Решение № 6937 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13676/2018 г.

Решение № 6937 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13676/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Овчаров, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Николов, против Решение № 4617/06.07.2018 г., постановено по административно дело № 2601/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РА-30-09/17.01.2017 г. на Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Оспорват се възприетите от съда правни изводи относно заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-технически експертизи. Касационната жалба се поддържа от адвокат Николов, който моли да бъде уважена по съображенията, съдържащи се в същата. Ответната страна – Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община се представлява от юрисконсулт Х. Георгиева, която оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на С. Овчаров да премахне незаконен строеж "Пристройка към съществуващата жилищна сграда, входно антре и покрита тераса", находящи с в поземлен имот с идентификатор № 00357.5345.17 по КККР за землището на гр. Нови Искър строеж, с административен адрес гр. Нови Искър, район "Нови Искър" – Столична община, ул. "Кокиче" № 16. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. След обстоен анализ на заключенията на вещите лица по съдебно-техническите експертизи, съдът е възприел правилния извод за това, че процесните три постройки представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, които са от пета категория. Не е спорно, че същите са изградени без строителни книжа и след 2009 г., когато е било издадено удостоверение за търпимост на жилищната сграда – основно застрояване, с площ от 50 кв. м., като с оглед на периода на изграждането им, обоснован е изводът на съда за неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 или § 127 ПЗР ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежите, поради което същите като изградени без строителни книжа, нетърпими и неузаконени, подлежат на премахване. Освен на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ като изградени без одобрени проекти и разрешение за строеж, постройките се явяват незаконни и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е установено, че предвижданията на действащия устройствен план за процесния имот е за комплексно жилищно застрояване, докато строежите са допълващо застрояване към основна жилищна сграда, което сочи на индивидуално застрояване в имота, а не на комплексно такова. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,