Решение № 12767 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2009 г.

Решение № 12767 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 11.06.2009 г. по адм. д. № 14309/2008 г. Върховният административен съд, V отделение е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище и адрес на управление София срещу решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по протокол № 157 от заседанието на комисията на 13.10.2008 г. в частта по точка първа, с което е било преустановено експерименталното въвеждане на тримесечното отчитане на употребената електрическа енергия от абонатите на дружеството. Оставил е без разглеждане жалбата на "ЧЕЗ Електро България "АД срещу същото решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта по т. 2 и е прекратил производството по делото в тази част. Решението се обжалва с касационна жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД в частта, с която е отхвърлена жалбата му. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Държавна комисия за енергийно и водно регулиране е на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и прие за установено следното: За да постанови посоченият резултат, Върховният административен съд, V отделение е приел че обжалваното пред него решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е взето от компетентен административен орган, действал в законен състав и с необходимото мнозинство, както изискват чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е упражнила правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 12 от Закона за енергетиката, осъществявайки контрол за спазването на условията и правилата за снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Решението, с което е разпоредено преустановяване на извършването на тримесечното отчитане на електрическата енергия, е издадено в производство по чл. 201 - чл. 202 от Закона за енергетиката. Разпоредбата на чл. 201 от същия закон урежда възможността за налагане на принудителна административна мярка, когато комисията установи нарушение на закона, на подзаконови актове по енергетиката, а също и тогава, когато се нарушават условията за извършване на лицензионна дейност. В такива случаи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране може да даде задължителни указания за преустановяване извършването на определени дейности. Производството започва по инициатива на комисията въз основа на констативен протокол на лицата, имащи право да упражняват контрол по Закона за енергетиката. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Същият е мотивиран, съдържа, както описание на фактите, обосноваващи приетото решение, така и правната им квалификация. При постановяване на решението Върховният административен съд, V отделение не е допуснал нарушение на закона. Съгласно чл. 87 от Наредбата за лицензиране на дейността на енергетиката лицензиантите са длъжни да осигурят защита на правата на потребителите и равнопоставеност на групите потребители, включително и чрез сключването на договори за продажба на електрическа енергия при общи условия. Съгласно чл. 19, ал. 1 от одобрените на "ЧЕЗ Електро България" АД Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно. Разпоредбата е оповестена като общо правило за заплащане на електрическата енергия. Същото общо правило е посочено и в чл. 29, ал. 1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи, одобрени на "ЧЕЗ Разпределение България", към което препраща чл. 16, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. За да се осигури изпълнение на това правило, записано както в общите условия за продажба, така и в общите условия за използване на електрическа енергия, потреблението на електрическа енергия следва да се отчита всеки месец. С въвеждането на тримесечното отчитане на практика се игнорира действието на общото правило и се прилага уреденото в отклонение на правилото прогнозно заплащане за месеците, през които не се извършва отчитане. По този начин се създават предпоставки за засягане правата на потребителите, които са защитени по-добре в отношения, основани на основния договорен принцип за съответствие между изпълнението на едната страна и изпълнението на задължението на другата страна. Преустановяването на тримесечното отчитане и преминаването отново към месечно отчитане на потреблението има за цел да осигури баланс между интересите на енергийните предприятия и тези на потребителите. В интерес на потребителите е да заплащат действително потребеното от тях количество енергия, а това може да бъде осъществено само ако периодът на отчитане съвпада с периода на плащане. В голяма част от случаите при тримесечното отчитане се стига до кредитиране на енергийното дружество. Освен това липсват данни спестените разходи от отчитането на ел. енергия на три месеца да са отразени в цената, заплащана от потребителите. В общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи не се съдържа правило за отчитане на потреблението на ел. енергия за период от три месеца. Този начин на отчитане е посочен като бъдеща възможност, поради което обосновано административният орган е приел, че става въпрос за експеримент. Отчитането на три месеца, при което се заплащат не реални, а прогнозни цени може да се извършва по изключение, с изричното съгласие на потребителя, а не като общо правило за всички потребители. Па отношение на направените оплаквания в касационната жалба, които се отнасят до законосъобразността на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране относно адресата на решението, спазването на административнопроизводствените правила, формата, материалноправните разпоредби липсата на разпоредителна част и постигането на целта на закона, които не представляват касационни основания, тричленният състав на Върховния административен съд се е произнесъл с решението си. Доводите на жалбоподателя, касаещи посочените обстоятелства са обсъдени, като тричленният състав е изложил подробни фактически и правни съображения. Те се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решението на Върховния административен съд, V отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд