Решение № 8942 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2022 г.

Решение № 8942 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2022 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. З., гражданин на Република Турция, подадена чрез упълномощен адвокат А. Георгиев, против решение № 3961 от 14.06.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 3325/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. З. срещу заповед № 4536 ОЧ-83 от 11.03.2022 г. на началника на ГПУ Свиленград при РДГП Елхово на ГДГП – МВР, с която на основание чл. 44, ал. 1, вр. чл. 42з, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "забрана за влизане в Република България" за срок от пет години, считано от 11.03.2022 г. до 10.03.2027 г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба и в писмено становище от 26.09.2022 г. се твърди, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган, тъй като не било възможно със заповед на директора на РДГП-Елхово да се определи заместник- началника на ГПУ-Свиленград да замества началника на ГПУ- Свиленград, както и че не е съобразено в тази връзка Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 год. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 4/2002 г. Според касатора съдът не е събрал доказателства относно обстоятелството дали действително З. е извършвал търговия с хора и незаконно въвеждане и извеждане на лица в други държави, а се е позовал единствено на констатациите на административния орган, с което нарушил принципите на съразмерност, истинност и равенство. Изразява становище, че съдът не е отчел, че органът е допуснал съществено нарушение на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК, тъй като го е лишил от право на участие в производството по издаване на административния акт. Развива тезата, че наложената санкция е несъразмерна с тежестта на деянието, като административния съд не е обсъдил въпроса за пропорционалността на наложената ПАМ. Претендира отмяна на обжалваното решение на Административен съд София - град, както и на процесната незаконосъобразна заповед. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с приложен списък за извършването им. Ответникът – началникът на ГПУ Свиленград на РДГП- Елхово при ГДГП - МВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност обуславят извода, до който е достигнал съдът относно наличието на материалноправните предпоставки за издаването на заповедта, тъй като е установено, че турският гражданин е превел през границата на Република България от Република Турция четирима сирийски граждани без разрешение на надлежните органи, като е използвал МПС, като тези обстоятелства са били подробно документирани в Докладна записка №УРИ 4536р-6074/11.03.2022 г. Според участващия по делото прокурор е правилен изводът на съда, че мотивите за издаването на процесната заповед се допълват с мотивите на докладната записка, както и че липсата на конкретизация на хипотезата на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ не е съществен пропуск, обуславящ незаконосъобразност на заповедта, доколкото изрично административният орган като основание за издаването на последната е посочил и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, настоящият съдебен състав, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3961 от 14.06.2022 г. е отхвърлена жалбата на А. З., гражданин на Република Турция срещу заповед, с която му е приложена ПАМ "забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години, защото лицето е направило опит да преведе през границата на страната от Република Турция в Република България 4 лица сирийски граждани, без разрешение на надлежните органи на властта, като за това е използвал МПС. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентния за това адм. орган и предвидената в закона писмена форма, като са спазени административнопроизводствените правила. В мотивите на съдебното решение е отразено, че нормата на чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ наистина урежда три самостоятелни основания, които не са били конкретизирани, която липса обаче е преодоляна с посочването в процесния акт на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ – при наличие на данни, че чуждият гражданин извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави е в нея. Счетено е, че актът не страда от липса на мотиви, съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като не е налице и нарушение на правото на защита на чуждия гражданин. Било установено от Докладна записка № УРИ 4536р-6074 от 11.03.2022 г. на началник група на ГКПП "К. Андреево", че на 10.03.2022 год, около 22, 15ч часа при влизане в страната на автобус "Мерцедес" с рег. № [номер], управляван от турския гражданин Z. Ahmed, паспорт [номер] и още двама турски граждани, спира непосредствено след І-ва бариера при ГП и от задната врата 4 лица слизат и пресичат оградата на платно "излизащи от страната товарни автомобили". С оглед предотвратяване на нови нарушение в докладната е направено предложение на турските граждани на основание чл. 42з, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗЧРБ да се наложи ПАМ "забрана за влизане в Република България". Първоинстанционният съд е преценил, че на турския гражданин е наложено ограничение за пребиваване на територията на страната ни, което е по-благоприятно за засегнатото лице от мярката, визирана в чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ - забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, като тази разлика не води до материална незаконосъобразност на заповедта. Счел е, че административният орган е изследвал всички факти и доводи по преписката, като е извършил индивидуална преценка на случая на жалбоподателя и продължителността на ПАМ е съобразена с всички установени по случая обстоятелства съобразно чл. 11, пар. 2 от Директива 2008/115/ЕО. Относно твърденията на жалбоподателя за чистото му съдебно минало и липсата на други данни за съпричастност към криминална дейност, първостепенният съд е счел, че същите са неотносими към процесната ПАМ. Съдът е установил, че в случая заповедта е съответна на преследваната с нея цел – предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Въз основа на горното съдът е достигнал до извод за законосъобразност на атакувания акт, поради което е отхвърлил жабата на А. З.. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган. Началникът на ГПУ – Свиленград е оправомощен с нарочна заповед (№ 885 от 27.05.2014 г.) на директора на директора на РДГП – Елхово да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, т. 2 и т. 4 ЗЧРБ. В нея е разпоредено в негово отсъствие заповедите да се издават от началник на ГПУ Свиленград. По делото е представена, приета като доказателство и неоспорена заповед № 4070з-659 от 10.03.2022 г., с която гл. инсп. Г. Ф. заместник началник на ГПУ Свиленград е определен за периода 00, 00ч. на 10.03.2022 год. до 24, 00 на 11.03.2022 год. да замества Началника на ГПУ Свиленград, като изпълнява длъжностните му задължения. Неоснователно се твърди от касатора, че не е съобразено Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 год. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 4/2002 г. Съобразно цитираното тълк. решение, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, каквато в случая е налице, се нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В случая директорът на РДГП Елхово е титуляр и делегирайки част от правомощията си на свой подчинен орган, не се е лишил от тях и е бил в правото си да издаде заповед № 4070з-659 от 10.03.2022 г. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към Докладна записка №УРИ 4536р-6074/11.03.2022 г. Практиката мотивите да са изложени в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на процесния адм. акт. Поради това изложените в докладната записка съображения са такива и за издаването на самия акт. Доводите за противното в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ принудителната административна мярка "забрана за влизане в страната" се прилага, когато по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ. В случая от органа се твърди наличие на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЧРБ. В хода първоинстанционното производство е установено наличието на второто от тях, което е достатъчно основание за законосъобразност на заповедта. Съгласно нормата на чл. 42з, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, ПАМ "забрана за влизане в Република България" се прилага, когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Посочените в заповедта мотиви за издаването й съответстват на предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ предпоставки за прилагане на ПАМ. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението, предвид липсата на събрани доказателства дали турският гражданин е извършвал наистина търговия с хора. Релевантно и достатъчно основание за прилагането на процесната ПАМ е наличието на данни за незаконно въвеждане в страната на друго лице от чужденеца, каквито в настоящия случай са безспорно установени. Определеният в ПАМ срок е в рамките на законоустановения съгласно чл. 42з, ал. 3 ЗЧРБ и съответства на обществената опасност от установеното нарушение. Ето защо съдът правилно е приел, че условията за прилагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя са изпълнени изцяло. По развитото в писменото становище на касатора оплакване, че са нарушени на разпоредбите на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК, настоящият съдебен състав намира, че посочените законови изисквания са спазени. Обосновано съдът е приел, че в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е редовно уведомен за започване на производството и всички релевантни факти и обстоятелства са му били известни, както и не е бил лишен от право на защита. Видно от доказателствата по делото, адм. орган е издал акта си след като е изяснил фактите и относимите обстоятелства от значение за случая. Освен това е установено, че при задържането на границата е бил проведен разговор с лицата нарушители и е установено намерението им да използват страната като транзитен пункт на път за Западна Европа.. С оглед на горното доводите на касатора за неправилна преценка на първоинстанционния съд досежно спазването на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК са неоснователни. Следва също така да се посочи, че в първоначалната жалба, в касационната жалба и дори в представената по делото писмена защита касаторът не сочи факти и обстоятелства, които не са били обсъдени от органа при постановяването на оспорения акт. Неоснователна е и тезата на касационния жалбоподател за немотивиране на максималния срок за забраната за влизане в Република България. От изложените в Докладна записка № УРИ 4536р-6074 от 11.03.2022 г. на началник група на ГКПП "К. Андреево", фактически и правни основания на акта е видно, че с тях се обосновава налагането на ПАМ с петгодишен срок, като при определяне продължителността на забраната са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая - осъщественото деяние е с висока степен на обществена опасност, извършено при явно незачитане на законите и установения правов ред в страната. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, защото първостепенният съд точно е установил релевантните по делото факти, формирал е въз основа на тях обосновани правни изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът не претендира разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,