Решение № 9581 от 12.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Хасково, подадена чрез главен юрисконсулт В. Василева, против Решение 235/31.03.2023 г., постановено по административно дело 878/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменена негова Заповед УТ-333/28.07.2022 г., разпореждаща на ЕТ Канини-С. Калинова, представлявано от С. Калинова, да премахне и върне в първоначалното си състояние незаконен строеж: Преустройство на помещения" в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.712.6.2.20 по КК на гр. Хасково, административен адрес: бул. Г. С. Раковски, бл. 26, вх. А, ет. 1, гр. Хасково. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение, като се оспорва изводът на съда за извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, мотивирал го да отмени процесната заповед. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорената заповед. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна ЕТ Канини-С. Калинова се представлява от адвокат И. Недев и адвокат А. Калинова, които оспорват касационната жалба, чрез депозиран по делото писмен отговор, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Молят да бъдат присъдени сторените разноски за платени адвокатски възнаграждения, както и за транспортни разходи. Представителят на Върховна административна прокуратура предлага съдебното решение да бъде потвърдено, тъй като е правилно и не страда от сочените касационни пороци. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът след анализ на събраните доказателства е достигнал до извода, че извършените в случая строително-монтажни работи съответстват на понятието "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не са изискуеми строителни книжа. Така постановеното решение е правилно. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е, че при огледа на място същото не е установило приетите за налични в обекта кухня, спалня, склад, санитарен възел на ново местоположение. Вещото лице установява, че от съществуващите две по две тоалетни, достъпни от коридора и представляващи WC с преддверие в "Г" образна форма с мивка, са образувани два санитарни възела, без промяна на местоположението. Единият, обслужващ работещите в офиса, се състоял от WC и коридор, а другият - за външни посетители, бил достъпен от съществуващия коридор. В границите на останалата площ, от коридор и една санитарна клетка бил обособен т. нар. "кухненски кът" към работен офис. Експертизата не установява обособяване на друг обект чрез изграждане на кухненска и спална част. От своя страна, разделянето на фоайето при стълбищна клетка и асансьорна група било отразено в приложеното от община Хасково копие от одобрените проекти. Стената, която ограничавала коридора от север, всъщност ограничавала собствеността, както било посочено в НА 12, том II, рег. 974, дело 249 от 2000 г., че се продава "обособена част от общежитие". Тоест актът на обособяване на "обект" бил извършен от продавача и границите на собствеността били уточнени и били факт към датата на сделката. Не била установена тоалетна, преобразувана в офис, както и приобщаването й към площта на стаите, доколкото петте броя стаи не променяли конфигурацията и размерите си. Основният спор по делото е свързан с преценката дали описаните строително-монтажни дейности представляват "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и съответно дали за изграждането му е необходимо издаване на разрешение за строеж. По смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Експертът категорично е установил, че няма засягане на конструкцията на сградата, не се променя предназначението на основните помещения и натоварвания в тях, поради което изводът на съда за това, че в случая се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР ЗУТ, е правилен. Извършено е вътрешно преустройство, целящо да подобри състоянието на постройката, без да се засяга конструкцията й и без да се променя предназначението на помещенията в нея, за което по аргумент от разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не е било необходимо издаването на разрешение за строеж. В този смисъл не налице незаконен строеж, което обуславя материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. От ответната по касация страна, по чиято жалба е отменен административния акт се претендират разноски съгласно списък. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, на присъждане в този случай подлежат заплатените от нея държавни такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, които се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. ЕТ Канини - С. Калинова е представляван от двама адвокати, поради което на възстановяване подлежи заплатеното възнаграждение само на един от тях в размер на 1200. Не следва да се присъждат и претендираните транспортни разходи, доколкото същите не представляват разноски по съдопроизводството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,