Решение № 7806 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на С. А. К. от гр.Раковски, чрез адв. Божинов, срещу Решение 11287 от 20.12.2024г., постановено по адм. дело 1210/2024г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 2153-15-142 от 21.05.2024г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив в ЧАСТТА, с която е потвърдено Разпореждане РНП-2-4-15-01576792 от 29.03.2024г. на Ръководител ПО в същото ТП на НОИ по отношение на общата сума от 17 150,86 лева, от която главница в размер на 11 795,34 лева за периода 01.01.2019г. 28.02.2021г. и лихви в размер на 5 355,52 лева, начислена до 29.03.2024г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 29.03.2024г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира и разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Пловдив, чрез гл. юриск. Вълчанова, счита касационната жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на К., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че законосъобразно е разпоредено възстановяване на неоснователно получени суми за пенсии, като лицето не е установило добросъвестност при получаването им, а размерът им е бил правилно определен от пенсионния орган, вкл. след прилагане на погасителната давност от ответника по касация във връзка с направено възражение от страна на лицето. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи въпросите, свързани с евентуалната добросъвестност на касатора, респ. определените размер на главниците и мораторните лихви за възстановяване, то следва да се посочи, че е видно от приключилия правен спор по приложеното адм. дело 1382/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, че е била отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение от 11.05.2021г. на ответника по касация, с което той е потвърдил разпореждане на Ръководителя ПО от 01.03.2021г., с което е било отменено първоначалното разпореждане 64 от 29.05.2000г. и последващите го, с което на лицето е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.2 ал.1 от отменения Закон за пенсиите(ЗП), във вр. с ПМС 40/1968г. и чл.46а от ЗП и §25 от ЗИДЗП/1996г. Прието е било от административния съд, че К. няма осигурителния стаж, позволяващ му да придобие право на категорийна пения на посоченото основание при навършени [възраст] към датата по подаване на заявлението, след като не е установен стажа му по чл.104 ал.3, ал.5 и ал.7 КСО, посочен в първоначалното разпореждане в размер на общо 7 г. 8 м. и 5 дни. В тази връзка очевидно лицето е получавало изплащаната му от края на 1999г. лична пенсия без основание, поради което и съгласно чл.98 ал.2,т.2 КСО(на което основание е издадено и разпореждането на пенсионния орган) получените месечни размери до 28.02.2021г. подлежат на връщане, освен ако не се установи добросъвестно при получаването им. Следва да се отбележи и че нормата на чл.98 ал.2 КСО говори за ... непра­вилно изплатени суми... , докато тази на чл.114 ал.1 КСО говори за ... недобро­съвестно получени суми... .Очевидно е в тази връзка, че всяка недоб­­ро­­съвест­но получена сума задължително се явява и като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неправилно изпла­тените суми(не само за пенсии) подлежат на връщане от субекта, който ги и по­лучил само, ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за пове­дение. Ето защото и независимо, че на Ръководителя на пенсионното осигуря­ва­не също е дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните лица, които са получили този вид плащане именно и във връзка с уредбата по чл.114 ал.1 КСО, ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неправилно изпла­тени суми. В случая с К. се установява, че проблемът касае липсата на пред­пос­тав­ката, посочена в ПМС 40 на МС от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила(отм.), според което(чл.1 б. а ) Работниците и инженерно-техническите работници до началник на участък включително, заети на работа в подземните рудници за добив на радиоактивни вещества, в подземните рудници за добив на манган, в подземните силикозоопасни рудници, в подземните радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и в силикозоопасното тунелно строителство: а) добиват право на пенсия за изслужено време и старост при възраст 45 години и трудов стаж 15 години, ако са работили най-малко 7 и половина години в такива обекти. Именно с представения от лицето стаж от 6 г. 4 м. и 10 дни в рудник Маджарово и 1 г. 4 м. и 15 дни в Горубсо Лъки ЕАД, К. е установил предпоставките за ранно пенсиониране, т.е. при навършена възраст от само [възраст](преди общата по отменения ЗП чл.2 ал.1,б. а възраст от 52 години при стаж от първа категория). Именно това обстоятелство е по­сочено и от ответният Ръководител, като основание да се приеме, че лицето е недобросъвестно. Според настоящия състав обаче, за да се направи един такъв извод, определено следва да са налице факти от социалната действителност, които да го подкрепят било пряко, било косвено. В тази връзка следва да се отбележи, че след като лицето е получавало пенсия на основание акт на пенсионния орган, в който му е посочено, че има положен труд от първа категория в посочените мини и рудници в размер на общо от почти осем години, а впоследствие не е установен действителен такъв, а напротив установено е и че представените при пенсионирането документи, установяващи този стаж, са неистински, респ. К. не е работил под земята, при посочените изключителни вредности и облъчвания, то това съществено подкопава тезата на лицето, че не е бил наясно с действителното положение, при което е отпусната първоначално пенсията му през 2000г. В тази връзка по сходни казуси в същото поделение на ТП на НОИ Пловдив касационната инстанция още през 2016г. отбелязва, че такъв категориен стаж ..трудно може да бъде забравен... (така Ре­шение 2179 от 25.02.2016г. по адм. дело 6763/2015г., Решение 5734 от 14.05.2016г. по адм. дело 8581/ 2015г. и Решение 7200 от15.06.2016г. по адм. дело 8588/2015г.) особено, ако той е бил с продължителност от почти над 8 години, от които сега К. не установява никакъв, поради което и общият му осигурителен стаж е бил редуциран значително. В тази връзка няма данни повече от двадесет години касаторът да е предприел действия, с които да уведоми пенсионния орган, че първоначалното разпореждане от 29.05.2000г. и последващите са му признали стаж от първа категория при условията ПМС 40/1968г., респ. на чл.104 ал.3, ал.5 и ал.7 КСО (изрично посочени в тези разпореждания), какъвто той всъщност няма. Видно е от обяснението, подадено от лицето пред ТП на НОИ Пловдив още през лятото на 2013г., че К. не сочи да е полагал труд при посочените по-горе осигурители. Не са извинителни и обстоятелствата по представени писмени доказателства, установяващи евентуални престъпни деяния, касателно начина на самото отпускане на пенсията и действията на упълномощените за това лица за подписване и подаване пред ТП на НОИ на първоначалното заявление за пенсия, след като на К. са му били известни благоприятните за него актове на пенсионния орган и той е черпил права години наред и то поради работата му под земята в подземни рудници за добив на радиоактивни вещества, в подземни рудници за добив на манган, в подземни силикозоопасни рудници, в подземни радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и в силикозоопасното тунелно строителство, каквито обективни данни не са били установени по приложеното адм. дело. Що се отнася до размера на установеното вземане, след извършеното негова частично погасяване по давност от ответника по касация, то обосновани са изводите на административния съдия на база приетото пълно е неоспорено във фактическите си констатации заключение на в. л. А., касателно точния размер на дължимите за възстановяване главници и закъснителни лихви. Не се споделя и тезата по отношение на визираните в оспореното пред съда решение на ответника по касация досежно посочената от него допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 29.03.2024г. до окончателното погасяване на задължението, доколкото в самото разпореждане(издадено на същата дата) такава бъдеща лихва по размер не е определена, а такава няма посочена и в решението на горестоящия административен орган при осъщественото задължително административно обжалване. След като това е така, то без основание е тезата на защитата на К., че лихва след 29.03.2024г. е определена с тези актове(всъщност, посочено е било само, че и след тази дата ще са дължими лихви по просрочените главници, но такива по размер на са били определени). По останалите спорни обстоятелства в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,