Решение № 8939 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15481/2009 г.

Решение № 8939 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15481/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Агенцията за приватизация - гр. София, против осъдително решение по адм. дело № 344 от 2009 г. по описа на Административния съд - Добрич. Иска се отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска, защото съдът не е взел предвид изтеклата погасителна давност за предявяване на иска, относно която е направено възражение пред първоинстанционния съд. Правната уредба на погасителната давност е в чл. 110 - 120 от ЗЗД и е приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. При иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ давността тече не от откриване на причинителя на вредата, а от извършването на увреждането. Неправилно е позоваването на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД. Сезирането на несъдебен орган, какъвто е прокуратурата, не прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, защото разследването има за цел установяване на престъпление, а не на обезщетение. Претендира се присъждане и на разноски по делото в размер на юрисконсултското възнаграждение. Ответната страна - Димитричка Димитрова Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението като правилно, защото служители към Агенцията за приватизация със своите незаконосъобразни действия са я е увредили и не следва да се прилага погасителната давност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото отговорността на държавата се доближава до непозволеното увреждане, деецът обаче винаги е известен и чл. 114, ал. 3 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД са неприложими. Възраженията на касатора са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран на 25.06.2009 г. с иск, предявен от Димитричка Георгиева против Агенцията за приватизация с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение от 250 лв. за вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служители към агенцията, в резултат на които притежаваните от нея инвестиционни бонове са прехвърлени на трето лице с подправени книжа. С писмен отговор от 19.06.2009 г. Агенцията за приватизация е направила възражение за изтекла погасителна давност, считано от датата на увреждането - 2.10.2003 г.. С решение № 149 от 13.10.2009 г. по адм. дело № 344 от 2009 г. по описа на АС - Добрич, първоинстанционният съд е осъдил Агенцията за приватизация да заплати обезщетение на ищцата в размер на 250 лв. ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила, както и да й заплати направени разноски по делото в размер на 145 лева. В мотивите е прието, че е налице отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като със своите незаконни действия и бездействия при прехвърляне на 250 инвестиционни бона на ищцата служителите са нарушили чл. 4, 15 и 17 от Наредбата за условията и реда за организиране на централизирани публични търгове за продажба на акции, чл. 72 от Инструкцията по прилагането й, с което са увредили Димитричка Димитрова Георгиева. Развити са мотиви, че с жалбата на ищцата до районната прокуратура от 13.04.2005 г. и по силата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД е прекъсната давността, защото са предприети действия по удовлетворяване на претенциите за обезщетяване, а на основание чл. 117 от ЗЗД е започнала да тече нова давност. Решението е неправилно и е постановено при нарушение на материалния закон. Отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК е обективна отговорност, защото не е обвързана с наличието или липсата на вина у длъжностното лице - пряк причинител на вредите, и по своя характер е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД в областта на ЗОДОВ, като тази отговорност е също гаранционно обезпечителна (т. 3 и 6 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 3 от 2004 г., ОСГК). Освен това и предвид § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Погасителната давност е уредена в чл. 110-120 от ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение и намира приложение и при ангажиране на отговорността на държавата и общините. С изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като предвид чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, а за вземания от непозволено увреждане давността тече от деня на откриване на дееца - чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Затова от момента на откриване на дееца и вземането става изискуемо. С постановление № 2 от 21.12.1981 г. на Пленума на Върховния съд относно някои въпроси на погасителната давност при вземания от непозволено увреждане е прието, че чл. 114, ал. 3 от ЗЗД трябва да се разбира в смисъл, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен - от деня на неговото откриване. Когато деецът не е известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностният срок за вземания срещу тях започва да тече от датата на деликта. Увреждането чрез незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност ангажира съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 205 от АПК отговорността на юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения - т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. дело № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Затова за тази отговорност са без значение поведението и откриването на третото лице, което е използвало документи с невярно съдържание, за да извърши прехвърляне на свое име на инвестиционните бонове на ищцата пред Агенцията за приватизация. Ако бъде открито това лице, то би носило наказателна и гражданска отговорност, но на друго правно основание, а не по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тъй като към момента на увреждането е известно юридическото лице, което отговаря за незаконосъобразните действия и бездействия на своите служители, и това е Агенцията за приватизация, от момента на прехвърлянето на инвестиционните бонове на 2.10.2003 г. тече погасителната давност. Неправилно съдът е приел, че е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД. Жалбата на Димитричка Георгиева до Районната прокуратура - гр. Добрич, с искане за извършване на разследване и установяване извършване на престъпление, вследствие на което е била лишена от инвестиционните си бонове, не представлява "предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство". Това обаче означава, че искът или възражението трябва да са подадени пред съд или арбитраж, като нормата не визира подаване на жалба пред прокуратура (постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. дело № 3 от 1980 г., Пленум на ВС). Не е налице и хипотезата на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД, защото изискването на закона е да има висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителната давност, а наказателният процес относно престъплението не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Исковата молба е подадена на 25.06.2009 г., а давността е изтекла на 2.10.2008 г., поради което искът е следвало да се отхвърли. Като уважил иска, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество искът да се отхвърли като неоснователен поради погасяването му по давност. Основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ТР № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5 от 2009 г. на ОС на Върховния административен съд, в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК