Решение № 14097 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2017 г.

Решение № 14097 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ГППИМП "Медик Биг" ООД, гр. Сливен против решение № 143/24.08.2017 г. по адм. дело № 74/2017 г. на Административен съд – Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Сливен изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Сливен е писмена покана изх. № 29 – 05 – 5/07.03.2017 г. на директора на РЗОК – Сливен, с която на основание чл. 76а ЗЗО е поканено лечебното заведение ГППИМП "Медик Биг" ООД, гр. Сливен да възстанови сумата в размер на 532, 82 лева, представляваща превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностични дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за третото тримесечие на 2016 година. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Сливен е обосновал изводи за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на действащите административно производствени правила на чл. 76а във вр. с чл. 72 от Закона за здравното осигуряване и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Посочил е, че здравноосигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Определянето на стойност МДД за всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ, извършвано всяко тримесечие с протоколи към годишния договор, е финансов механизъм за разпределение на лимитираните бюджетни средства. Изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е допуснал превишения на определените му за третото тримесечие регулативни стандарти и ирелевантни са обстоятелствата, доколко последните са се отразили върху общото превишение на бюджета на НЗОК. Възможността за преразпределение на неизразходваните средства за МДД между изпълнители на ПИМП не променя размера на превишението, допуснато от проверения изпълнител. Решението е правилно. Неоснователни са касационните доводи, че липсват данни във връзка със спазването на определените лимити за предходните отчетни периоди на първото и второто тримесечие на 2016 г. и тези от четвъртото тримесечие на 2016 г. като възможност за компенсиране на установеното през третото тримесечие на 2016 г. превишение на средствата за МДД. Съгласно приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза по делото с отчета за третото тримесечие за 2016 г. за лечебното заведение е посочен остатък за компенсиране от второто тримесечие на 2016 г. в размер на 453, 46 лева, а за четвъртото тримесечие превишенията за МДД са в размер на 2096, 88 лева. Създалата се безпротиворечива съдебна практика по въпроса за правната допустимост на регулативните стандарти (стойност МДД) е съобразена с решение № 2 от 22.02.2007 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 12 от 2006 г. Правата на здравноосигурените лица по чл. 4, чл. 5, т. 5 и т. 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. С чл. 29, ал. 3 от ЗЗО е предвидено, че диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания се определят със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ при назначаване на медицински дейности на здравноосигурени лица се ограничава в задължителната финансова рамка, гарантираната от бюджета на НЗОК. Лимитираните бюджетни средства за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност се разпределят между отделните изпълнители по договорите с НЗОК чрез подписване на двустранни протоколи за всяко тримесечие, представляващи неразделна част от индивидуалните договори. Съгласно клаузата на чл. 38 от индивидуалния договор № 200459/13.02.2015 г. изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ може да назначава МДД по стойност на отделните видове, определени в двустранно подписан протокол за всяко тримесечие. С клаузата на чл. 41, ал. 1 изпълнителят на ИМП е поел задължение да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който наруши определената му с протокола за тримесечието финансова рамка, носи отговорност за изразходваните от НЗОК финансови средства в нарушение на бюджетните правила. Обосновани са изводите на съда, че при разпоредената от директора на РЗОК – Сливен проверка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За резултатите от нея са изготвени предвидените по закон – констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми. Превишението на регулативните стандарти за третото тримесечие на 2016 г. в частта направления бланка МЗ – НЗОК № 4 над допустимите граници с повече от 10% е в размер на обща стойност от 532, 82 лева. Констатациите на контролните органи на РЗОК са потвърдени от приетата по делото съдебно - икономическа експертиза и последната законосъобразно е била кредитирана с доверие от съда. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налична хипотезата от визираната правна норма и разпореденото възстановяване на неоснователно получени суми във връзка с неизпълнение на индивидуалния договор е правилно. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение