Решение № 10296 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3757/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Каридад“ ЕАД, ЕИК 201204846, чрез процесуалния представител адвокат Мелев, срещу решение № 1584 от 11.02.2026 г., постановено по административно дело № 799/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Каридад“ ЕАД срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-124 от 26.03.2025 г. на управителя на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса); 2) осъдена „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Каридад“ ЕАД да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 120 евро, представляващи разноски по делото; 3) осъдена „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Каридад“ ЕАД да заплати по сметката на Административен съд - Пловдив сумата от 239,92 евро, представляваща увеличено възнаграждение за вещо лице. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Навежда доводи за необоснованост на преценката на съда, че в диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на процесната клинична пътека (КП) са посочени кумулативно три вида образни изследвания (абдоминална ехография, КТ и МРТ). Обосновава теза, че за изпълнението (респ. завършването) на клиничната пътека е достатъчно да се извърши дори само едно от изброените образно-диагностични изследвания, стига това изследване в съвкупността с другите предписани клинико-лабораторни и инструментални изследвания да дава пълната възможност за точното и ясно диагностициране на пациента и определяне на вида и характера на неговото лечение и необходимата за това медицинска интервенция. Позовава се в това отношение на заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и потвърдения с него административен акт на управителя на НЗОК. Претендира и присъждане на направените по съдебното производство разноски. Ответникът по касация – управителят на НЗОК, чрез процесуалните представители началник отдел Талева и главен юрисконсулт Лазаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Възвежда претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) и чл. 450, ал. 5 от НРД за МД 2023-2025 г. (Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023–2025 г.) управителят на НЗОК е приканил „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Каридад“ ЕАД (изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни и клинични процедури) да възстанови неоснователно получена сума в размер на 2617,01 лв. за оказана медицинска помощ на конкретно посочено хоспитализирано здравноосигурено лице с история на заболяването (ИЗ) № 7937/26.11.2024 г., прието по спешност по клинична пътека (КП) № 73.1 „Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система (ХБС), панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст“, с диагноза: „Мастна дегенерация на черния дроб, неквалифицирана другаде“. Органът е приел, че лечебното заведение не е спазило изискванията на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека, защото е осъществило на пациентката само едно (абдоминална ехография) от трите задължителни образни изследвания (не са правени КТ и МРТ). Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на управителя на НЗОК надлежно извършена проверка на лечебното заведение от главни експерти в дирекция КДЗЗО (на които тя е била възложена), констатациите от която са обективирани в протокол за констатации и протокол за неоснователно получени суми. „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Каридад“ ЕАД е подала възражение срещу констативния протокол, но то не е било уважено. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу процесната покана Административен съд – Пловдив е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че диагностично-лечебният алгоритъм на обсъжданата клинична пътека включва задължителното извършване на хоспитализирания пациент и на трите посочени в нея образни изследвания, а именно абдоминална ехография, КАТ и МРТ, за да се приеме тя за завършена. Поради това, след като е обсъдил установените факти (вкл., че в случая КАТ и МРТ не са били извършени на пациентката) и приложимото право, Пловдивският административен съд е споделил извода на административния орган, че поради неспазване на ДЛА на КП, заплатената за нея сума на лечебното заведение следва да бъде върната в бюджета на Касата. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С установяването на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт материалноправните предпоставки са били доказани, което, след изтичане на срока за подаване на възражение, е породило правомощието по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО на управителя на НЗОК да я издаде. Съобразно наличните данни относно фактическо и правно основание правилно съдът е приел административния акт за законосъобразен, тъй като процесната сума (по размера й не е формиран спор между страните) е платена без правно основание и следва да бъде възстановена от получилия я е изпълнител на болнична медицинска помощ. Решението му е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. В хода на съдебното производство съдът е проверил фактическите констатации на административния орган, като е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав надлежно е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като е стигнал до обосновани изводи, в коя част следва да го кредитира, и в коя не. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Пловдивския административен съд. За пълнота на изложението във връзка с възраженията в касационната жалба трябва да се посочи, че противно на твърдяното от касатора, за да се счита за завършена КП 73.1 (а следователно и подлежаща на заплащане от страна на НЗОК) ДЛА изисква кумулативното извършване и на трите образни изследвания - абдоминална ехография, КТ и МРТ. Посочените в касационната жалба като достатъчни изследвания всъщност представляват основание за хоспитализиране на пациент по тази КП, а не обуславят нейната завършеност. Диагностично-лечебният алгоритъм на всяка клинична пътека е задължителен за изпълнение от страна на лечебните заведения, оказващи болнична медицинска помощ по сключен индивидуален договор с НЗОК, респ. спазването му е основание да им бъде заплатена извършената медицинска дейност по съответната КП, а неспазването обуславя правомощието на управителя на НЗОК да потърси платените неоснователно суми. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК в полза на НЗОК следва да се присъди сума в размер от 100 евро (платима от касатора). Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 и изреч. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение