Решение № 10572 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2012 г.

Решение № 10572 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на ЕТ "Фешънс Топ Модел - Димитрина Калъмбова" със седалище и адрес на управление Благоевград, против решение № 72/1.03.12 г. по адм. д. № 48/11 г. по описа на Административен съд - Кюстендил с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Асенова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на Калъмбова, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "Фешънс Топ Модел", в първата инстанция е Заповед № ДК-02-ЮЗР/40/22.10.10 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Югозападен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Пристройка към хотелски комплекс "Рилец", изграждащ се в кв. 8 - "за хотел" по ПУП на Националния архитектурно-исторически и туристически комплекс "Рилски манастир", част от поземлен имот 000015 по КВС землище Рилски манастир. За да постанови обжалваното решение, с което оспорването е отхвърлено като неоснователно, Административен съд - Кюстендил е приел, че строежът се извършва без строителни книжа, обстоятелство, определящо го като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатирана е липса на нарушения на административнопроизводствените правила с решаващ правен извод за издаване на административния акт в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение на оспорващата, че строежът не е незаконен, нито нов, а представлява ремонтни работи в хотелския комплекс, декларирани пред община - Рила и че за целия комплекс, вкл. предметната на заповедта част, е налице съгласуван одобрен проект - заснемане на главния архитект на община Рила от 14.05.09 г. е преценено като неоснователно след недопустим косвен контрол за законосъобразност на същия. Разпоредбата на чл. 145, ал. 5 ЗУТ определя предпоставките и условията, при които инвестиционният проект може да бъде възстановен. Актът на главния архитект за одобряване проекта - заснемане представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 2 ЗУТ. При издаването му на проверка подлежат конкретни факти от обективната действителност - дали за строежа е имало одобрен инвестиционен проект, или такъв изобщо е липсвал, налични ли са части от този проект, запазено ли е или не разрешението за строеж и пр., а преценката за законосъобразността му е предмет на контрола по реда на чл. 216 ЗУТ. Предмет на това производство е да установи съответствието между проекта-заснемане и строежа, евентуалната липса на съществуващ към периода на изграждане инвестиционен проект за целия или част от строежа. Такова производство не е провеждано, независимо от обстоятелството, че проектът - заснемане е бил известен на административния орган при издаване на процесната заповед, а на Римска света обител - по повод участието й като заинтересувана страна в производството по приложеното адм. д. № 299/10 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Ето защо, следва да се приеме, че одобреният на 14.09.09 г. проект - заснемане към периода на първоинстанционното производство е влязъл в сила, породил е правни последици и законосъобразността му не е могла да бъде обсъждана в това производство, нито съдържанието му да бъде опровергано с гласни доказателства. Последните са били недопустими предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. По изложените съображения решаващият правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, респ. за неоснователност на оспорването, е възприет в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид това решението като неправилно следва да бъде отстранено от правния мир и заменено с друго по същество, с което процесната заповед се отмени като незаконосъобразна. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,