Решение № 14421 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2010 г.

ВАСIII отделение26.11.2010 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 541/12.03.2010 г. по адм. д. № 3408/2009 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14421 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 208 и сл. АПК e образувано по касационна жалба на кмета на община Варна, против решение № 541/12.03.2010 г. по адм. д. № 3408/2009 г. на Административен съд - Варна. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Милко Димитров Желев от гр. Варна, редовно призован, не се явява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение в производство по чл. 145 и сл. във връзка с § 8 от АПК е отменен отказ на зам. Кмет на община Варна, обективиран в писмо изх. № ЗАО - 34967/04.11.2009 г., да издаде удостоверение и да завери приложена молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, относно актуването като общинска собственост на недвижим имот - находящ се в град Варна, кв. "Аспарухово", ул. "Вилите", с идент. № 10135.5506.383, целият с площ от 365 кв. м, по заявление на Желев, с вх. № ЗАО-34967/27.08.2009 г.; преписката е върната на административния орган за издаване на поисканото удостоверение. В тази връзка от съда са изложени подробни съображения, че отказът да бъде извършена административната услуга е незаконосъобразен, като постановен при превратно упражняване на власт от страна на административния орган. Решението е правилно. Безспорно е установено от първоинстанционния съд, че жалбоподателя Желев е поискал извършване на административна услуга - издаване на удостоверение дали посочения от тях недвижим имот е актуван като общинска собственост, необходимо му във връзка с производство по чл. 587 ГПК във вр. чл. 79 ЗС, с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено съгласно чл. 86 ЗС. Тъй като Желев има правен интерес да поиска удостоверяване на обстоятелствата по искането за извършване на административна услуга правилно съдът е приел, че сезираният от него и компетентен да се произнесе административен орган е следвало да ги удостовери. Изложени са и подробни мотиви относно компетенциите на административния орган във връзка с отправеното до него искане. Така постановеното решението е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд досежно наличието на материално правните предпоставки за удовлетворяване на искането за заверяване на молба - декларация и издаване на удостоверение във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК от и те се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. След като Желев е доказал наличието си на правен интерес и не са налице други процесуални или материалноправни пречки за извършване на услугата, изразяваща се в издаване на поисканото удостоверение, неоснователен е касационния довод в жалбата за неправилност на обжалваното съдебно решение. Извън компетентността на касатора е да преценява наличието на предпоставките за придобиване по давност на имота за който е поискано удостоверението, дори и при претенции за собственост (съсобственост на трети лица. Тези факти и обстоятелства следва да се установят от Нотариуса в охранителното производство по чл. 587 и сл. от ГПК. В тази връзка изразените доводи, свързани с правилността на постановения отказ и основаващи се върху горецитираната, но отменена разпоредба, настоящата инстанция счита за неоснователни. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1