Решение № 11129 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2016 г.

Решение № 11129 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Лео - С. Г." - гр. П., представлявано от управителя С. Г.-А. срещу решение № 2614 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 478/2015 г. по описа на Административен съд П. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на район "Северен" - община П. не е изразил становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на ЕТ "Лео - С. Г." - гр. П., представлявано от управителя С. Г.-А. срещу мълчалив отказ на кмета на район "Северен", община П. по заявление вх. № 3-7000-3730 от 05.02.2015 г. за издаване на разрешение за ползване на имот, общинска собственост с цел разполагане на маси за открито сервиране в гр. П., ул. "П. С. М." №... за периода от 06.02.2015 г. до 06.02.2016 г. Съдът е приел, че не е изпълнена материалноправната предпоставка, визирана в чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и приетата във връзка с тази разпоредба Наредба за разполагане на преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община П., изм. и доп. с решение, взето по протокол № 21 от 18.12.2014 г. от общински съвет - П. (в сила от 01.02.2015 г.). Приел е също, че това е условие за издаване на исканото разрешение, поради което обжалваният мълчалив отказ се явява законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е правилно. При постановяването на решението, съдът е изпълнил задължението за изясняване на всички релевантни доказателства по делото. Те са обсъдени в тяхната съвкупност и относимост при правилно разпределена тежест на доказване между страните. Доказателствата по делото подкрепят направените от съда фактически констатации. Такава е и фактическата констатация, че се касае за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Съобразно визираното в чл. 56 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Поставянето на такъв обект се извършва - както сочи ал. 2 на същата норма, въз основа на разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет като за имотите, държавна и общинска собственост и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. В настоящия случай, обстоятелството, че имотът е общинска собственост е безспорно по делото, като съгласно цитираната норма, преценката за разрешаване на поставянето е предоставена изцяло на общината, като собственик на имота, в който се иска поставяне на преместваем обект. Правилен е изводът на съда, че одобрената схема за разполагане на масите за открито сервиране на касатора не е отговаряла на изискванията на Наредбата, приета от общински съвет - П., и е пречка за издаване на разрешение по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Законосъобразно е правомощието на общината да определя начина на ползване на собствеността си. Правилен е и изводът на съда, че законосъобразността на административния акт следва да се преценява към момента на издаването му, в случая към момента, в който е следвало да бъде издаден. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение действието на Наредбата като в тази насока съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да се повтарят. Обстоятелството, че на касатора са били издавани разрешения за същия преместваем обект за предходни години, не го прави автоматично правоимащ и за следващата. Редът, определен в Наредбата на О. П., е променен, с проведеното заседание на общинския съвет, като са въведени нови изисквания, на който касаторът не отговаря. Ето защо мълчаливият отказ на административния орган да издаде исканото разрешение, след като не отговаря на условията, предвидени в Закона и Наредбата, е правилен. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,