Решение № 11977 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2016 г.

Решение № 11977 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на министъра на околната среда и водите против решение № 6489: 1.06.2016 г. по адм. д. № 257/2016 г. по описа на ВАС, V отделение. Наведени са оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на съдебния акт Твърди, че жалбоподателката е възстановена на заеманата преди предходното уволнение длъжност и е допусната да изпълнява служебните си задължения. Длъжността обаче, заемана от оспорващата е премахната като нормативно установена позиция и система от функции. В МОСВ не съществува Дирекция ФЕСОС, нито отдел "Оценка, търгове и договаряне", поради което заеманата длъжност е съкратена. Заповедта съдържа всички необходими реквизити по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, поради което не отговаря на фактите мотива, че не е посочено звеното, в което се намира съкратената длъжност. В оперативната самостоятелност на административния орган по назначаването е да осъществява промени в структурата и в организацията на работа. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.

Ответната страна Л. П. П., чрез своите процесуални представители адвокатите Д. Д. и Д. Т., оспорва касационната жалба като неоснователна и се обосновава с правилно тълкуване от съда на чл. 122, ал. 2 от ЗДСл и чл. 170, ал. 1 от АПК. Представени са писмени бележки от двамата пълномощници. Навежда довод, че не е допусната да изпълнява служебните си задължения, защото не й е определено място, работна заплата и не са й възложени служебни задачи. Правото на възстановяване на заеманата преди уволнението й със заповед № 441/28.04.2014 г. длъжност не може да бъде накърнено с ново длъжностно разписание от 18.12.2015 г. Заповедта не отговаря на изискването на закона, защото не съдържа отдел или дирекция. В съдебно заседание се явява адвокат Терзиев. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 14) за платено в брой адвокатско възнаграждение за двама адвокати по договор от 12.10.2016 г. (л. 13) в размер на 800 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, II колегия, V членен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 6489/1.06.2016 г. по адм. д. № 257/2016 г. по описа на Върховния административен съд, II колегия, V членен състав, е отменена заповед № 1007/18.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Л. П. П. поради съкращаване на длъжността "младши експерт", ранг II младши. Мотивите на съда са за материална незаконосъобразност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване на целта на закона по следните съображения:

1. В заповедта не е посочен отдел и дирекция, в която се намира съкратената длъжност "младши експерт".

1. Новото длъжностно разписание в сила от 18.12.2015 г. е неотносимо за спора, защото не може да засегне правото на възстановяване на служителката.

1. Налице е неспазване на целта на закона, тъй като правомощията са упражнени с цел заобикаляне правните последици на отменена със съдебно решение предходна заповед за уволнение.

Решението е обосновано и материално законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

За да отмени заповедта първата инстанция приема, че предмет на оспорване е трета поред заповед за уволнение на жалбоподателката № 1007 от 18.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и утвърдено длъжностно разписание на Министерство на околната среда и водите, в сила от 18.12.2015 г. е прекратено служебното й правоотношение като "младши експерт", ранг II младши поради съкращаване на длъжността. С влязло в сила на 1.12.2015 г. решение № 9123/29.07.2015 г. по адм. дело № 6898/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е отменена предходната заповед № 441/28.04.2014 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на Л. П. П. от длъжността "младши експерт" в отдел "Оценка, търгове и договаряне" на Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" в Министерство на околната среда и водите. В 14-дневния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл с две заявления от 12.12.2015 г. и 15.12.2015 г. жалбоподателката е заявила желание да бъде възстановена на длъжността, заемана до уволнението, но до 18.12.2015 г. заповед не е издадена. Съдът приема, че заповедта е материално незаконосъобразна, защото новото длъжностно разписание от 18.12.2015 г. не може да засегне правото на възстановяване на работа. Не е спазена и целта на закона, защото правомощията на органа по назначаването са упражнени превратно за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност.

Настоящият петчленен съдебен състав намира решението за правилно.

Жалбоподателката се е явила в министерството на околната среда и водите в двуседмичен срок от влизане в сила на решение, с което е отменена заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, поради което органът по назначаване е бил длъжен да я възстанови на предишната й длъжност предвид чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. В първоначалната жалба до съда жалбоподателката е навела като твърдение отрицателен факт, че не е възстановена на работа, а е стояла в коридорите на министерството до 18.12.2015 г., когато й е връчена поредната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. Министърът на околната среда и водите, чиято е доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, не е доказал, че е изпълнил задължението си по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Вместо това издал заповед № 1007 от 18.12.2015 г. с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Липсата на доказателства за възстановяването на предишната длъжност лишава съда от възможността да направи проверка за наличието на посоченото в заповедта по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл правно основание за съкращаване на длъжността "младши експерт". Поради тази причина е правилен правният извод на първоинстанционния съд, че извършената промяна в утвърденото ново длъжностно разписание в сила от 18.12.2015 г. не доказва съкращаване на длъжността и следователно не е налице правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Следва да бъдат споделени и съображенията на съда за наличието на отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени превратно с цел да бъдат заобикалени правните последици от предходна отмяна със съдебно решение на незаконосъобразен административен акт № 441/28.04.2014 г. на министъра на околната среда и водите и с цел да не бъде възстановен служителя на предишната длъжност.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна Л. П. П. за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, платени в брой по договор за правна защита и съдействие от 12.10.2016 г. на двама адвокати. Предвид обаче чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят следва да носи отговорност за разноски представляващи платено възнаграждение за един адвокат, поради което съдът следва да присъди сумата от 400 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение