Решение № 3275 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2008 г.

Решение № 3275 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. К. Михайловска, в качеството й на пълномощник на Адриана Борисова Колищъркова, Александрина Георгиева Лучева, Величка Георгиева Лучева, Люля Андреева Шишкова-Тошич и Мария Петрова Каназирска - Василева, срещу решение № 269 от 27.12.2007 г., постановено по адм. д. № 2266/2001 г. от СГС, АО, III-ж състав. В жалбата се сочи, че съдът е постановил решението си при неправилно възприета фактическа обстановка, като не е обсъдил всички относими към спора доказателства и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - областният управител на област София не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Здравко Георгиев Кьосев не взема становище. Ответникът - Людмил Емануилов Константинов, чрез пълномощника си адв. Кр. Кондев, пледира за неоснователност на претенцията по отношение на него. Процесуалният представител на ВАП изразява подробно и мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е мълчаливия отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявление вх. № РД-97-00-7406 от 23.11.1998 г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, подадено от Адриана Колищъркова Алкалай, Александрина Георгиева Лучева, Величка Георгиева Лучева, Вера Тодорова Въжарова, Иван Петров Въжаров, Константин Петров Въжаров, Люля Андреева Шишкова-Тошич, Цветанка Костова Каназирска и Жива Иванова Фикова за одържавения от наследодателите им недвижим имот, представляващ бивша нива от 1 дка в м. "Над банята" (впоследствие включен в регулация и представляващ две дворни места от 300 и 700 кв. м, парцел 149в, кв. 53, имот пл. № 5, кв. 53). В мотивите си съдът е посочил, че Петър Въжаров е бил собственик на процесния имот, като се е позовал на представения по делото крепостен акт. Съдът е приел още, че 5/6 ид. части от този имот са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС, а 1/6 ид. част с Указ № 447/48 г. на Президиума на ВНС. Счел е, че правото на собственост върху имота не може да бъде възстановено реално, поради възникване на предпоставките, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ - части от имота са придобити добросъвестно от трети лица. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че за да бъде признато право на обезщетение по реда на реституционния закон правоимащите лица следва да докажат, че са бивши собственици или наследници на бившия собственик, а такива доказателства не са били представени. Тъй като тежестта за доказване на това обстоятелство се носи изцяло от жалбоподателите, а те не са се справили с доказателствената тежест, съдът е отхвърлил жалбата. Настоящата инстанция счита, че съдът е постановил решението си при ненапълно изяснена фактическа обстановка по делото, както сочи и касатора. Това е така по следните съображения: Съдът е мотивирал правния си извод за неоснователност на подадената жалба с липса на доказателства за наследствено правоприемство. Липсват данни обаче съдът да е дал указания на страната в тази посока или да е изискал административната преписка в цялост. Както е посочено в приложенията, към самото заявление за обезщетяване е било представено удостоверение за наследници № 517 от 1.06.1998 г. пред административния орган, което не се намира в кориците на приложените дела. Видно от приложеното по делото заявление вх. № РД-97-00-7406 от 23.11.1998 г. претенцията на Адриана Колищъркова Алкалай, Александрина Георгиева Лучева, Величка Георгиева Лучева, Вера Тодорова Въжарова, Иван Петров Въжаров, Константин П. Въжаров, Люля Андреева Шишкова-Тошич, Цветанка Костова Каназирска и Жива Иванова Фикова е в качеството им на "съсобственици и/или сънаследници, съгласно приложените удостоверения" на имот, находящ се в гр. София, кв. Г. Баня, р-н "Овча купел", който те, респ. техните наследодатели, са притежавали по наследство от баща си Иван П. Въжаров, а именно: "бивша нива от 1 дка в м. - Над банята". Това заявление не е било подписано от всички посочени в него лица, като липсват подписите на № № 4, 5 и 6, а това са (съгласно изброяването на заявителите) Вера Тодорова Въжарова с дял 1/18, Иван Петров Въжаров с дял 1/18 и Константин П. Въжаров с дял 1/18. В мотивите си съдът не е коментирал този факт. Отделно от това е възприел Петър Ив. Въжаров като собственик към момента на отчуждаването, което е в противоречие със съдържанието на приложения по делото АДС № 124 от 01.09.1949 г., където изрично е посочено, че 5/6 ид. части от нива един дка в м. "Над банята" Горнобанското землище (крепостен акт № 1118, д. 1857 от 02.07.1910 г.) се одържавяват по реда на ЗОЕГПНС от н-ци на Иван П. . . . (не се чете) Въжаров. В административната преписка, приложена от областната администрация, липсват удостоверение за наследници, каквото е изискуемо при подаване на заявление за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, както и декларации за наследствени квоти и за това, че претендиращите не са получавали обезщетение срещу одържавения им имот. Съдът не е констатирал непълнота на преписката и не е изискал тези доказателства от административния орган. Съгласно приложения по делото крепостен акт № 1118 от 1910 г. (л. 127 от делото) Ив. П. Въжаров е придобил собствеността върху "част от нива в землището на с. Горна баня, местността "Надъ банята" от единъ декаръ" от Георги Рангелов Митров. Видно от приложеното по делото писмено доказателство - ориентировъчна скица, издадена от Софийско областно инженерство, изх. № ЗА-6344 от 16. III. 1937 г., издадена по заявление вх. № 456/8 от 22. ХII. 1936 г. (л. 126 от делото) обаче имот - № 149в в кв. 53 е бил отчужден от наследниците на Иван П. Въжаров, съгласно улична регулация, утвърдена с Указ № 139 от 22.12.1919 г. и дворищна регулация, утвърдена със заповед № 3101 от 26.12.1919 г. Видно от представеното пред настоящата инстанция удостоверение за наследници на Иван Пеев Въжаров № 013 от 8.01.2004 г., същият е починал на 18.03.1931 г. В заявлението си физическите лица сочат, че 1/6 ид. част от претендирания за обезщетяване имот са одържавени по реда на Указ за лишаване от поданство на Борис Колищърков № 447 от 16.03.1948 г. ; ДВ, бр. 71/1948 г., по силата на който се конфискуват имотите на съпругата му Живка Борисова Колищъркова (по баща - Иванова Въжарова), а 5/6 ид. части - по реда на ЗОЕГПНС от останалите наследници. Като доказателства жалбоподателите са посочили актове за държавна собственост съответно № 124 (за 5/6) и № 681 (за 1/6). На гърба на АДС № 124 се прави уточнение за лицата, идеалните части одържавени от всеки един от наследниците на Иван П. . . . (не се чете) Въжаров и актовете, които са били съставени, а именно: 1. Величка Г. Лучева 1/18 ид. ч. одържавена с акт 617; 2. Татяна Г. Лучева 1/18 ид. ч. одържавена с акт № 407; 3. Аспарух Ив. Въжаров 1/6 ид. ч. одържавена с акт 559;4. Ветка Константинова 1/6 ид. ч. одържавена с акт 700; 5. Петър Ив. Въжаров 1/6 ид. ч. одържавена с акт 922; 6. Мара Андрей Шишкова 1/6 ид. ч. одържавена с акт 1205 и 7. Александрина Г. Лучева 1/18 ид. ч. одържавена с акт 1551. Нито един от изброените АДС не е бил приложен или изискан от съда, нито са приложени удостоверения за наследниците на посочените лица. Удостоверение за наследници на Живка Борисова Колищъркова също липсва. Съдът не е обсъдил и приложените по адм. д. № 10720/2002 г. по описа на ВАС, III отд. доказателства - от л. 21 до л. 27, вкл., сред които са налице данни, че се освобождава от отчуждаване по ЗОЕГПНС 1/6 ид. ч. от дворно място Г. Баня в полза на Петър Ив. Въжаров. Не на последно място следва да се посочи, че съдът е конституирал заинтересованите страни в нарушение на ЗОСОИ. От приложените по делото доказателства е видно, че е бил одържавен незастроен имот - нива, който е бил урегулиран, впоследствие е бил застрояван и придобит по съответния ред от трети добросъвестни лица. Като не е изяснил правилно фактическата обстановка по делото и не е събрал необходимите му за правилното решаване на спора доказателства, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което ще следва да се отмени изцяло, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,