално нарушение при издаването на административния акт обстоятелство, което не било отчетено от съда и станало причина за постановяването на необоснован съдебен акт. Наред с това според касатора изводите на съда по отношение наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут не съответстват на информацията от предоставените справки, данните от която информация сочели, че в Сирия съществува реална опасност за сигурността и живота на молителя. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което с което да предостави на чужденеца статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - главен юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя 2 броя справки за Сирийска арабска република с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. и с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 2765/27.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. Х. К. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След извършен анализ на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка по спора, административният съд приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмената форма, при липса на допуснати процесуални нарушения, а също и в съответствие с материалния закон и неговата цел. На първо място АС Хасково е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. Х. К.. Прието е, че молителят не е заявил причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че молителят не е бил политически ангажиран, не е бил осъждан или задържан, нито преследван по етнически или религиозни причини в Сирия и върху него не е било упражнявано психическо или физическо насилие. Наред с това липсвали и данни за наличие на предпоставките по чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. В тази връзка според съда обстоятелството, че чужденецът доброволно е напуснал Сирия, въпреки че цялото му семейство е останало в Сирия, било обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Наред с това е прието, че въпреки че молителят не е отбил военната си служба и не е търсен за мобилизация, то той не е бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник, тъй като не сочел други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покривали с определението за основателни опасения от преследване, за да се приемело, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Наред с изложеното по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съдът е анализирал доказателствата по делото, в т. ч. и представената в съдебното производство справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г., споделяйки изводите на органа, че ситуацията в Сирия била овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице била възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен бил фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните към този момент сигнали в поведението на новите сирийски власти. Дори и да се приемело, че било налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. На последно място е прието, че предвид липсата на членове на семейството на М. Х. К., които да са получили закрила в Република България, според съда не са налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не са посочени твърдения в този смисъл. Освен това съдът е преценил, че на лицето не може да бъде предоставен и статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като хуманитарната криза в Сирия и района не попадала в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Предвид изложеното съдът е приел, че за М. Х. К. не е приложим и принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Х. К.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единствените мотиви за напускане на Сирия, които изтъква кандидатът за закрила, са войната, липсата на сигурност и възможността да бъде взет за военна служба, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Чужденецът не е бил политически ангажиран, не е бил заплашван, върху него лично не е било оказвано насилие, не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми заради етническата си или религиозната си принадлежност. Наред с това задължението на молителя да отбие наборната си задължителна военна служба - също не би могло да обоснове страх от лично преследване, тъй като дори той да има опасения от възможността да бъде взет за военна служба, то същите не са били подкрепени с никакви конкретни доказателства как е бил потърсен и дали действително е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Следва да бъде посочено също и че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период - Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Освен това според официални източници на провинция Тартус военната служба в Сирия вече била доброволна, като според данните в справката преходната администрация в Сирия премахнала задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденката за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно, след обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото съдът е приел, че от страна на М. Х. К. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е съобразено Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от М. Х. К. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, представена под формата на справка в съдебното производство, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият М. Х. К. не е споделил конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия, тъй като изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На последно място следва да се посочи, че правилно е приложен и принципът забрана за връщане (non-refoulement). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща (refouler) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представената справка за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2765/27.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на М. Х. К. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,