Решение № 7354 от 21.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 327, във вр. с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на В. Порязова следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Пловдив срещу Решение 2056 от 01.11.2021 г. по адм. дело 821 по описа за 2021 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед ОП 44 от 04.03.2021 г., издадена от Р. Попов - административен ръководител - Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 327 от ЗСВ, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът - административен ръководител при Окръжна прокуратура - Пловдив, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд гр. Пловдив е Заповед ОП 44 от 04.03.2021 г., издадена от Р. Попов - административен ръководител - Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, на основание чл. 327 от ЗСВ, с която на В. Порязова следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Пловдив е обърнато внимание за допуснатото от нея нарушение по движението на сл. дело 356/2016 г. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив и организацията й на работа по него чрез изготвяне на заключително мнение през продължителен период от време. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Административното производство е стартирало по повод сигнал с изх. Ж-20-664 от 23.11.2020 г. от Л. Кабзималска - инспектор в Инспектората към ВСС по чл. 54, ал. 1, т. 5 от ЗСВ до административния ръководител на ОП-Пловдив относно сл. д. 356/2016 г. по описа на ОСлО в ОП-Пловдив, с което е указано да упражни административното си правомощие по чл. 140, ал. 3 от ЗСВ и на основание чл. 327, ал. 1 от ЗСВ да обърне внимание на следовател В. Порязова, да упражни контрол за срочното приключване на сл. д. 356/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, пр. преписка 9629/2016 г. по описа на ОП-Пловдив. Административният ръководител окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив издал Заповед ОП 195 от 17.12.2020 г., с която на основание Раздел I, т. 2 от Методическите насоки за работа на административните ръководители на прокуратури при упражняването на правомощията по Глава XVI "Дисциплинарна отговорност" по ЗСВ е разпоредено извършването на лична проверка от Административния ръководител - окръжен прокурор на ОП Пловдив с оглед установяване на данни за допуснати нарушения от прокурор И. Сотиров и следовател В. Порязова във връзка с констатираното в становището и сигнала на Л. Кабзималска-инспектор в Инспектората към ВСС, касаещи преп. 9629/2016 г. по описа на ОП Пловдив и сл. дело 356/2016 г. по описа на ОСО към ОП Пловдив. Разпоредено е при проверката да се изяснят всички факти и обстоятелства, които имат значение за преценка извършено ли е виновно неизпълнение на задълженията - от страна на следовател Порязова - за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване, изразяващо се в неритмичност на действията по разследване; проверката да се извърши в срок от два месеца като копие от заповедта да се връчи на прокурор И. Сотиров и следовател В. Порязова. Заповед 195 от 17.12.2020г е връчена на Порязова на 17.12.2020 г. Във връзка със сигнала и становището на Инспектората към ВСС с вх. 9130/20/25.11.2020 В. Порязова е представила писмени обяснения пред административния ръководител на ОП-Пловдив. Посочено е, че причините за неспазване на задълженията действително се дължат на лоша организация, но не по конкретното досъдебно производство, а като цяло в работата в периода след 13.03.2020 г. Излага се подробна хронология на извършените действия по предявяване на разследването на пострадалите както и на обвиняемото лице. Излагат се съображения относно фактическата и правна сложност на делото. Административният ръководител, в мотивите на оспорената заповед, е възприел описаното от инспектора от ИВСС движение на досъдебното производство и констатацията, че от 26.08.2020 г. до 23.11.2020 г., след като е приключило разследването, не е било изготвено заключително мнение, дължимо от следовател Порязова. В хода на извършената проверка административният ръководител е установил, че действително досъдебното производство се е водило за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, че се отличава с фактическа и правна сложност. Отчетено е обстоятелството, че досъдебното производство вече е приключено и е внесен обвинителен акт в ПОС. Обсъдени са дадените обяснения/ в писмено становище/ от следовател Порязова, в които се сочи, че бездействието й за неизготвяне на заключително мнение касае неправилна оценка по кои дела да работи приоритетно, като е забавила приключването на конкретното следствено дело. Приел е, че действително е налице неизпълнение на задължението за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване, съобразно разпоредбата на чл. 203 от НПК, изразяващо се в неритмичност по действията на разследване и неприключване на досъдебното производство, поради бездействие на следовател В. Порязова. Приел е също, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ спрямо В. Порязова и да й бъде обърнато внимание за допусната забава при приключване на досъдебното производство. Относно натовареността на следовател Порязова е установено от приетите по делото доказателства: Справка за извършвани действия по разследването на следовател В. Порязова за периода от м. 08. 2020 г. до м. 11. 2020 г. вкл. - приложена писмена справка от УИС, че през периода 01.02.2019 г. - 31.12.2020 г. следовател В. Порязова е разследвала общо 48 следствени дела - приложена писмена справка от ЕИСПП. През същия период на следовател В. Порязова са разпределени една ЕЗР /Европейска заповед за разследване/ и 18 /осемнадесет/ следствени поръчки от Окръжни следствени отдели в страната. Установено е, че през периода 01.08.2020 г. - 01.12.2020 г. на следовател В. Порязова са разпределени гореизложената ЕЗР и 6 /шест/ от делегациите. Всички те са приключени от следователя към 31.12.2020 г. През периода 01.08.2020 г. - 01.12.2020 г. на следовател В. Порязова са възложени 5 дела, а през цялата 2020 г. - 18 дела - приложена писмена справка от ЕИСПП. Средната натовареност на следовател в ОСО при ОП-Пловдив за 2020г била 34. 8 следствени дела. По делото е прието и писмо от прокурор при ОП-Пловдив И. Сотиров с изх. 9629/2016 от 07.05.2020 г. до ОСО при ОП-Пловдив, в което е посочено, че срокът на разследването по ДП 356/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив е изтекъл на 21.04.2020 г. Поискано е уведомяване дали разследването е приключило, а в случай, че не е, да се посочат поради какви причини не е предложено продължаване на срока. С писмо от 25.03.2020 г. до ОСО при ОП-Пловдив, ДП 356/2016 г. прокурор И. Сотиров връща горепосоченото досъдебно производство след проверка, без нови указания, като посочва същото да се предяви и приключи в срок. От Постановление с 9629/2016 от 27.08.2020 г. се установява, че е оставено без уважение искането на И. Сотиров-наблюдаващ прокурор по ДП 356/2016 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, за продължаване срока на разследване с два месеца, считано от 18.08.2020 г. В мотивите е посочено, че изготвянето на заключително мнение от разследващия орган не е действие по разследването, свързано с приобщаването на доказателства, поради което не е необходимо продължаването на срока по реда на чл. 234, ал. 3 от НПК. Приложена по административната преписка е и справка за натовареността на следовател В. Порязова за периода 01.08.2020 г. 31.12.2020 г. Порязова започнала този период с 25 неприключили ДП. Получила още 8 новообразувани ДП и едно върнато за доразследване. Общо разследвани за периода -34 бр. ДП. За периода приключени- 10 ДП. За периода 2 ДП са преразпределени на друг следовател. Периодът е завършен с 22бр. неприключили ДП. За да отхвърли жалбата на следовател В. Порязова, съдът е приел, че жалбата срещу оспорената заповед е процесуално допустима, тъй като същата е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Счел е, че обръщането на внимание по чл. 327 от ЗСВ не е дисциплинарно наказание, но то засяга пряко и непосредствено законните интереси на магистрата, защото е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното му развитие. По съществото на спора е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган според чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, при спазване на изискванията за форма и не са нарушени изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК. В хода на проведеното административно производство и в мотивите на оспорена заповед не се съдържали данни за перманентни нарушения в дейността на следовател Порязова в проверявания период. Тъкмо обратното, сочи се в мотивите на процесната заповед, че се касае за инцидентност при действията на следователя. Сочи се, че следовател Порязова е с по-малка натовареност за 2020 г. в сравнение с другите следователи в ОСО при ОП Пловдив и явно не е организирала работата си така, че да бъдат спазени сроковете. Прието е, че в случая забавянето не се дължи на обективни причини, а на виновното поведение на следователя, изразяващо се в лоша организация на работата. Решението на Административен съд гр. Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 327 от ЗСВ. Съдът необосновано е приел, че констатираното нарушение при движението на едно досъдебно производство обосновава основание за предприемане на дисциплинарна мярка без оглед на останалите обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на следователя, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение. На основание чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета, раздел първи с наименование Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет. По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Когато мярката се налага само за едно нарушение, както е в настоящия случай, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ. В оспорената заповед административният орган е възприел описаното от инспектора от ИВСС движение на досъдебното производство и констатацията, че от 26.08.2020 г. до 23.11.2020 г., след като е приключило разследването, не е било изготвено заключително мнение, дължимо от следовател Порязова. В хода на извършената проверка административният ръководител е установил, че действително досъдебното производство се е водило за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК; отличавало се с фактическа и правна сложност. Отчетено е и обстоятелството, че досъдебното производство вече е приключено и е внесен обвинителен акт в ПОС. Обсъдени са дадените обяснения/ в писмено становище/ от следовател Порязова, в които се сочи, че бездействието й за неизготвяне на заключително мнение касае неправилна оценка по кои дела да работи приоритетно, като е забавила приключването на конкретното следствено дело. Приел е, че действително е налице неизпълнение на задължението за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване, съобразно разпоредбата на чл. 203 от НПК, изразяващо се в неритмичност по действията на разследване и неприключване на досъдебното производство, поради бездействие на следовател В. Порязова. Приел е също, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ спрямо В. Порязова и да бъде обърнато внимание за допусната забава при приключване на досъдебното производство. Както вече се изложи по-горе, дисциплинарната мярка по чл. 327 от ЗСВ се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. Установеното в случая нарушение, състоящо се в забавяне на едно досъдебно производство обаче, не обосновава необходимост от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата. От съществено значение са обстоятелствата във връзка с високата натовареност на следователя и липсата на констатации за други допуснати слабости и пропуски, с оглед обема на натовареност. При това фактическо положение приложената мярка обръщане на внимание се преценява като несъразмерна на тежестта на допуснатото нарушение по движението на едно досъдебно производство и на професионалното поведение на следователя при изпълнение на служебните му функции. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 327 от ЗСВ и при несъответствие с целта на закона. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски, своевременно претендирани и доказани, общо в размер на 420 лева, от които 70 лева за заплатена държавна такса и 350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие 12461/21.01.2022 г. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение