Решение № 13551 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5886/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 2283 от 20.03.2024г., по адм.д. 94/2024г. на Административен съд-Бургас /АС-Бургас/, с което по жалба на ПМ ГРУП 7 ЕООД, е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., изх.01-2600/7088/26.04.2022г., издаден от Зам.ИД на ДФЗ. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- ПМ ГРУП 7 ЕООД чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Бургас е образувано по оспорване на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., изх.01-2600/7088/26.04.2022г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което земеделският производител /ЗП/ ПМ ГРУП 7 ЕООД е уведомен, че ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от ЗП ангажимент по направление Биологично растениевъдство, на осн. чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., и в съответствие с чл.63, т.1 вр. чл.77, т.4 б.в от Регламент (ЕС) 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. За да постанови обжалваното решение, административният съд, без да изпълни задължението си по чл.168 АПК като извърши проверка на основанията по чл.146, т.1, и т.3 АПК е приел, че оспорения АА е незаконосъобразен, същия се явява необоснован, налице е отклонение от целта на закона, и частично е постановен при липса на мотиви. Съдът е счел, че представеното от дружеството писмено доказателство 0163301020 от 30.10.2020г., издадено от контролиращото лице КосмосертАД, както и коригиращия анекс, отговарят на нормативните изисквания. АС-Бургас е приел, че управляващият орган не е посочил в мотивите на акта спорния парцел, по отношение на който е прието, че не се представя сертификат за произведена биологична продукция, като е цитирана разпоредбата на чл.36 от Регламент ЕО 889/2008, но не е посочено конкретно за кой или кои парцели не е преминал периода на преход и в какво се изразява нарушението, като конкретизация няма и в уведомлението по чл.26 АПК от 21.12.2021г. Съдът е приел, че цитирането на множество правни норми, след като не са обвързани с констатации за конкретен имот, препятстват преценката за тяхната приложимост, защото, обективно, писмено доказателство за заявените за подпомагане имоти има представено, но няма мотиви защо то се счита за неотговарящо на законовия норматив, респ. коя от всички одобрени земеделски площи не е преминала периода на преход и от нея не е произведена продукция. Косвено съдът е извел възможен извод от писмо изх.02-020-2600/1381/24.03.2021г. и приложение 1 към него, касаещо заявения парцел 57491-1244-1-1, за който в колона 4 площ на парцела, за която са представени сертификати е отбелязано 0. Съдът е посочил, че този парцел през първата година от поетия ангажимент е заявен като винени лозя, през следващите години от ангажимента е бил заявяван като угар, а за 2020г. ( видно от анекса към писменото доказателство) също е бил заявен като угар, но е бил засят с нахут като втора култура за зелено торене, за която анекса не сочи добив, а добив от този парцел в размер на 50 кг. е посочен само в представения анекс към договора с контролиращото дружество. Според съда видно от заявленията за подпомагане на ЗП, независимо че през първата година процесният парцел е бил заявен като винени лозя, през следващите четири години той е бил заявяван като парцел под угар и подпомагането е било одобрявано, и в този смисъл след като и през 2020г. жалбоподателят е получил одобрение за всички заявени парцели, включително и за този деклариран като площ с угар, то не може да се изисква доказването на количества произведена продукция от тази площ, декларирана и одобрена като угар. Съдът е обосновал извод, че дори бенефициерът да не е произвел продукция от всички заявени за подпомагане площи, това обстоятелство не е релевантно към посочената от АО разпоредба на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4/24.02.2015г., предвид издаденото от контролиращото лице писмено доказателство. Съдът е изключил прилагането на възприетата от АО хипотеза на чл.77, §4, б.в от Регламент (ЕС) 1306/2013, защото АО е следвало да изложи мотиви за извършената преценка за неприложимост на чл.77, §2, б. а до е, а отделно от това в настоящия случай се касае за площ от 0.29ха, за която дори да е допуснато нарушение на изискванията за допустимост за нея, то неспазването има незначителен характер при обща подпомагане площ от 38.03ха, което обосновава извод за допуснато нарушение на принципа на съразмерност. Съдът е приел, че АО не е обвързал приложената от него норма на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/24.02.2015г. с никоя от хипотезите на ал.4, остава неясно каква е формата/процентно изражение на административната санкция, за целия период ли се отнася или само за последната година, като неяснотата се задълбочавала, тъй като законът не борави с терминология отказва финансова помощ, и липсата на мотиви от АО за възможно приложимите т.1, т.2, т.3 на ал.4 препятства преценката за приложението на материалния закон и представлява нарушение на изискването за форма-основание по чл.146, т.2 АПК. Решението е правилно като краен резултат. В процесния случай ЗП ПМ ГРУП 7 ЕООД със заявление за подпомагане с УИН 02/02040716/14857 от 08.05.2020г. е кандидатствал за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, ПРСР 2014-2020, за кампания 2020г. При извършени административни проверки на ЗП по реда на чл.46, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015г.( в приложимата редакция) е констатирана липса на представен в ДФЗ документ-сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция по см. на чл.33, ал.1, т.2 за един от заявените за подпомагане по мярката парцели с 57491-1244-1-1 по ИСАК, с площ от 0.29ха, находящ се в землище Поморие, с код култура 190000 и дейност БР 0 ( биологично растениевъдство- УГАР). ЗП е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство с УП от 08.12.2016г., като в одобрените площи влиза процесния парцел. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015г.( в приложимата редакция ДВ, бр.32 от 26.04.2022г.) Биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години. При горните данни 2020г. е пета поредна година от ангажимента на ЗП по Мярка 11 Биологично растениевъдство. Не е спорно по делото, че: посоченият парцел е заявяван за подпомагане от ЗП по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство за кампании 2016 ( 09.06.2016г.) с от ИСАК 57491-409-2-1 (код култура 211000-винени лозя и дейност БРП-3 За биологично растениевъдство в преход трайни насаждения, лозя и маслодайна роза), 2017 с от ИСАК 57491-409-4-6 с коригиращо заявление от 06.06.2017г. (код култура 190000 и дейност БР 0-угар), 2018 с от ИСАК 57491-409-7-1 (код култура 190000 и дейност БР 0-угар), и 2019 с от ИСАК 57491-409-7-1 (код култура 190000 и дейност БР 0-угар). Съгласно чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015г.( в приложимата редакция ДВ, бр.32 от 26.04.2022г.) Подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни: до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция. Съгласно т.3, на чл.33, ал.1 от Наредбата, подпомаганите лица изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни: да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент и/или ДФЗ РА, може да използва информацията от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. През 2019г. от процесния парцел (угари) не е добивана продукция по данни от сертификат на контролиращото дружество Cosmocert с дата на последна инспекция 21.03.2019г., представен от ЗП с в ДФЗ на 28.11.2019г. Според данните от анекс към сертификат с дата на последна инспекция 27.10.2020г. процесния парцел с номер от ИСАК 57491-1244-1-1 с площ от 0.29ха, находящ се в землище Поморие, с код култура 190000 и дейност БР 0 (биологично растениевъдство- УГАР) е без добита продукция, с начало на преходния период 30.07.2015г. и статус Био. След представянето от ЗП на цитирания сертификат в ДФЗ на 16.11.2020г. с писмо от 24.03.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ, бенефициера е уведомен, че всички представени от него до този момент документи от контролиращото дружество Cosmocert, не отговарят на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба 4 от 24.02.2015г. В последствие едва след издаване на писмо от 21.12.2021г. на зам. ИД ДФЗ за откриване производство по прекратяване многогодишния ангажимент на ЗП по процесната Мярка 11, и уведомяване на ЗП, същия като приложение на подадено от него възражение (14.04.2021г.) представя документ за произведена биологична продукция (Анекс към писмено доказателство, с дата на издаване 30.10.2020г.), в който е записано,че парцел 57491-1244-1-1 е площи с угари/нахут и продукция втора култура за зелено торене, с начало на преходен период 2015г и статус Био. В обобщена справка за добитата биологична продукция и/или продукция в преход е записан нахут-втора култура за зелено торене биологичен продукт(реколта 2020г.), а в план за първично производство парцела фигурира с посочена отглеждана култура нахут 0.05т., БП. Противоречието между двата документа, касаещи един и същ период и площ на БЗС е очевидно, т.е. при една и съща проверка(инспекция) осъществена на 27.10.2020г., контролиращото лице удостоверява различни по съдържание факти, но съобразно разпоредбата на чл.48, ал.9, изр. последно от Наредба 5 от 3.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, актуализация на приложението към сертификата е допустима по искане на оператора, и в конкретния случай тя е извършена с отбелязана дата 30.10.2020г. и е изпратена от контролиращото лице на ЗП на 02.04.2021г., съответно е представена на ДФЗ-РА на 14.04.2021г., т.е. след 30.10.2020г.- предвиденият в чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата срок. Към 2016г. контролиращо лице на ЗП е било Кю Сертификейшън АД, като не се оспорва от ответната страна, че това контролиращо лице е вписало процесния парцел с начало на преходен период 30.07.2015г. и край на преходния период 2017г., което се потвърждава и от заявеното от ЗП през 2016г., а именно: парцел с код култура 211000-винени лозя и дейност БРП-3 За биологично растениевъдство в преход трайни насаждения, лозя и маслодайна роза. Няма как от този парцел (в период на преход) да е налице произведена биологична продукция през 2016г. и следователно за 2016г. да е изискуем сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция. Произведената продукция за този период може да е само в преход. Както се отбеляза по горе- мотивите на АО касаят парцел 57491-1244-1-1 с площ от 0.29ха, находящ се в землище Поморие. Посоченият парцел е заявен за подпомагане от ЗП по мярка 11 Биологично растениевъдство за кампании 2016 ( 09.06.2016г.) с от ИСАК 57491-409-2-1 (код култура 211000-винени лозя и дейност БРП-3 За биологично растениевъдство в преход трайни насаждения, лозя и маслодайна роза), за 2017, 2018 и 2019г. е заявяван като угар, а през 2020г. на процесния парцел, също заявен като угар, е засаден с нахут, а добива от нахут безспорно е първична селскостопанска продукция по см. на §1, т.49 от ДР ЗПЗП, като събрана реколта по см. на т.48 на §1 ДР ЗПЗП ( т.е добитият продукт е такъв, неподлаган на последваща технологична преработка). Като се вземе предвид, че оставяне парцела под угар не се изплаща финансова помощ (чл.11, ал.3 от Наредбата) размерът й се формира от произведена биологична продукция от съответната земеделска култура, ако такава е засята и е дала продукция, а данни за произведена такава трябва да се съдържат в издадения сертификат за съответствие, каквито данни в случая се съдържат относно засадената култура през 2020г.- нахут. Налага се извод, че представените от ЗП документи, приети като доказателство по делото и неоспорени от страните, издадени от контролиращите лица Кю Сертификейшън АД и Cosmocert - писмени доказателства по см. на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008, удостоверяват изискуемия от приложимата норма факт на произведена биологична продукция от земеделската култура, формираща размера за подпомагане на всички парцели, в годината на подаване на документа, но част от документите, касаещи процесния парцел, макар издадени до 30.10.2020г. ( и налични в съответната информационна система), не са представени в ДФЗ в изискуемия срок. При тези данни, противно на възприетото от първостепенния съд оспореният акт е мотивиран. Мотиви се съдържат както в самия акт- резултатите от извършените административни проверки на подаденото заявление за подпомагане, така и в документите, представляващи част от административната преписка по издаването на акта. По отношение спазване приложимите материалноправни норми, след анализ на събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че в процесния случай АО е допуснал опущение, изразено в неприлагане относимата към наложения вид административна санкция- прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 ( изключване от право на участие в съответната мярка), разпоредба на чл.77, §1, т.2 б.в и г от Регламент (ЕС) 1306/2013, защото относимите факти, изискващи прилагането й по отношение на ЗП ПМ ГРУП 7 ЕООД се съдържат в административната преписка и са били известни на АО при издаване на оспорения административен акт. С оглед изложеното съответен на относимите факти по делото е крайният на АС-Бургас за неправилно приложени от АО материалноправни норми на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/24.02.2015г.. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС - Бургас е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, събрал е по делото относимите доказателства за изясняване спорния предмет, и е предоставил на страните възможност да ангажират доказателства. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Съобразно изхода на спора не следва да се уважава претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, защото доказателства за сторени такива не са представени до приключване на устните състезания по делото на 16.10.2020г. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,