Решение № 14851 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8336/2003 г.

Решение № 14851 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8336/2003 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗВАС (отм.) във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 80, ал. от ЗДСобст..

Образувано e по жалба на "Индустриална стопанска асоциация" - гр. Сливен, представлявана от управителя Панайот Георгиев Хаджииванов, против заповед № РД - 11 - 18 - 09/14.08.2003 г. на Областен управител на област Сливен, с която на основание чл. 80 от ЗДСобст. е иззет от "Индустриална стопанска асоциация" - гр. Сливен следния недвижим имот: дворно място от 1086 кв. м., сграда на два етажа със застроена площ 96 кв. м. и сграда на един етаж със застроена площ 88 кв. м., съставляващ НУПИ 1948, кв. 133 по плана на гр. Сливен, актуван за държавен с акт за частна държавна собственост № 2562 от 10.04.2003 г.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на закона, тъй като не са налице законовите изисквания за нейното издаване, като излага подробни аргументи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски.

Ответният по жалбата областен управител на област Сливен не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 37 от ЗАП (отм.), от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

С обжалваната заповед № РД - 11 - 18 - 09/14.08.2003 г. на Областен управител на област Сливен, с която на основание чл. 80 от ЗДСобст. е иззет от "Индустриална стопанска асоциация" - гр. Сливен следния недвижим имот: дворно място от 1086 кв. м., сграда на два етажа със застроена площ 96 кв. м. и сграда на един етаж със застроена площ 88 кв. м., съставляващ НУПИ 1948, кв. 133 по плана на гр. Сливен, актуван за държавен с акт за частна държавна собственост № 2562 от 10.04.2003 г. Като мотиви на обжалваната заповед е посочено, че въпросният недвижим имот се владее от Индустриална стопанска асоциация без правно основание, че същият е частна държавна собственост, като е актуван като държавен с акт за частна държавна собственост № 2562 от 2003 г.

В жалбата се правят следните оплаквания срещу така издадената заповед:

• че същата е нищожна, тъй като липсва компетентност на органа, издал същата;

• процесният недвижим имот е предоставен на годно правно основание за ползване от асоциацията, като правото на ползване не е прекратено, съответно асоциацията е придобила собствеността върху имота, поради което не са налице условията на чл. 80, ал. 1 от ЗДСобст. за изземване на имота.

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗДСобств. /в редакцията на нормата към момента на издаване на обжалваната заповед/, държавен имот, който се владее или държи без осонвание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител.

Оплакванията за нищожност се градят на това, че оспорената заповед не е издадена от областния управител, а от негов заместник, което следва от употребения в нея израз "за областен управител". Като доказателство по делото - л. 123 - е представена заповед № РД-01-0074 от 14.05.2002 г. на Областен управител на Област Сливен, с която на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 30, ал. 2 от ЗАдм. е наредено в отсъствие на областния управител Иван Благоев той да бъде заместван от зам. областния управител Атанас Павлов Иванов. В този смисъл следва да бъде прието, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, а направеното оплакване за нищожност се явява неоснователно.

Направеното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон се явява основателно. От данните по делото е видно, че същото е било спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.) до приключване на спора между същите страни по гр. д. № 2578/03 г. по описа на Районен съд - гр. Сливен. С определение от 10.08.2011 г. производството по делото е възобновено, като от страна на Районен съд - Сливен са изпратени копия от решенията съответно на районния, окръжния и Върховния касационен съд. Същите са приложени на л. 209 и сл. от делото и от тях е видно, че с решение № 25 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 614/08 г. Окръжен съд - гр. Сливен е отменил решение № 1084 от 22.04.2008 г. на Районен съд - гр. Сливен, постановено по гр. д. № 2578/03 г. и вместо него е постановено друго такова, с което е признато за установено по отношение на Република България, че Индустриална стопанска асоциация-гр. Сливен е собственик на недвижим имот, находящ с в гр. Сливен, ул. "Великокняжевска" № 22, т. н. "Гудеви къщи", записан по плана на гр. Сливен като НУПИ 1948 в св. 133, при граници, описани в решението, с площ от 543 квцм., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда с площ от 96,34 кв. м., и масивна едноетажна пристройка с площ от 73,14 кв. м., който се идентифицира като поземлен имот с идентификационен номер 67338.513.207. С решение № 619/10 от 06.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1092/09 г. Върховният касационен съд, първо отделение, е оставил в сила решение № 25 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 614/08 г. на Сливенския окръжен съд.

От тези съдебни решения, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят, а не държавата, е собственик на процесния недвижим имот. Това обуславя и изводът, че не са налице условията на чл. 80, ал. 1 от ЗДСобст., поради които издадената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 750 лв., от които 700 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса.

Водим от горното и на осн. чл. 42 от ЗАП (отм.) във вр. с чл. 28 от ЗВАС (отм.), Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,