Решение № 541 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2013 г.

Решение № 541 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Добрев Еленков - председател на Общински съвет/ОбС/ - Свиленград против решение № 40 от 20.02.2013 г., постановено от Административен съд - Хасково по адм. дело № 441/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, и чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите /ЗК/. Твърди се, че съдът не е преценил правилно наведените факти, при което е направил необосновани правни изводи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 т 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, съгласно който ОбС е компетентен да взема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинската собственост, който като собственик на имот, действа при условията на оперативна самостоятелност, по кой ред да се разпореди с имот публична общинска собственост. Не е взета предвид законодателната промяна на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС според която до 22.04.2011 г. части от имоти публична - общинска собственост могат да бъдат отдавани под наем само, ако не подлежат на концесиониране, което означава практически, че язовирите не могат да се отдават под наем, а само на концесия. С последното изменение на чл. 14, ал. 7 е възприето друго решение според което не само части от имоти, а и цели имоти могат да се отдават под наем след решение на ОбС. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна - областният управител на област Хасково, не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество я намери за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на решение № 361, взето по протокол № 22 от 28.11.2012 г. на Общински съвет - гр. Свиленград, обл. Хасково, с което е взето решение за отдаване под наем чрез тръжна процедура на имот публична общинска собственост № 49446 в землището на с. Мустрак, с площ 9,430 дка. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че няма спор по делото, че язовирът е публична общинска собственост, поради което управлението му е по реда на чл. 20 от Закона за водите /ЗВ/ и се извършва единствено чрез отдаването им на концесия. Приел е още, че Законът за водите е специален по отношение на ЗОбС и НУРУРОЖФ, които са посочени в решението на ОбС, при което следва да се приложат разпоредбите на специалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. За да постанови съдебния си акт, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ, според която публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествените извори, езера и блата, които са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия. Съдът е направил правен анализ на нормите от специалния закон - ЗВ и е стигнал до необоснования извод, че в случая не могат да намерят приложение съответните разпоредби от ЗОбС и НУРУРОЖФ, посочени в решението на ОбС. Необоснован е извода на съда за липсата на материална компетентност на общинския съвет за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаването под наем на конкретизирания в решението имот, което води до нищожност на решението на общинския съвет. При постановяването на оспореното съдебно решение, решаващият съд, не е отчел, че новата редакция на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, при действието на която е прието оспореното решение на ОбС - Свиленград, не изключва възможността общинският съвет да отдава под наем и имоти - публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране, каквато забрана е съдържала разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС преди изменението й с ДВ бр. 15/18.02.2011 г. Действително, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите във вр. с чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите, язовирите като имоти- публична общинска собственост подлежат и на концесиониране, и, според съда, Законът за концесиите и Законът за водите, предвиждат специален ред за управление на общинските язовири, изключващ реда за отдаването им под наем по чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост. При новата редакция на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, след изменението й с ДВ бр. 15/2011 г., Общинският съвет като компетентен по смисъла на ЗОбС орган да управлява общинските имоти, независимо дали същите съставляват публична или частна общинска собственост, е в правото си да избере дали да отдаде язовирите на концесия по Закона за концесиите или да ги отдаде под наем по чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. До този извод първоинстанционният съд би стигнал, съпоставяйки исторически текста на чл. 14, ал. 7 на ЗОбС преди изменението му с ДВ бр. 15/2011 г., с текста на същата законова разпоредба след изменението. Предишният текст на разпоредбата позволяваше на общинските съвети да отдават имоти - публична общинска собственост под наем, само ако същите имоти не подлежат на концесиониране. След изменението с ДВ бр. 15/2011 г. от текста на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС е отпаднала фразата ".... с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране", поради което неправилно съдът е приел, че отдаването на язовир- публична общинска собственост под наем чрез търг с явно наддаване е недопустимо по закон. С оглед гореизложеното неправилно решаващия съд е уважил оспорването на областния управител на Област Хасково, като е приел, че процесното решение на общинския съвет е нищожно, тъй като е лишено от материалноправно основание и е в противоречие с материалния закон. " По изложените съображения, оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон и необосновано и вместо него да бъде постановено друго с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на Област Хасково. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,