Решение № 13209 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16060/2013 г.

Решение № 13209 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16060/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Брикел" ЕАД, ЕИК 123526494, със седалище и адрес на управление в гр. Гълъбово, представлявано от изпълнителния директор Георги Тонев Златев, срещу Решение № 2090 от 07.10.2013 г. по адм. дело № 1388/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 235 от 18.03.2013 г. на началника на Митница Пловдив, с което е прекратена регистрацията на дружеството и е отменено удостоверение № BG003000S0006 от 31.01.2007 г. за продажба на електрическа енергия на потребители за битови и стопански нужди. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилни изводи на административния съд, че от дружеството не са представени доказателства за извършено плащане или погасяване на ликвидни и изискуеми парични задължения. По делото са представени копия от разпореждания на Публичен изпълнител при Териториалната дирекция (ТД) "Големи данъкоплатци и осигурители" (ГДО) на Националната агенция за приходите (НАП) гр. София. Излага твърдения, че тези разпореждания са във връзка с погасяването на сумите, цитирани в Решение № 235 от 18.03.2013 г. Тъй като дружеството не е разполагало с всички разпореждания е поискало назначаването съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), която да установи има ли дружеството ликвидни и изискуеми публични задължения, погасени ли са и до какъв размер, но съдът е оставил без уважение искането за допускане на ССЕ. Излага твърдения, че е нарушен принципа на съразмерност и с отнемането на удостоверението за продажба на електрическа енергия на потребителите за битови и стопански нужди, административният орган лишава дружеството да изпълнява основната си дейност и по този начин лишава Държавата да събере вземанията си. Съдът не е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания визирани в чл. 146 АПК. Неправилен е отказа на съда да спре първоинстанционното производство до приключване на адм. дело № 8124/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) гр. София срещу решение № 2535 от 16.04.2013 г., постановено по адм. дело № 5538/2012 г., по описа на Административния съд - София град, защото посоченото дело е от значение за настоящия спор. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - Началникът на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита, че е неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред първоинстанционния съд не са били спорни следните факти: През 2007 г. Началникът на Митница Пловдив е издал на дружеството - касатор удостоверение № BG003000S0006 от 31.01.2007 г. за продажба на електрическа енергия на потребители за битови и стопански нужди. На 22.02.2013 г. на дружеството е извършена проверка за осъществяване на оперативен контрол. Проверката е извършена относно изпълнение на изискванията на чл. 57а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и обхваща данъчни периоди м. януари - м. декември 2012 г. и м. януари 2013 г. Установено е, че дружеството има непогасени задължения за акциз в размер на 1 410 898.13 лв., данъчни задължения в размер на 4 787 438.31 лв. и 9 760 721.04 лв. лихви, осигурителни вноски в размер на 408 757.45 лв. и 200 635.80 лв. лихви. Проверката е установила, че за периода от 17.07.2012 г. до м. декември 2012 г. срещу "Брикел" ЕАД има издадени и влезли в сила 5 наказателни постановления и 2 наказателни постановления за м. януари 2013 г., поради което административният орган е направил извод, че дружеството е извършило повторни нарушения по смисъла на чл. 4, т. 17 ЗАДС. Въз основа на констатациите от проверките началникът на Митница Пловдив е издал оспореното решение, като се е мотивирал с факта, че дружеството не отговаря на изискванията на чл. 57а, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗАДС - дружеството има ликвидни и изискуеми задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и е извършило повторно нарушение на този закон. В хода на съдебното производство са били представени съдебни решения на Административния съд - София град и на Върховния административен съд, касаещи ревизионен акт № 291100192 от 20.10.2011 г. и ревизионен акт № 290800342 от 06.03.2009 г. Ревизионен акт № 291100192 от 20.10.2011 г., потвърден с решение № 1014 от 03.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, е отменен с Решение № 2535 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 5538/2012 г. по описа на Административния съд - София град, в частта за определените задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 17 407 839.98 лв. и лихви за забава, за допълнително определен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 5 697.17 лв. и за 2007 г. в размер на 881 326.38 лв. ведно с лихвите за забава. Решението на Административния съд - София град е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" гр. София пред Върховния административен съд, който не се е произнесъл с решение до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Ревизионен акт № 290800342 от 06.03.2009 г., потвърден с Решение № 1125 от 14.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, е отменен с Решение № 1320 от 05.05.2010 г. по адм. дело № 7432/2009 г. по описа на Административния съд - София град, (с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение от 18.06.2010 г. по същото дело), с което е отменен ревизионен акт № 290800342 от 06.03.2009 г., издаден от Мая Николова Пехливанова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО", гр. София, потвърден с Решение № 1125 от 14.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) (сега Дирекция "ОДОП") гр. София, в частта относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Въгледобивна компания" ЕООД в размер на 408 500 лв.; по фактури, издадени от "Туги Ес Еф" ЕООД в размер на 1 852 745 лв.; по фактури, издадени от "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД в размер на 255 729 лв. и по фактури, издадени от "Мах 2003" ЕООД, в размер на 378 018 лв. Това решение е оставено в сила с Решение № 11867 от 27.09.2012 г. по адм. дело № 7051/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Представен е акт за прихващане или възстановяване № 1204921 от 05.11.2012 г. и решение за поправка на АПВ № 1205322 от 21.11.2012 г. Видно от тях, задълженията по ревизионен акт № 290800342 от 06.03.2009 г. са погасени изцяло чрез плащане, както и задълженията по изп. дело № 519/2010 г. до размер на 6 254 057.84 лв. За да отхвърли жалбата против оспорения митнически акт, първоинстанционният съд е потвърдил фактическите и правни изводи на митническите органи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в предвидената форма на мотивирано решение, като са посочени фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на материалния закон и на процесуалните правила и при съобразяване с целта на закона. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗАДС началникът на компетентната митница прекратява регистрацията по своя инициатива, когато регистрираното лице не отговаря на изискванията на този закон. Изискванията за регистрация са посочени изчерпателно в нормата на чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 ЗАДС. Съгласно чл. 57а, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗАДС, дружеството трябва да няма ликвидни и изискуеми публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и лицето да не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административно - наказателното производство е приключило със сключване на споразумение. Съдът е приел, че безспорно е установява, че цитираните изисквания на закона не са налице за дружеството жалбоподател към датата на издаване на оспореното решение 18.03.2013 г., защото дружеството има както ликвидни и изискуеми публични задължения, така и извършени повторни нарушения по ЗАДС. Съдът е приел, че новите доказателства, ангажирани от дружеството в хода на съдебното производство не установяват нови факти от значение за правилното решаване на спора по делото, тъй като от тях не може да се направи обоснован извод за липса на изискуеми данъчни задължения към момента на издаване на оспореното решение. Оспореното съдебно решение е материално незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Спорът пред първоинстанционният съд е бил по законосъобразността на посочения акт на митнически орган по чл. 58, ал. 2 ЗАДС. Неправилно съдът е приел, че спорът по делото е само правен. Пред административния съд е било спорно, както дали са налице предпоставките на чл. 57а, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗАДС, така и в какъв размер са били ликвидните и изискуеми вземания до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Съдът е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. По силата на тази разпоредба съдът е бил длъжен да провери съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, като съобрази всички факти и обстоятелства имащи значение за правилното решаване на спора. Неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение, в протоколно определение от 10.07.2013 г. (л. 193 от първоинстанционното дело), искането на касатора за допускане на ССЕ (л. 192 от първоинстанционното дело) със задачи: 1. "Брикел" ЕАД има ли към дата на издаване на Решение № 236 от 18.03.2013 г. на началника на Митница Пловдив, установени с влязъл в сила ревизионен акт данъчни задължения, задължения за задължителни осигурителни вноски и митнически задължения към държавата?; 2. в случай, че отговорът на първия въпрос е положителен, да ги опише по вид, основание и размер, както и да посочи погасявани ли са тези задължения, кога са погасени и с колко ако е частично?; 3. Има ли извършени прихващания на публични задължения, за какъв размер и по отношение на кои задължения са извършени прихващания до датата на издаване на процесния административен акт?. С това процесуално действие - неуважаване искането за допускане на ССЕ, съдът е препятствал възможността на оспорващия да установи относимите към спора правно релевантни факти. Основателно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд е трябвало да спре първоинстанционното производство до приключване на адм. дело № 8124/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София срещу Решение № 2535 от 16.04.2013 г., постановено по адм. дело № 5538/2012 г., по описа на Административния съд - София град, в частта с която е отменен ревизионен акт № 291100192 от 20.10.2011 г., издаден от Георги Ангелов Делчев - главен инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО", гр. София, относно определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС общо в размер на 17 407 839.98 лв., ведно с лихви за забава и начислен допълнително корпоративен данък за 2006 г. в размер на 5 697.17 лв. и за 2007 г. в размер на 881 326.38 лв., ведно с начислените лихви за забава, потвърдени при условията на чл. 156, ал. 6 ДОПК с Решение № 1014 от 03.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, защото посоченото дело е от значение за настоящия спор. Към настоящият момент има влязло в сила решение по посоченото дело. С Решение № 14719 от 08.11.2013 г. по адм. дело № 8124/2013 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение № 2535 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 5538/2012 г. по описа на Административния съд - София град, в частта, с която на "Брикел" ЕАД за 2006 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 908 740 лв., в едно със законната лихва и е отхвърлена жалбата на дружеството в тази част. В останалата част решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В новото първоинстанционно производство съдът следва да допусне ССЕ, която да отговори на горепосочените задачи. След изпълнение на това указание при постановяване на решението съдът следва да извърши преценка на всички събрани доказателствата и да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение