Решение № 14910 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5624/2010 г.

Решение № 14910 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5624/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Районна дирекция национален строителен контрол /РДНСК/- Югозападен район, чрез юрисконсулт Деница Симеонова, против решение по адм. д. № 4779/2009 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна с развити доводи за неправилност. Ответната страна "М Карол", ЕООД, гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна, развива подробни съображения и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. При извършената служебна проверка по допустимостта на образуваното съдебно производство и постановеното съдебно решение, настоящият съдебен състав приема, че съдебното решение е недопустимо, следва да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е образувано по исковата молба на "М Карол " ЕООД, гр. София против Столична дирекция за национален строителен контрол с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 38 085, 71 лева, представляващи пропуснати ползи, които са в причинна връзка с отменена незаконосъобразна заповед № ДК-04-41/26.04.2007 г. на СДНСК за отмяна на строително разрешение с решение на съд. Като ответник е конституирана Столична районна дирекция национален строителен контрол. С решение № 582/22.03.2010 г. по адм. д. № 4779/2009 г. по описа на АС София- град първоинстанционният съд е приел иска за допустим и основателен в претендирания размер. Развити са мотиви, че искът по чл. 1 от ЗОДОВ правилно е насочен срещу административния орган Столична районна дирекция национален строителен контрол /сега РДНСК- Югозападен район, сектор София/, чийто началник е издал незаконосъобразната и отменена заповед. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Юридическо лице обаче е Дирекцията за национален строителен контрол, а не нейните регионални дирекции, предвид чл. 221, ал. 1 от Закона за устройство на територията, включително и по чл. 2 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Дирекцията за национален строителен контрол, приет в хода на съдебното производство на основание чл. 17 от ЗУТ с ПМС № 5 от 20.01.2010 г., обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., в сила от 26.01.2010 г. Съдът е разгледал иск насочен срещу ненадлежна страна, която и не е правосубектна, тъй като няма качеството на юридическо лице. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията и от когото да се търси обезщетение. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, но предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ненадлежна страна и разглеждането на същия по същество има за последица, че съдът е постановил недопустим съдебен акт. Районната дирекция национален строителен контрол не е юридическо лице, поради което образуваното съдебно производство е недопустимо като постановено срещу ненадлежната ответна страна. За допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно и при липсата на доводи в тази насока. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение