Решение № 12290 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6041/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сливен, чрез юрк. Ценков като процесуален представител, против решение 786 от 15.04.2024 г., постановено по адм. дело 26/2024 г. по описа на Административен съд Сливен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Г. С., чрез пълномощника си адв. Орманов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Административното производство е образувано по молба вх. 9400-6401 от 23.03.2023 г. на Д. Г. С. до кмета на Община Сливен за издаване на основание чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот (ПИ) с идентификатор 67338.416.297 до собствения му ПИ с идентификатор 67338.416.308 по КККР на гр. Сливен. Съдебният акт е постановен в производство по чл. 226 АПК, след като с решение 308 от 11.01.2024 г. по адм. дело 8116/2023 г. на Върховния административен съд е отменено предходно постановеното по спора решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания да се извърши проверка на материалната законосъобразност на формирания мълчалив отказ, доколкото в съдебното производство по оспорването на такъв се презумира спазването на формата и административнопроизводствените правила, а от съда следва да се извърши преценка дали са налице законовите основания за постановяването му. При новото разглеждане на делото на жалбоподателя е указано да представи доказателства за липса на постигнато споразумение за сключване на договор със собствениците на ПИ с идентификатор 67338.416.297 за преминаване през него и за отсъствието на друго целесъобразно техническо решение, позволяващо достъп до собствения му имот, като е допусната съдебно-техническа експертиза с поставени въпроси относно техническата възможност за осъществяване на достъп до имота на заявителя, съответно за най-икономически целесъобразното трасе и засегнатата площ. С обжалваното решение мълчаливият отказ на кмета на Община Сливен за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ е отменен и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението на оспорващия в едномесечен срок от влизане на съдебния акт в сила съобразно указанията в мотивите му по прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за учредяването със заповед на кмета на право на преминаване до имота на заявителя. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, обосновава извод, че не е налице друго техническо решение за осигуряване на достъп до имота на С. поради липса на реализирана или новопроектирана улица, а най-целесъобразно трасе на претендираното право на преминаване е именно през чужд имот с идентификатор 67338.416.297. По тези съображения приема, че оспореният мълчалив отказ е постановен в несъответствие с материалния закон, доколкото събраните по делото доказателства установяват наличие на условията за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, независимо от евентуалната възможност за бъдещо изготвяне на подробен устройствен план, респ. за създаване на улица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 192, ал. 2 ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Според разпоредбата на ал. 4, с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. По делото е безспорно установено, че ПИ с идентификатор 67338.416.308 по КККР на гр. Сливен е вътрешен, без достъп до път, като няма предвиждане за изграждане на улица до него и по действащия план за улична регулация. Тези обстоятелства се потвърждават от представената скица от 06.07.2021 г. на СГКК - гр. Сливен и от приетото при новото разглеждане на делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Пред съда са представени копия от покани-предложения от С. до собствениците на ПИ с идентификатори 67338.416.297 и 67338.416.298 за сключване на писмен договор с нотариална заверка на подписите за право на преминаване, а от показанията на разпитания свидетел се установява, че са поставяни покани на сградата в имот 67338.416.297, който не е обитаван повече от 15 години, както и че е провеждан телефонен разговор с един от съсобствениците му. При липса на постигнато съгласие от оспорващия е подадено заявление до административния орган по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване на право за преминаване. От скицата-проект към него е видно, че трасето засяга ПИ с идентификатор 67338.416.297 със защрихована площ от 38 кв. м. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза достъп до имота на оспорващия пред първата инстанция може да се осъществи от всички четири посоки, но целесъобразен, икономически и технически достъп е възможен само от посока изток в съответствие с предложеното трасе през ПИ с идентификатор 67338.416.297, което е и понастоящем използвания за достигане на терена от собственика му. От вещото лице е установено, че обслужващият имот е напълно неподдържан с израсли дървета и храсти, с изключение на частта от него, през която се преминава в момента, в каквато насока са и показанията на разпитания по делото свидетел. По въпросите относно възможността за осигуряване на достъп до ПИ с идентификатор 67338.416.308 през съседния от север имот с идентификатор 67338.416.298 експертът дава заключение за необходимост от отделяне на поне четири пъти по-голяма площ от 150 кв. м, при което ще се реализират и два успоредни пътя на разстояние 11 м един от друг; от запад преминаването засяга два ПИ с идентификатори 67338.416.306 и 67338.416.307; от юг също засяга два изключително добре поддържани ПИ с идентификатори 67338.416.309 и 67338.416.310 (или 67338.416.443) при значително по-голяма площ. При тези данни изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорения пред него мълчалив отказ са правилни. Данните по делото сочат, че отразеното в скицата-проект трасе за преминаване до имота на С. се явява икономически най-целесъобразно, тъй като с него се засяга площ от около 40 кв. м, а и реално се ползва за достъп до имота на заявителя като единствен участък от видимо нестопанисван от години ПИ с идентификатор 67338.416.297. Заключението за възможността за изготвяне на подробен устройствен план с предвиждане на улица до имота на искателя в административното производство, доколкото това касае евентуалното му бъдещо урегулиране и провеждането на отделна последваща процедура по отчуждаване на необходимия терен от общината, не изключва правомощието на органа по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. В случая не се установява препятстване на начина на трайно ползване на обслужващия имот, нито засягане на съществуващи сгради или влошаване на условията му за застрояване, тъй като липсват данни за него да е одобрен регулационен или застроителен план. Неоснователно е възражението на административния орган за представяне едва при повторното разглеждане на делото на доказателствата за направени опити за сключване на договор за учредяване право на преминаване през ПИ с идентификатор 67338.416.297. Съгласно дадените от касационната инстанция задължителни указания за проявяване на процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна и правилно разпределяне на тежестта на доказване, при новото разглеждане на делото от Административен съд Сливен с разпореждане от 16.01.2024 г. е указано на оспорващия да установи изпълнението на предпоставките по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Следователно, събирането на относимите доказателства е в изпълнение на изрични указания на съда, поради което възражението на касационния жалбоподател, че такива липсват в протеклото административно производство е неоснователно. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане, на ответника Д. Г. С. се дължат направените за настоящото производство разноски в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.10.2024 г., които Община Сливен следва да бъде осъдена да му заплати. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което същото следва да се присъди в пълния претендиран размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение