Решение № 1076 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 657/2015 г.

Решение № 1076 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 657/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Иван Джиговски за поправка на очевидна фактическа грешка в пресмятането, допусната с решение № 13259 от 8.12.2015 г., постановено по адм. дело № 657/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Процесното искане страната мотивира с претендиран по-висок размер на обезщетение от признатия в рамките на приключилото съдебно производство. Така направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд неведнъж се е произнасял, че очевидната фактическа грешка представлява несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в съдържанието на решението. Това несъответствие може да се дължи на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Практическият израз на това обяснение е, че фактическа грешка в съдебното решение е налице само когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива. За да е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка, следва не просто да е налице неточност, а неточност, която не позволява да се разбере действителната воля на съда или неточност, която води до разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. При постановяване на решение № 13259 от 8.12.2015 г. по адм. дело № 657/2015 г., Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е обосновал защо и как е изчислена присъдената на Джиговски сума (обезщетение), респективно защо не е уважена претенцията в искания от него размер. Сега с процесното искане, в процедура за поправка на очевидна фактическа грешка, Джиговски търси преразглеждане на вече формираната воля на съда. Фактът, че с постановения съдебен акт, по същество съставът е преценил реално дължимия размер на обезщетението, респективно не го е уважил в пълния заявен от страната размер, ясно показва, че не е налице грешка в пресмятането, а правна квалификация относно материалната стойност н защитимото право. Поради изложеното молбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение