Решение № 4282 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница София, чрез процесуалния си представител юриск. С. Алексиев срещу решение 2250/19.12.2024 г., постановено по адм. дело 610/2024 г. по описа на Административен съд Перник, с което по жалба на ФОРС 1962 ЕООД гр. Радомир е отменен Акт за установяване на задължение 32 482836/19.07.2023 г. (АУЗ), издаден от главен инспектор при Териториална дирекция Митница София, поправен и потвърден с решение на директора на посочената по горе дирекция за установено задължение на дружеството за акциз в размер на 9 154,34 лв. за гориво 14170,800 литра тежки масла газьол с код по КН 2710 19 43. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че в изпълнение на решение 18/03.02.2021 г. по адм. дело 765/2020 г. на Административен съд Перник, предметът на нарушението e предадено във фактическата власт на ФОРС 1962 ЕООД, без каквито и да е условия и без установяване и начисляване на акциз, което било видно от приемателно предавателен протокол 21/01.11.2023 г. В тази връзка се сочи, че към посоченият момент е бил издаден и процесния АУЗ. В касационната жалба се излага оплакване, че неправилно от съда е направен паралел между административно наказателното производство и административното производство по обжалване на АУЗ, тъй като това са две напълно различни производства и с различни страни. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба ФОРС 1962 ЕООД гр. Радомир, чрез процесуалния си представител адв. Б. Методиева, я оспорва и поддържа депозирания по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна, но поради следните съображения: Производството по делото за втори път е на разглеждане пред ВАС, Първо отделение. Първоначално с решение 358/05.03.2024 г. по адм. дело 474/2023 г. състав на Административен съд Перник е обявил за нищожен оспореният от ФОРС 1962 ЕООД АУЗ, приемайки, че е издаден от некомпетентен орган поради липсата на материална компетентност да го издаде. С решение 10896/15.10.2024 г. по адм. дело 3881/2024 г. на ВАС, Първо отделение е отменено първоинстанционното решение, с което е била обявена нищожността на оспорения от ФОРС 1962 ЕООД АУЗ и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Първата касационна инстанция е проследила доказателствата по делото, от които е направила извод, че към момента на издаване на процесния индивидуален административен акт издателят на акта е имал качеството на митнически орган, както и служител на компетентната ТД Митница София (бивша ТД Митница Столична), от което по силата на чл. 104, ал.1, изр. 2 ЗАДС има и правомощието на орган по приходите, т.е. компетентност да издава актове в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз. В този смисъл касационният съдебен състав в отменителното си решение е приел, че е несъстоятелно приетото от първостепенния съд, че е необходимо нарочно изискване на заповед на директора на Агенция Митници, тъй като липсва такова законово изискване в чл. 104, ал.1 изр. последно ЗАДС. След връщане на делото за ново разглеждане е постановено и обжалваното пред настоящия касационен състав решение. За да отмени оспореният от ФОРС 1962 ЕООД АУЗ г. за установено задължение на дружеството за акциз в размер на 9 154,34 лв. за гориво 14170,800 литра тежки масла газьол с код по КН 2710 19 43, първоинстанционният съд е приел, че актът е материално незаконосъобразен. Мотивите на съда за тази незаконосъобразност са свързани с възпроизвеждането в него на фактическата обстановка в отмененото с решение 18/03.02.2021 г. по адм. дело 765/2020 г. на Административен съд - Перник Наказателно постановление 404/2018 г., с което на дружеството е била наложена имуществена санкция и е било постановено отнемане предмета на нарушението, посочен по горе. Според първоинстанционния съд еднозначно и непоколебимо е бил решен въпросът относно налице ли е нарушение по чл. 126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), съответно дължимостта на двойния размер на установения акциз, както и вещите, предмет на нарушението. Посочено е в обжалваното решение, че в изпълнение на посочения съдебен акт стоките, предмет на нарушението са предадени във фактическата власт на дружеството жалбоподател, без каквито и да е условия и установяване и начисляване на акциз, видно от приемателно предавателен протокол 21/01.11.2023 г. От събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за безспорно, че акцизът за горивото е заплатен, поради което същият не се дължи повторно, с оглед на който факт било и посоченото в решението на директора на ТД Митница София. В тази връзка според съда е недопустимо ответникът повторно да установява задължения за заплащане на акциз върху същото гориво и да ги вменява на дружеството жалбоподател. Посочено е в обжалвания съдебен акт, че в решението на директора на ТД Митница София от 03.10.2023 г. е установено, че производството е по реда на чл. 70 във връзка с чл. 44 ДОПК връщане на веществени доказателства, като в случая според съда няма освобождаване за потребление на акцизни стоки, за да възникне задължение за заплащане на акциз по смисъла на чл. 20 ЗАДС. Въз основа на посочените по горе мотиви първостепенният съд е отменил оспорения АУЗ като незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно постановено. Установено е по безспорен начин по делото, че на ответника по касация (жалбоподател в първоинстанционното производство) е било издадено наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция на основание чл. 126, ал.1 ЗАДС в размер на 18 308,68 лв., двойният размер на акциза. Административното нарушение, въз основа на което е издаден първо акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие и процесното наказателно постановление е за липса на документи, установяващи заплащане на акциз при превозване на процесното гориво с автоцистерна и при извършена на 02.03.2018 г. митническа проверка от отдел Митническо разузнаване и разследване при Митница Столична (понастоящем ТД Митница София). При липса и на данни за конкретния вид акцизна стока според митническите органи, същите са назначили митнически лабораторни експертизи 4 бр. за проверка на съдържащите се в автоцистерната течности и предвид установеното от тях, че посоченото в акцизния данъчен документ дизелово моторно гориво, представен след извършената проверка на 02.03.201 8 г., е различно от установеното с експертизите тежки масла газьол и въз основа на това е наложена посочената имуществена санкция. Изводите на митническите органи извод са били, че представените документи не доказват заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз на стоките, предмет на нарушението към деня на проверката 02.03.2018 г., поради което с писмо (наименовано служебна бележка) е сезиран началник отдел Акцизна дейност при ТД Митница София за извършване на действия по установяване и събиране на акциз на стоки, подлежащи на връщане по подадено от управителя на ФОРС 1962 ЕООД и постановеното решение 195/28.10.2022г. по адм. дело 238/2022 г. на Административен съд Перник. Вследствие на издаденото наказателното постановление е наложена посочената по горе имуществена санкция, представляваща двойния размер на дължимия акциз, както и стоките 14170,800 литра нефтопродукти били отнети в полза на държавата на основание чл. 124, ал.1 ЗАДС. Наказателното постановление е било потвърдено с решение по адм. дело 95/2019 г. на Районен съд - Перник, но с решение по адм. дело 765/2020 г. състав на Административен съд Перник е отменил първоинстанционното решение, както и е отменено и процесното наказателно постановление поради липса на точно и цялостно описание на нарушението, пълно и коректно посочване на разпоредбите, които са нарушени. Прието е, че нито в наказателното постановление, нито в предхождащия го акт за установяване на административното нарушение е посочено кои са необходимите документи, които е следвало да притежава лицето, за да удостовери плащането, начисляването и обезпечаването на акциза. След като е отменено наказателното постановление представляващият ФОРС 1962 ЕООД със заявление с рег. 3 5828/07.01.2022 г. е поискал връщане на горивото, но от директора на ТД Митница София е постановен отказ, който е отменен с решение 195/28.10.2022 г. по адм. дело 238/2022 г. от състав на Административен съд Перник е отменил отказа. Последвало е второ заявление 32 418199/02.12.2022 г. за връщане на горивото и с решение 4124/05.01.2023 г. директорът на ТД Митница София е съобразил посоченото решение на Административен съд Перник, цитирано по горе и е постановено връщане на горивото. Последвала е жалба, по която се е произнесъл с решение директорът на Агенция Митници, като е отменено решението на директора на ТД Митница София и е върната преписката за ново произнасяне. С решение 32 - 482997/19.07.2023 г. директорът на ТД "Митница София" е постановил връщане на стоките, като това решение като необжалвано, е влязло в сила. Неправилно решаващият административен съд в обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение е приел, че са налице безспорни доказателства, че акцизът е заплатен. При спор между страните по делото за документите, които вследствие задържането на автоцистерната с гориво са представени от превозвача и издадени от Инса Ойл ЕООД, както и резултатите от митническите експертизи, необоснован е крайният извод в обжалваното съдебно решение, че незаконосъобразно с АУЗ е вменено на дружеството задължение за акциз само на основание отмяната от съда на наказателното постановление. Според разпоредбата на чл. 126, ал.1, т. 2 ЗАДС акциз се дължи от лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или друг такъв, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Въпреки задължението на превозвача да бъде снабден с необходимите документи, които придружават стоката в процесния случай гориво, при извършената на 02.03.2018 г. проверка в гр. Перник от митнически служители от Митница Столична, понастоящем ТД Митница София, такива документи не са придружавали горивото, а впоследствие са били предоставени от превозвача, като тези документи са на получателя на горивото ФОРС 1990, който е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК с превозвача ФОРС 1962 ЕООД. Още в производството пред митническите органи при съставянето на наказателното постановление, превозвачът е възразил срещу митническите експертизи, но тези възражения не са приети като основателни. Възражения са направени и пред Районен съд гр. Перник, пред когото се е развило съдебното производство по обжалване от ФОРС 1962 ЕООД на наказателното постановление, но съдът безмотивно е отказал назначаването на поисканата експертиза. Такава не е била назначена и от първоинстанционния съд, чието решение се обжалва пред настоящата касационна инстанция. Поради отмяната на наказателното постановление съдът постановил обжалваното решение пред настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение неправилно е приел, че незаконосъобразно повторно с АУЗ е задължено дружеството с акциз за същото нарушение, без да изследва детайлно всички относими и спорни въпроси по делото. Отмяната на решението на районния съд, административният съд е мотивирал с обстоятелството, че митническият орган в нарушение неправилно е формулирал изпълнителното деяние по чл. 126, ал.1 ЗАДС като държане, а не превозва, поради което в наказателното постановление съдът е приел, че липсва пълно и конкретно посочване на разпоредбите, които са нарушени и по този начин са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Решението на административния съд е влязло в сила, като окончателно предвид разпоредбата на чл. 63а, ал. 4 ЗАНН. Необосновано първостепенният административен съд е приел, че след като вследствие отмяната на наказателно постановление, е заявено, респ. върнато горивото на ФОРС 1962 ЕООД, без дружеството да е задължено с акциз, то този данък не е дължим. Наистина в процесния АУЗ е описана същата фактическа обстановка, която е приета и в наказателното постановление и въз основа на нея е задължено дружеството с акциз в размер на 9 154, 34 лв., но това не прави акта незаконосъобразен на това основание. Отмяната на решението на Районен съд Перник и отмяната на наказателното постановление е поради допуснати от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, а не защото не е осъществено нарушението. Затова неправилно съдът е направил извод в обжалваното решение, че след като е отменено наказателното постановление, то и АУЗ е незаконосъобразен. Неправилно съдът е приел, че горестоящият орган изрично бил посочил, че дължимият акциз е заплатен изцяло, както и че това се установявало от представените по делото доказателства за плащане. Връщането на стоката от митническите органи не решава въпросът за дължимостта на акциза, а след като между страните по делото е налице спор за това съответстват ли представените след проверката на 02.03.2018 г. документи от Инса Ойл ООД - фактура и Акцизен данъчен документ на установеното чрез митническите експертизи, че горивото по документите не е същото, което митническите органи твърдят за установено, не отговаря на истината, че горестоящият орган е решил въпросът за недължимост на акциза. Предвид изложеното обжалваното решение страда от пороците, посочени в касационната жалба и подлежи на отмяна. Делото е решено от първостепенния съд без да е установена в пълнота фактическата обстановка по делото, респ. съдът не е формулирал и изследвал спорният предмет на делото пред него. Пред административния съд процесуалният представител на ФОРС 1962 ЕООД е направил искане за експертиза с твърдения, че пробите от процесното гориво, взети от митническите органи са компрометирани, както и, че използваният денситометър, с който са взети пробите не е средство за измерване по Закона за измерванията. Неправилно решаващият административен съд не е назначил експертиза предвид направеното искане от процесуалния представител на ФОРС 1962 ЕООД и при неотчитане от съда, че спорният въпрос по делото е дължи ли се акциз от превозвача за провереното от митническите органи от 02.03.2018 г. и констатациите на издателя на АУЗ, че намереното гориво в автоцистерна с ДК РК 47 95 ВН не е същото по представените от превозвача след проверката от 02.03.2018 г. документи. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение счита, че се налага назначаването на съдебно техническа експертиза, но преди това трябва да се установи по делото дали фактически е възможно това, като се укаже и на двете страни да заявят дали у някоя от тях се намира проба съгласно чл. 10 от Наредба 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите на анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Предвид горното съдът счита, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Както вече се посочи настоящата съдебна инстанция е втора след отменителното решение 10896/15.10.2024 г. по адм. дело 3881/2024 г. на друг състав на ВАС, Първо отделение, на основание чл. 227, ал.1 АПК делото не може да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради което съгласно чл. 227, ал. 2 АПК делото следва да се внесе в съдебно заседание с посочените указания към страните и евентуално назначаване на посочената по горе експертиза в случай, че се установи налична проба от процесното гориво в някоя от страните по делото или в една от тях, както и ако такава проба е налице, да се укаже на страните да формулират задачи за експертизата. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение