Решение № 5166 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 545/2013 г.

Решение № 5166 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 545/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Стефко Атанасов Атанасов срещу заповед № К-2429 от 6.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на инспектор - разузнавач V степен в група "02" на сектор "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" - Сливен при Областна дирекция на МВР - Сливен, категория Г - I степен, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочено е, че Атанасов не е извършил нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като не е извършил незаконосъобразни действия, нито е уронил престижа на службата. Иска се отмяна на заповедта. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено следното: В изпълнение на заповед № К-13193/12.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, от комисия в определен състав е осъществена проверка във връзка с постъпили предварителни данни - предприемане на незаконосъобразни действия от страна на Атанасов за разкриване на извършител на кражба. За резултатите от проверката е изготвена обобщена справка с рег. № 770/21.01.2012 г. и становище с рег. № 1239/27.01.2012 г., с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Видно от справката, комисията е приела за установено следното: На 5.07.2011 г. в гр. Сливен, по време на отпуск, за времето от 16,30 до 24.00 часа в бистро "Старата къща", Атанасов, след употреба на алкохол, по молба на собственика на заведението е предприел самостоятелни и незаконосъобразни действия по разследване и установяване на неизвестен извършител, който по неустановен начин е отнел фирмен оборот от 850 лева, като за целта служителят е отправил заплахи към лице от персонала на заведението и е направил опит, против волята му да го принуди да признае, че е извършил кражбата, които действия са се отразили крайно неблагоприятно върху психиката на потърпевшия и по тази причина е напуснал работата си - деяния, които са станали обществено достояние и с това е уронен престижа на службата. В хода на производството определеният от министъра разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР на 19.12.2011 г., като му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. Такива са дадени на 20.12.2011 г. и на 26.01.2012 г. На 19.01.2012 г. министърът на вътрешните работи е издал заповед с рег. № К-473, с която е удължил срока на дисциплинарното производство с десет дни, считано от 12.01.2012 г. На база на събраните доказателства, проведените срещи и писмени сведения от граждански лица и служители на МВР дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище до министъра на вътрешните работи, с което е предложил на Атанасов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Приетото за установено е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение, довело до нарушение на т. 4, 5, 7, 8, 13, 16 и 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). Въз основа на констатациите в справката и по изложени мотиви, че поведението на жалбоподателят съставлява нарушение на Етичния кодекс, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР от министъра на вътрешните работи е издадена обжалваната заповед № К-2429 от 6.03.2012 г. С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Според посочената разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Справките, послужили за издаването на заповедта, съдържат достатъчно данни за нарушението и самоличността на извършителя, поради което съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, нарушението в случая се счита открито именно от момента на получаването й от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Оспорената заповед като индивидуален административен акт е издадена от министъра на вътрешните работи в рамките на предоставената му компетентност по чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Спазена е писмената форма при издаването на заповедта, като изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й. При постановяване на процесната заповед обаче са допуснати нарушения на материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена. Правното основание за налагане на наказанието е чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - за неспазване на т. 4, 5, 7, 8, 13, 16 и 19 от ЕК, т.е. уволнението е за деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина. Установено е по дисциплинарната преписка, че по време на законоустановен платен годишен отпуск жалбоподателят е провел разговори с лица, които са служители на бистро "Старата къща" във връзка с липса на сума от оборота на заведението. За това той бил помолен от собственика на заведението, който е негов приятел. Всички разпитани лица от персонала на заведението (с изключение на св. Г. Подмолов) не установяват нищо нередно и агресивно в поведението на Атанасов, включително и при разговора между двамата. Към този момент персоналът не знаел, че жалбоподателят е полицейски служител, само, че е приятел на "шефа". Единствено това лице, което работело като сервитьор, твърди, че полицейският служител му е отправял заплахи и дори е упражнил физическа сила спрямо него, тъй като бил уверен, че той е извършител на кражбата. Всъщност за тези подозрения спрямо Подмолов разказва и неговият брат - служител на МВР, тъй като жалбоподателят разговарял с него по същия повод. Що се касае до твърдяното от потърпевшия, свидетели-очевидци няма. Неговите показания се подкрепят единствено от тези на роднините му, които не са присъствали по време на действията на Атанасов, но впоследствие разбрали за случилото се, което ги възмутило, тъй като причинило на Подмолов тежка психотравма. В сведението от д-р Здравко Златанов (л. 40 от преписката) също е посочено, че потърпевшият бил уплашен и поради това му е била поставена диагноза "реакция на тежък стрес и разстройство". Посочено е още, че лицето често е имало същите оплаквания и от 2008 г. са му изписвани лекарства (успокоителни) с противостресово действие. В обясненията на свидетелите - служители в бистрото също е налице твърдение, че потърпевшият е взимал успокоителни лекарства. При това положение дисциплинарно разследващият орган не е доказал всички вменени на Атанасов нарушения, въз основа на които е издадена процесната заповед. От събраните по преписката документи и обяснения на свидетелите не се установява по безспорен начин описаната в заповедта фактическа обстановка. В основата си част тя е изградена съобразно версията на Подмолов, като е игнорирано обстоятелството за липса на очевидци, които да я подкрепят. Напротив, разпитаните лица от персонала не установят наличието на какъвто и да било конфликт между сервитьора и жалбоподателя. След приключването на разговора помежду им Подмолов е продължил да работи, докато в заведението не дошли майка му, сестра му и племенника му, за да го защитят от обвинението в кражба, каквото директно не му е отправяно. Освен това, употребата на алкохол в извънработно време не е забранена, стига поведението на служителя на МВР да не е негативно повлияно от нея, за което също няма доказателства по преписката. Що се касае до това, че Атанасов е осъществил нерегламентирано частно разследване на случая с кражбата по молба на приятел, което той не оспорва, то за това му нарушение, което може да бъде подведено по някои от посочените в заповедта точки от ЕК, е предвидено наказанието "порицание" по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Само при тежко нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР се предвижда най-тежкото наказание "уволнение", но тогава се изисква кумулативно да е налице и уронване престижа на службата. Както се посочи, отправянето на заплахи от Атанасов по отношение на Подмолов и упражнена спрямо него принуда да признае, че е извършител на кражбата, не е доказано, така че посочените нарушения в тази посока следва да се приемат за неизвършени. Всъщност именно действията на жалбоподателя спрямо потърпевшия и последиците за него са в основата на заключението на органа, че е налице уронване престижа на службата. Случаят е станал известен в резултат на подадения сигнал от Подмолов до ОДМВР, който по сведения на персонала на заведението се заканил, че ще подреди хубаво ченгето. Когато е извършено действие или бездействие във връзка, при или по повод служебни задължения и са нарушени конкретни правила за поведение, следва да се налагат наказания на онези основания от ЗМВР и ППЗМВР, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебната дисциплина. Предвид недоказаността на част от нарушенията, вменени във вина на Атанасов, това в случая не е спазено и му е наложено наказание, което не съответства на извършеното. Не е съобразена и разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, в т.ч. цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По горните съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава тя следва да бъде отменена. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение