Решение № 353 от 27.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1885/2011 г.

Решение № 353 от 27.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1885/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Делото е образувано по жалби на подсъдимия Николай К. М. от П., в момента в затвора С. и от защитника му адв. М. М. от АК-П. срещу решение № 178 от 11.05.2011 г. по ВНОХД № 329/2011 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и искане за намаляване на размера на наложеното му общо най-тежко наказание до справедлив минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от подсъдимия и от процесуалния му представител адв. М. М. от АК-П.. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4 от 14.02.2011 г., постановена по НОХД № 396/2010 г. на Окръжен съд-Перник подсъдимият Николай К. М. от П., в момента в затвора С. е признат за виновен в извършването на 21.02.2010 г. в П. на две престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК и едно престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са му наложени наказания поотделно и по съвкупност на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко от 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Разпоредено е с веществените доказателства и са присъдени в тежест на подсъдимия направените по водене на делото разноски. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода с искане за изменяването й и намаляването му до справедлив размер, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В касационната жалба от защитника, която е ксерокопие на въззивната, се поддържа оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода, като се прави искане за изменяне на обжалваното решение и намаляване до минимум размера на наказанието лишаване от свобода. В тази насока са и оплакванията, развити лично от подсъдимия, който също претендира намаляване на размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбите за подадени в законния срок, от лица, имащи право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК и като такива за допустими, като разгледани по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: При условията на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепеното от доказателствената основа самопризнание на жалбоподателя правилно е поставено в основата на осъдителната му присъда, като фактите от кръга на чл. 102 от НПК с основание са приети да са изпълнили с нужното съдържание съставите на престъпленията по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК. Спор относно правнорелевантните факти и по приложението на материалния закон не възниква. ВКС намира възражението за несправедливо осъждане на жалбоподателя за неоснователно. Той претендира намаляване на размера на наложеното му общо най-тежко наказание за извършените от него три тежки престъпления само заради "направените пълни самопризнания". И в Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, в т. 7 е изяснено, че благоприятната последица от признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението, е предопределена от закона, но изрично е напомнено, че то не трябва да води до прекомерно снизхождение. Именно в тази насока са и съображенията на въззивния съд, който е обосновал отказа си да намали размера на наказанието на жалбоподателя с тежестта на отегчаващите отговорността му обстоятелства, сред които освен множеството му осъждания за тежки умишлени престъпления, в повечето случаи съпроводени с употреба на сила и изтърпените наказания с продължително лишаване от свобода, инкриминираните му деяния се отличават също с особена дързост и упоритост при преследване на набелязаната цел, без да се съобрази и с родствената връзка или бременността на едната от насилените жени, подлагайки ги на унижения и всявайки страх у тях до степен да не могат да потърсят и получат помощ от близките си. Разкриването на деянията и истината за тях е последица от действията на полицаите и на разследващия орган, за което подсъдимият с нищо не е съдействал. Поради това правилно е преценено, че изтърпените от него тежки наказания не са довели до неговото поправяне и превъзпитание и че е налице трайна нагласа да върши престъпления, поради което направеното от него признание не следва да доведе до по-голямо снизхождение. Така наложеното наказание следва да му отнеме възможността да върши нови престъпления и не се явява явно несправедливо на извършеното от него. ВКС също не намира основание да възприеме друго от изложеното от апелативния съд, поради което жалбата му и тази на служебния му защитник се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК