Решение № 5747 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2015 г.

Решение № 5747 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП Държавно горско стопанство "Тутракан" против решение № 24 от 06.03.2015 г. по адм. дело № 158/2014 г. на Административен съд - Силистра, с което е отменена заповед № 98/08.10.2014 г. на същия административен орган, с която е наредено да се проведе търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от обекти № № 144921 и 144922, стопанисвани от ТП Държавно горско стопанство "Тутракан" и са определени условията за провеждане на търга. Жалбоподателят поддържат, че решението е недопустимо, тъй като оспорената заповед не е индивидуален административен акт и за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването й. По същество излага съображения за противоречие на съдебния акт с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално отменено, включително в частта за разноските. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът "Ловела" ООД, гр. Сливо поле оспорва касационната жалба. Излага съображения за недопустимост на същата, а по същество поддържа доводи за неоснователност. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от органа - ответник в производството пред административния съд, постановил оспорения пред първата инстанция административен акт. Следователно жалбата е депозирана от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд - Силистра е образувано по жалба на "Ловела" ООД, гр. Сливо поле против заповед № 98/08.10.2014 г. на директора на ТП Държавно горско стопанство "Тутракан", с която е наредено да се проведе търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от обекти № № 144921 и 144922, стопанисвани от ТП Държавно горско стопанство "Тутракан" и са определени условията за провеждане на търга. Съображенията за незаконосъобразност на заповедта са свързани с т. 13.1 от акта, тъй като според жалбоподателя този пункт от заповедта въвежда ограничения за участие в противоречие с чл. 115, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ). След преценка на доводите на страните и събиране на доказателства, съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона, тъй като от текста на акта не може да се направи извод, че условието по т. 13.1 съответства на нормативните изисквания. По тези съображения с решението, предмет на оспорване в настоящото производство, съдът отменя заповедта и осъжда териториалното поделение да заплати разноски. При тези данни настоящата съдебна инстанция стигна до извода, че решението на Административен съд - Силистра е недопустимо, тъй като оспорената заповед не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Независимо че е издадена от орган с изпълнително - разпоредителни правомощия оспорената заповед не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК или на общ административен акт (очевидно актът няма характеристиките на подзаконов нормативен акт). Тази заповед поставя началото на административната процедура и създава възможност за участие в нея. Поради това същата няма самостоятелно правно значение, а е част от производството по издаване на акт, с който ще се определи купувач. По своята характеристика заповедта попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК, според която не са индивидуални административни актове волеизявленията, които са част от производствата по издаване на индивидуални или общи административни актове. В случая заповедта, предмет на оспорване, поставя началото на административно производството. Ето защо тази заповед не представлява индивидуален или общ административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Такъв може да бъде осъществен единствено в производството по оспорване на крайния, приключващ производството акт за определяне на купувач. След като не притежава белезите на индивидуален или общ административен акт заповедта на директора на ТП Държавно горско стопанство "Тутракан" не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Поради това подадената против този акт жалба е недопустима. Налице е още едно основание за недопустимост на съдебното производство. Основна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба е наличие на правен интерес (чл. 147, ал. 1 от АПК). В случая оспорената пред първоинстанционния съд заповед не засяга пряко и непосредствено законни права и интереси на жалбоподателя "Ловела" ООД, гр. Сливо поле. Като акт, поставящ началото на административно производство, тази заповед създава възможности за участие в обявения търг, т. е. не рефлектира негативно в правната сфера на потенциалните участници. Евентуално ограничаване на правата на подалите документи за участие в търга търговски дружества би настъпило от евентуални последващи актове за недопускане до участие или от крайния акт за определяне на купувач. По тези съображения настоящата инстанция приема, че за подателя на жалбата не е налице правен интерес от оспорване на заповедта за провеждане на търг. Както се посочи, правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, поради което отсъствието му прави жалбата недопустима. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че оспорената заповед на директора на ТП Държавно горско стопанство "Тутракан" е акт, който не подлежи на съдебен контрол, поради което, както и по съображенията за липса на правен интерес от оспорването й, жалбата против заповедта следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено (чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК). Ето защо като разглежда оспорването и се произнася с решение по същество, административният съд постановява недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски "Ловела" ООД, гр. Сливо поле следва да заплати на "Северноцентрално държавно предприятие" ДП - Габрово сумата 1425.00 лв. разноски по делото пред двете съдебни инстанции, включващи възнаграждение за адвокат и 25.00 лв. държавна такса. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,