Решение № 12141 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5677/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стефанов срещу Решение 69 от 09.04.2021г., постановено по адм. д. 349 по описа за 2020г. на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлен предявеният иск срещу Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 447, 87лв, представляващи законна лихва върху сумата от 10335,38лв, в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед 03-РД/2382 от 05.08.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Касаторът С. Стефанов чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество излага отново подробно фактическата обстановка по спора и изразява несъгласие с правните изводи на съда за липса на причинна връза между твърдяната вреда и отменената заповед. Моли за отмяна на решението и присъждане на обезщетение. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът Държавен фонд Земеделие чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е счел за изцяло неоснователен иска, предявен от С. Стефанов за присъждане на обезщетение в размер на в размер на 447, 87лв, представляващи законна лихва върху сумата от 10335,38лв пропусната полза, в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед 03-РД/2382 от 05.08.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Като основание на иска е посочена отмяната по съдебен ред на посочената заповед, с която е спряно административното производство по Общо Заявление за подпомагане с УИН 28/230519/93393 за подпомагане по следните схеми и мерки за подпомагане: схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП); агроекология и климат (Мярка 10). Установено е, че със заповед 03-РД/2382 от 05.08.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие е спряно административното производство, образовано по подаденото заявление, но заповедта е отменена с влязло в сила на 12.11.2020г. съдебно определение . Решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. В същата липсва посочен период на претендираното обезщетение и е налице противоречие относно основанието, на което се претендира обезщетението. Съдът не е оставял исковата молба без движение за уточнение на основанието и петитума на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице - чл. 4 от с.з. Следователно, за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат, защо и как се проявява причинна връзка между противоправното поведение и вредите, какъв е размерът на претендираното обезщетение и периодът, за който то се претендира. С исковата молба се индивидуализира предметът на делото - спорното материално субективно право. Когато това право съставлява имуществено притезание обезщетение за претърпени вреди, в исковата молба задължително следва да бъде посочен период, за който обезщетението се претендира. Този период, при исковете по чл.1 ЗОДОВ, следва да кореспондира на основанието, от което се претендират вредите. Когато това основание представлява незаконосъобразен административен акт, периодът на обезщетението следва да е съобразен с датите на издаване и отмяна на акта. В исковата молба липсва посочен период на обезщетението. Съответно такъв не е обсъждан и в съдебното решение. При липса на начален и краен момент на периода, в който се твърди вредите да са причинени, не става ясно как се формира размерът на претендираното обезщетение. Изявлението на ищеца относно периода и искането му за присъждане на обезщетение за определен период не може да бъде извеждано от съда, особено при противоречия във фактическите и правни твърдения в исковата молба. Периодът винаги следва да бъде изрично посочен в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и следва да бъде обосновано от ищеца защо именно това е исковият период. При несъобразяване с това изискване за редовност на исковата молба, съдът е длъжен да я остави без движение и да даде указания за уточняване на периода. Съответно съдът дължи формулиране на диспозитив, който съдържа период на обезщетението, съставляващо спорното материално право предмет на иска. Липсата на изискуемото от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и непълнотата на петитума лишават съда от възможност за произнасяне, тъй като липсва надлежно въведен предмет на делото. По изложените съображения следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. При посочване и определяне на периода, за който обезщетението се присъжда или се отказва да се присъди, следва да бъде съобразена не само датата, на която обезщетението е следвало да бъде изплатено според ищеца, но и датите, на които актът, чиято отмяна е послужила като основание на иска, е издаден и отменен. Разминаването между тези дати в случая е очевидно. Евентуално искане за присъждане на обезщетение за период преди издаване на акта повдига въпросът кое всъщност е основанието на иска. Един незаконосъобразен административен акт /отменен по съответния ред/ може да бъде основание за иск по чл.1 ЗОДОВ едва след като е издаден. При посоченото несъответствие, съдът е длъжен да даде указания за отстраняването на противоречията в твърденията на ищеца, съгласно чл.145, ал.2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Очертаването на предмета на спора чрез подробно посочване на обстоятелствата, на които се основава иска и уточняването на петитума, включително на исковия период, има правно значение за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото произнасяне. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,