Решение № 8700 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2014 г.

Решение № 8700 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 5441/12.08.2014 г. по адм. д. № 2008/2013 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен РА № 2121110229/30.05.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 2841/3.12.2012 г. на ДД "ОУИ"/ сега - "ОДОП"/-София при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 09, м. 10 и м. 11.2005 г. в общ размер на 160 528, 24 лв. и лихви - 136 214, 75 лв. като погасени по давност. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, съответно - отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Мирчева, която поддържа касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Булгарплод - София" АД, гр. София, чрез упълномощен процесуален представител - от адв. Костолов оспорва касационната жалба и желае решението, в обжалваната част, да бъде оставено в сила. Няма заявени претенции и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 2005, 2006 и 2007 години. Първоинстанционният съд е приел, че задълженията по ЗДДС за 2005 г. са погасени по давност, поради което е отменил на това основание РА, без да се произнася по законосъобразността на постановения отказ на данъчен кредит. В останалата част, жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена и като необжалвано от засегнатата страна, решението в тази част е влязло в сила. Производството пред настоящата инстанция е по касационна жалба на административния орган срещу решението в отменителната част при изложени възражения против изводите на съда по тълкуване и прилагане на чл. 171, чл. 172 ДОПК, вр. чл. 141, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.). Фактическите констатации на съда, свързани с анализ на датите на възлагане и приключване на ревизията, не са оспорени. За установяване на задължения по ЗДДС за 2005 г., давностният срок е започнал да тече от 1.01.2006 г. и е изтекъл на 31.12.2010 г. Съобразена е разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК и е прибавена една година, при което датата, до която е следвало да завърши ревизията с издаден акт е до 1.01.2012 г. РА е издаден на 30.05.2012 г., към която дата задълженията по ЗДДС за 2005 г. са били погасени по давност и изводът на съда, че оспорения ревизионен акт в частта, касаещ данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 09, м. 10 и м. 11.2005 г. е издаден след изтичане на давността, което води до неговата незаконосъобразност, е правилен. Спорът е относно приложимостта на цитираните правни разпоредби. Съдът правилно е тълкувал разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност. Към момента на образуването на ревизионното производство със ЗВР № 804716/27.08.2008 г., давността по отношение задълженията по ЗДДС за 2005 г. не е била изтекла. Към момента на издаване обаче на ревизионния акт - 30.05.2012 г., давността по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) е била изтекла. Съгласно тази разпоредба, публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. Неправилно касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 140 от ДПК (отм.) е неотносима в производството по оспорване на ревизионния акт. Нормите, уреждащи института на давността са материално правни и като такива намира приложение законът, който е бил в сила към момента на възникване на публичното задължение. Доколкото се касае за погасяване на задължения по ЗДДС (отм.), тъй като задълженията са за 2005 г., то следва да се приложи онзи институт на погасителната давност, който е уреден в съответните разпоредби, действали към момента на тяхното възникване. В случая, както правилно е приел решаващият съд, приложима е нормата на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.). Сроковете по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 от ДОПК са давностни и след изтичането им се погасяват публичните задължения. Това, че специалният закон предвижда възможността да се извършва прихващане с погасени по давност задължения, не променя факта, че актът, издаден след изтичане на погасителната давност за съответните задължения, е незаконосъобразен. Съобразно изложеното, решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски не се дължат на касатора, а ответника по касация не е заявил искане за разноски за касационната инстанция, а и няма представени документи за направени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение