Решение № 375 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2013 г.

Решение № 375 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 1008867/4.03.2013 г. от ищцата З. Б. Д., чрез адв. Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение от 3.02.2012 г. по гр. дело № 5734/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 12.07.2010 г. по гр. дело № 2688/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен иск с пр. осн. чл. 222, ал. 1 КТ и в частта на присъдените в полза на З. Д. разноски пред СРС и вместо него е отхвърлен искът, предявен от З. Б. Д. с пр. осн. чл. 222, ал. 1 КТ като неоснователен и недоказан и е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на молителката З. Б. Д. срещу Д. а. н. с. с пр. осн. чл. 344, ал. 3, вр. чл. 333, т. 4 КТ, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване в щата - отмяна на заповед ЧР-З-68 от 25.10.2010 г. на процесуално основание, претенцията за заличаване на вписаното основание, иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на длъжността "чистач", иска по чл. 225, ал. 1 КТ за 3414.42 лв. за период от 6 месеца - от 25.01.2010 г. до 25.07.2010 г., както и на потвърденото с посоченото решение на СГС от 12.07.2010 г. по гр. дело № 12688/2010 г. на Софийски районен съд. Молителката поддържа, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на посочените решения - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди тях друго влязло в сила решение, което им противоречи. Поддържа, че това друго влязло в сила решение е от 24.09.2010 г. по гр. дело № 13493/2010 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на ищцата, същата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението - чистач в Д. и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ й е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение. Ответникът по молбата Д. а. "Н. с.", чрез процесуалния представител Б. Г. - експерт в С. "П. -н. д." на Д. в писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК и в съдебно заседание изразява становище за липса на соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като се касае за постановено друго влязло в сила решение на Софийски районен съд, което не е между същите страни - ищец по гр. дело № 13493/2010 г. е друго лице - Е. К. Б., а не молителката. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение от 3.02.2012 г. по гр. дело № 5734/2011 г. на Софийски градски съд е отменено решение от 12.07.2010 г. по гр. дело № 2688/2010 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е уважен иск с пр. осн. чл. 222, ал. 1 КТ, както и в частта на присъдените в полза на З. Д. разноски пред СРС и вместо отменената част е отхвърлен иск, предявен от З. Б. Д. с пр. осн. чл. 222, ал. 1 КТ като неоснователен и е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на молителката З. Б. Д. срещу Д. а. "Н. с." с пр. осн. чл. 344, ал. 3, вр. чл. 333, т. 4 КТ, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване в щата - отмяна на заповед ЧР-З-68 от 25.10.2010 г. на процесуално основание, претенцията за заличаване на вписаното основание, иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на длъжността "чистач", иска по чл. 225, ал. 1 КТ за 3414.42 лв. за период от 6 месеца - от 25.01.2010 г. до 25.07.2010 г. С определение № 1414/11.12.2012 г. по гр. дело № 496/2012 г. на ВКС, III г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 3.02.2012 г. по гр. дело № 5734/2011 г. на Софийски градски съд. С оглед на изложеното решението на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, чиято отмяна е поискана са влезли в сила на 11.12.2012 г. Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: В подкрепа на доводите за наличие на основанието за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд с молба от 31.07.2013 г. молителката е представила препис от влязло в сила на 26.10.2012 г. решение от 24.09.2010 г. по гр. дело № 13493/2010 г. на Софийски районен съд. Видно от същото решение с него е признато за незаконно и е отменено на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Е. К. Б., извършено със заповед ЧР-З-69/25.01.2010 г. на Председателя на Д. а. "Н. с." /Д./, ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността, заемана преди уволнението - чистач в Д. и агенцията е осъдена да заплати на Е. Б. сумата 3467.70 лв. обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 23.03.2010 г. до окончателното изплащане. Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице посоченото основание за отмяна следва да се констатира противоречие между две влезли в сила решения при пълна обективна и субективна идентичност на делата, по които са постановени - страни, основание и искане. В настоящият случай не се установява хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като се иска отмяна на влязло в сила решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, с които съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове от ищцата - сега молител З. Б. Д. с ЕГН [ЕГН ] срещу Д. а. "Н. с." [населено място] с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и предявен иск с пр. осн. чл. 222, ал. 1 КТ. С предявения иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ молителката е поискала да се признае за незаконна заповед № ЧР-З-68/25.01.2010 г., с която е прекратен трудовият й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Представеното от молителката влязло в сила на 26.10.2012 г. решение от 24.09.2010 г. по гр. дело № 13493/2010 г. на Софийски районен съд и с него съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ от друго лице Е. К. Б. С това решение е признато за незаконно и е отменено на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Е. К. Б., извършено със заповед № ЧР-З-69/25.01.2010 г. на Председателя на Д. - т. е. с друга заповед, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, В. е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението - чистач в Д. и е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 3467.70 лв. за времето, през което ищцата /по това дело/ е останала без работа, поради незаконното уволнение. В цитираното решение съдът се е произнесъл между различни страни - ищец е съвсем друго лице, на различно основание и за други искания. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице пълно нито обективно, нито субективно тъждество по предявените искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ от молителката З. Б. Д., по които съдът се е произнесъл с решенията, чиято отмяна е поискана и предявените обективно съединени искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, по които се е произнесъл Софийски районен съд с решение от 24.09.2010 г. по гр. дело № 13493/2010 г. С оглед на това не се установява соченото основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 3.02.2012 г. по гр. дело № 5734/2011 г. на Софийски градски съд, с което се е произнесъл по предявените искове от молителката З. Б. Д. с пр. осн. чл. 222, ал. 1 КТ и с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, по чл. 222, ал. 1 КТ и потвърденото с него решение на Софийски районен съд. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,