Решение № 7882 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2011 г.

Решение № 7882 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, против Решение № 231/27.05.2011 г. по адм. д. № 1070/2010 г. на Административен съд - В. Търново, в частта, с която е отменен РА № 151001708/21.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-В. Търново, в обжалваната потвърдена с Решение № 493/3.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново част за отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и 9 ЗДДС в размер на 21 930, 79 лв. и определени лихви за забава по 13 бр. фактури, издадени от "Вит Автотранспорт" АД за данъчни периоди от м. август до м. декември 2008 г. и по касационна жалба на "Бук Тетевен" АД, с. Гложене, Община Тетевен, срещу същото решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в останалата обжалвана част. Наведени са касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в съответната обжалвана част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството и за основателност на касационната жалба на ДД "ОУИ". Върховният административен съд приема касационните жалби за процесуално допустими като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който са установени задълженията на дружеството по ЗДДС, в която за данъчни периоди м. 06, 08, 09, 10, 11 и 12.2008 г. и м. 08, 09, 10, и 11.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 27031,42 и е начислен ДДС в размер на 13998,33 лв. и следващите се лихви в размер на 6738,51 лв. Съдът е отменил РА само относно отказания данъчен кредит по 13 бр. фактури, издадени от "Вит Автотранспорт" АД и е отхвърлил жалбата в останалата част. Изложени са подробен анализ на доказателствата и мотиви за изводите на съда. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново: В тази част от решението е обоснован извод за незаконосъобразен отказ на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди месеци 08.2008 г., 09.2008 г., 10.2008 г., 11.2008 г. и 12.2008 г. в общ размер на 21 930,79 лв. по 13 бр. фактури, издадени от "Вит Автотранспорт" АД. Предмет на стопанска операция по фактурите са извършване на услуги - различни видове СМР на обекти на дружеството жалбоподател. Всяка от фактурите отразява различни по вид услуги, като правота на данъчен кредит е отказано за частично за някои от видовете СМР по фактурите Ч за извършване на услуги "изкопни и др. работи с багер", както и "СМР за сушилни" и "укрепителна греда". При извършване на ревизията е било установено, че фактурите са издадени във връзка с извършване на СМР на обекти на дружеството жалбоподател въз основа на сключен договор между "Бук Тетевен" АД и "Вит Автотранспорт" АД от 11.04.2008 г., и анекси към него съответно от 12.05.2008 г. и 4.08.2008 г. При проверката на доставчика са представени счетоводни документи във връзка с издаваните на дружеството жалбоподател фактури, както и доказателства за наети по трудови договори лица - 6 работника. Съдът е приел за неоснователно оспорването на представените от дружеството доказателства. Приемайки същите като такива с доказателствена тежест, както и съобразно представените в хода на съдебното дирене доказателства, съдът е приел, че от фактическа страна е установено наличие на материална и техническа обезпеченост от страна на доставчика за извършване на доставки на услуги, посочени като предмет на стопанските операции по процесните фактури. Характерът на така посочените услуги не изисква за тяхното реално изпълнение специфична материална и техническа квалификация от лица, още повече, че доставчикът има наети лица. Съдът е кредитирал приетото заключение на техническата експертиза, като изчерпателно и подробно изготвено, кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства, независимо от изявлението на ответната дирекция, че оспорва част от констатациите на експертизата. След като е доказано по делото, че услугите по фактурите реално са били изпълнени, налице са издадени фактури, коректно отразени при жалбоподателя и доставчика, има извършени разплащания между страните, не може да се обоснове извод за липса на реални доставки само и единствено поради факта, че при насрещни проверки трети лица, сочени като изпълнители по доставки на материали или услуги към доставчика, не са представили изисканите им при проверката доказателства. Не се твърди и не е установено, че без тези доставки не е възможно обективно да се изпълнят договорените услуги, още повече след като е установено от съвкупната преценка на събраните доказателства, реално изпълнение на договорените СМР, установено и с приетата по делото експертиза. Решението в тази част е правилно, изводите на първоинстанционния съд се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което жалбата на ДД "ОУИ" е неоснователна. По касационната жалба на "Бук Тетевен" АД: Неоснователни са възраженията за нищожност на РА. Правилно решаващият състав е приел, че не са допуснати съществени нарушения в хода на ревизионното производство, включително и при определяне на компетентния орган да издаде РА. По делото не са ангажирани доказателства, сочещи на основание по чл. 76, ал. 1 ДОПК, налагащи отвод на органа по приходите, издал РА. Нито в чл. 119, ал. 2, нито в чл. 117 ДОПК, е регламентирана забрана един и същи орган по приходите да участва в ревизията и да бъде определен да издаде РА и в този смисъл доводите в касационната жалба в тази част са неоснователни. В този смисъл е и установената практика на ВАС. По съществото на спора в тази част за определените задължения по ЗДДС: 1/ Относно начисления с РА на основание чл. 86 от ЗДДС ДДС в размер на 7969, 06 лв. за данъчни периоди м. 06, 08, 09.2008 г. и м. 08, 09, 10 и 11.2009 г. по доставки на стоки от "Бук Тетевен" АД към "Феникс Инверс" ООД по реда на чл. 163а от ЗДДС по 9 бр. фактури. Предвид разпоредбите на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно-задължено лице или данъчно-незадължено лице. Като предмет по фактурите е записано: "отпадъчна стомана"; "Стомана над 6 мм ненарязана"; "Отпадъчна стомана над 6 мм ненарязана", "Ел. мотори" и "стомана над 6 мм". Твърденията на жалбоподателя са били, че са фактурирани отпадъци, получени в резултат от предадени за отпадъци бракувани дълготрайни и други активи, собственост на дружеството-жалбоподател. В хода на ревизията е установено активите, които трябвало да бъдат бракувани, не са заприходени като отпадък стомана, а са предадени направо на "Феникс Инверс" ЕООД, като при товаренето и измерването присъства задължително представител на ръководството. В тази връзка са представени два протокола от 3.04.2008 г. и от 29.05.2008 г., съгласно които комисия от 5 служители на "Бук Тетевен" АД са направили "оглед на стари машини и железа по района на завода за предаване на отпадъчно желязо." В двата протокола като активи, които следва да се извадят от употреба и предадат за отпадъци са посочени напречен циркуляр, транспортьори, тръби, оградни железа и стари релси, стари автобуси и др. Не са представени доказателства за реално бракувани активи - протоколи за бракуване на дълготрайни материални активи и на материални запаси, подписани от съответните длъжностни лица, в които да са индивидуализирани по съответния начин бракуваните активи, причините за бракуването им, начина за осъществяване на ликвидацията им, както и на количеството и вида на получените отпадъци. Не са представени и доказателства за направени разходи по ликвидация на активи на предприятието на жалбоподателя, съответно за извършена допълнителна обработка, с която по същество те да са станали отпадък по смисъла на чл. 163а ЗДДС. За да се третира една доставка на стоки като такава по реда на Глава деветнадесет "а" от ЗДДС, определящо е изискването предмета на доставката да попада сред изброените в Приложение № 2, което следва да е установено с годни доказателства, с които задълженото лице следва да разполага към момента на извършване на доставката, за да се приложим посоченият режим и регистрираното лице да не начислява данък, а това да стори получателя по доставката. По отношение на ревизираните доставки такива доказателства по време на ревизията, както и при обжалването на РА по административен и съдебен ред не са представени. Не е доказано твърдението, че стоките, предмет на доставките са производствени отпадъци по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУО, както и § 1, т. 13 от ДР на ЗУО - отпадъци от черни и цветни метали. Представените при ревизията протоколи за бракуване от 3.04.2008 г. и 29.05.2008 г. не могат да бъдат съотнесени към предмета на доставка по фактурите. След като липсват доказателства за вида и характера на стоките, които да позволяват тяхното третиране като отпадъци, не е приложим посоченият режим на чл. 163а от ЗДДС и органите по приходите, съответно и съдът, правилно са приели, че доставките са облагаеми доставки и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС законосъобразно е начислен данък в посочения размер, както правилно е приел съдът в тази част от решението си. 2/ Оспорва се потвърдената със съдебното решение констатация на ревизията за данъчни периоди месеци 09.2009 г. и 10.2009 г. относно допълнително начисления ДДС в размер на 6 029,27 лв. за получени от дружеството суми от Алдин Рачев Бочуков. Установено е, че в счетоводството на дружеството-жалбоподател фигурират 4 бр. приходни касови ордери, с които Алдин Бочуков е внасял в касата на "Бук Тетевен" АД различни парични суми през периода от 2.09.2009 г. до 9.10.2009 г. За получените парични средства не са били издадени фактури. В хода на ревизията не са били дадени обяснения и документи относно характера и предназначението на сумите. Правилно е прието с ревизията, потвърдено и от съда, че сумите представляват авансови плащания, за които съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС е възникнало данъчно събитие и съответно на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е начислен данък. 3/ Оспорва се потвърдения отказ на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2008 г. в размер на 5 100,63 лв. по една фактура, издадена от "Лева груп" ЕООД. Предмет на стопанската операция по фактурата е окончателно плащане за СМР по договор. В хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на доставчика, при която искане за представяне на документи и писмени обяснения му е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като не е бил открит на адреса за кореспонденция. Документи от негова страна не са представени. От дружеството-жалбоподател са били дадени обяснения, в които се посочва, че услугата - извършване на СМР е била изпълнена през м. 05.2008 г., за което е бил представен Акт обр. 19 от 23.05.2008 г. Органите по приходите са приели, че фактурата не документира реална облагаема доставка, тъй като не е доказано извършване на услуга от издателя на фактурата. Приели са също така, че след като се твърди завършване на услугата през данъчен период месец 05.2008 г., а фактурата е издадена и съответно отразена при получателя през данъчен период месец 11.2008 г., то правото на приспадане на данъчен кредит е възникнало през този данъчен период, съгласно чл. 68, ал. 2, вр. с чл. 25, ал. 5, т. 1 /ред. ДВ, бр. 113/2007 г./ от ЗДДС, поради което не е упражнено в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС /ред. ДВ, бр. 63/2006 г./. Ето защо са отказали данъчен кредит по посочената фактура. Тези констатации се оспорват от жалбоподателя по съображения, че фактурата е отразена при него в данъчния период на издаването й, като ограниченията на правото на ползване на данъчен кредит, по начина, по който е тълкувано от приходната администрация, противоречи на разбиранията, застъпени от Съдът на ЕО, дадени в решението по дела С-95/2007 г. и С-96/2007 г. Тези възражения съдът е приел за неоснователни, поради това, че мотивите на Съда на ЕО, дадени в решението по посочените дела и по специално т. 2 от същото, нямат отношение към процесния случай, тъй като тук не се касае за ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит което да произтича от неизпълнение на задължения за деклариране или счетоводна отчетност на дружеството жалбоподател или неговият доставчик, а се касае за фактура, която не документира реално възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 5, т. 1 от ЗДДС в посочената приложима редакция. Органите по приходите са приели, че издадената от "Лева груп" ЕООД фактура не документира реално извършена доставка на услуга и този извод не е опроверган в хода на оспорването пред съда, тъй като по делото не е доказано с допустимите от ДОПК доказателствени средства извършване на СМР. Правилни са изводите на съда за законосъобразен отказ на данъчен кредит по нея на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По изложените съображения касационната жалба на дружеството е неоснователна. Предвид горното, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,