Решение № 8677 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1399/2018 г.

Решение № 8677 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1399/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Добрич, против решение № 495 от 06.12.2017 г., постановено по административно дело № 261/2017 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) № АУЗ-107-355/28.12.2016 г., издаден от старши инспектор в Дирекция "МДТ" при община – Добрич, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "МДТ" при община – Добрич, с който в тежест на "Булмикс Интернешънъл" АД, ЕИК 103003321, със седалище и адрес на управление гр. София, са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2011 г. – 2016 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. "Войвода Димитър Калъчлията", с партиден номер 5803 F51798, в общ размер съответно на 20802, 84 лева (за данък върху недвижимите имоти) и 112015, 50 лева (за такса битови отпадъци), ведно със съответните лихви за забава върху тези задължения в общ размер съответно на 5979, 73 лева и 32198, 64 лева, начислени към 27.12.2016 г. и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Твърди се неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2 АПК. Действително в обжалвания акт не е посочено за кои сгради се отнасят установените публични задължения, но е отразено, че последният се издава съгласно декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. № 5803002295 от 15.08.2016 г. подадена от дружеството, която касае както сградите, така и земята в имота. Необоснован е изводът на съда за несъответствие в конструкциите на сградите. Не е взет предвид фактът, че Таблица № 3 представлява приложение към подадените данъчни декларации, като е попълнена и подадена от собственика на имота. Неправилни са изводите на съда, че недвижимите имоти на жалбоподателя до 2016 г. са били правно и фактически един и същ имот. Категорично е установено в съдебното производство, че по отношение на имот с партиден № 580 F51798 не е била подавана данъчна декларация за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци. На последно място е посочено, че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата по делото, представляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против АУЗД. Претендират се разноски по делото. Ответникът – "Булмикс интернешънъл" АД изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е основателна по следните съображения: За да отмени АУЗД който в тежест на "Булмикс Интернешънъл" АД, ЕИК 103003321, със седалище и адрес на управление гр. София, са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2011 г. – 2016 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. "Войвода Димитър Калъчлията", с партиден номер 5803 F51798 в общ размер съответно на 20802, 84 лева (за данък върху недвижимите имоти) и 112 015, 50 лева (за такса битови отпадъци), ведно със съответните лихви за забава върху тези задължения в общ размер съответно на 5979, 73 лева и 32 198, 64 лева, начислени към 27.12.2016 г., съставът на АС Добрич е установил следното: Административното производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК е започнало по инициатива на старши инспектор в Дирекция "МДТ" при община – Добрич. След извършена служебна проверка в информационната система на общината, органът по приходите е установил, че "Булмикс Интернешънъл" АД е подал ДД с вх. № 5803002295/15.08.2016 г., с която е декларирал недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. "Войвода Д. Калъчлията" с партиден № 5803 F1798. След като е констатирал, че дружеството не е плащало ДНИ и ТБО за този имот за периода 2011 г. – 2016 г. органът по приходите е издал процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК. С този акт в тежест на лицето са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2016 г., ведно със съответстващите им лихви за забава, начислени към 27.12.2016 г., като общият размер на задължението за данък върху недвижимите имоти и лихвите върху него възлиза на 26 782, 57 лева, а на задължението за такса за битови отпадъци и лихвите върху него – на 144 214, 14 лева. В акта са посочени в табличен вид задълженията на дружеството по години и размер, като размерът на задълженията е определен върху данъчна основа в размер на 2667029, 99 лева. АУЗ е оспорен пред Директора на Дирекция "МДТ" при община - Добрич със същите аргументи като изложените в жалбата до съда, като решаващият орган не се е произнесъл по жалбата, поради което актът е приет за мълчаливо потвърден съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Съдът е приел за безспорно, че през 2007 г. "Булмикс Интернешънъл" АД (с предишно наименование "Агро Мел БГ" АД) придобива имуществото на вливащото се в него акционерно дружество "Добруджански протеин" АД при условията на общо правоприемство. На 27.06.2007 г. дружеството подава данъчна декларация по чл. 17 ЗДМТ с вх. № 0328000509/27.06.2007 г., с която декларира придобития от преобразуващото се дружество недвижим имот, съставляващ земя и 19 броя сгради, находящ се в гр. Добрич, кв. Индустриален. През 2010 г. "Булмикс Интернешънъл" АД предекларира имота, като подава данъчна декларация по чл. 14 от ЗДМТ с вх. № 2123/16.06.2010 г. В тази декларация е посочено, че имотът се състои от земя и 19 броя сгради, като общата площ на земята възлиза на 167425 кв. м., в т. ч. застроена площ от 8038 кв. м. На 07.10.2011 г. дружеството подава коригираща данъчна декларация с вх. № 2851/07.10.2011 г., в която са декларирани още 24 броя сгради, подробно изброени в част ІІ от декларацията. Имотът е описан като земя и сгради, попадащи в поземлен имот 72624.610.278 по КККР на гр. Добрич, като в част І на декларацията е посочено, че общата площ на земята е 107 933 кв. м., в т. ч. застроена площ 6010 кв. м. На 15.08.2016 г. "Булмикс Интернешънъл" АД подава коригираща данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5803002294, в която декларира, че имотът представлява земя и 23 броя сгради, включени в поземлен имот с идентификатор 72624.610.278 по КККР на гр. Добрич, като в част І на декларацията е посочено, че земята е с обща площ от 33 000 кв. м., в т. ч. застроена площ 5 928 кв. м. Към декларацията е приложено копие от КК на гр. Добрич с данни от КРНИ, издадено от СГКК – Добрич на 28.07.2016 г., съгласно което ПИ с идентификатор 72624.610.278 е с обща площ от 105 235 кв. м. и е записан на името на жалбоподателя (с предишно наименование "Агро Мел БГ" АД) и "Зърнени храни България" АД, без данни за идеалните им части за собственост, като върху него попадат общо 69 броя сгради. На 15.08.2016 г. жалбоподателят подава и втора декларация по чл. 14 ЗДМТ с вх. № 5803002295/15.08.2016 г., с която декларира земя на площ от 74169 кв. м. и 54 броя сгради с обща застроена площ от 13 995 кв. м., включени в поземлен имот с идентификатор 72624.610.3 по КККР на гр. Добрич, находящ се в Промишлена зона – Север на гр. Добрич, ул. "Войвода Димитър Калъчлията" № 1. Именно по тази декларация са определени задълженията по обжалвания акт, като към нея също е приложено копие от КК на гр. Добрич с данни от КРНИ, издадено от СГКК – Добрич на 28.07.2016 г., съгласно което ПИ с идентификатор 72624.610.3 се води като собственост на жалбоподателя (с предишно наименование "Агро Мел БГ" АД), има обща площ от 74 169 кв. м. и върху него попадат общо 54 броя сгради. Към всяка от декларациите от 15.08.2016 г. е приложена и таблица № 3 с описание на земята и сградите по площ, дата на придобиване, етажност, предназначение, конструкция, отчетна стойност и др., като и в двете таблици сградите са декларирани с конструкция М1. При извършената съпоставка на декларациите през периода 2007 г. – 2016 г. се установява, че във всички тях дружеството посочва един и същ способ за придобиване на декларираното имущество – чрез вливане съгласно решение № 3/02.05.2007 г. на СГС по ф. д. № 8528/2006 г. От доказателствата по делото е видно, че по повод на подадените декларации от 15.08.2016 г. е инициирана проверка за верността на вписаните в тях данни относно сградите в ПИ с идентификатори 72624.610.278 и 72624.610.3 по КККР на гр. Добрич. С писмо с рег. № 93-27-551/17.08.2016 г. директорът на Дирекция "МДТ" при община Добрич е поискал информация от техническия отдел на общината относно вида на конструкцията на сградите в двата имота. В отговор на това е получено писмо от зам. кмет УТ на община Добрич с изх. № 93-27-551/19.08.2016 г., в което е посочено, че за обхождане на двата имота и оглед на разположените в тях 123 строежа следва да бъде осигурен достъп от собственика на имотите и присъствие на представител на Дирекция "МДТ". От изявленията на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание се установява, че няма изготвен констативен протокол за извършена проверка на място, но от приложеното към преписката писмо с изх. № 93-27-331/01.12.2016 г. на началник отдел УТСК е видно, че такава проверка е извършена и при нея е установено, че три от сградите в ПИ № 72624.610.3 са премахнати (сгради с идентификатори 72624.610.15, 72624.610.16 и 72624.610.37), а 5 от сградите в ПИ № 72624.610.278 са паднали (сгради с идентификатори 72624.610.60, 72624.610.36, 72624.610.38, 72624.610.37, 72624.610.42 и 72624.610.43). По отношение на останалите сгради в имотите е констатирано, че те съществуват на място, като според изявленията на процесуалния представител на ответника, дадени в съдебно заседание на 06.11.2017 г., които съдът е кредитирал като признание на неизгодни за страната факти, конструкцията на сградите е определена по документи (според съдържащите се в общината технически паспорти на строежите). Въз основа на резултатите от тази проверка е изготвена нова таблица № 3 към ДД № 5803002295/15.08.2016 г. (л. 215 от делото), в която служебно са коригирани данните за конструкцията на сградите в ПИ № 72624.610.3 от М1 на МЗ с изключение на сградите с идентификатори 72624.610.46 и 72624.610.53, за които при проверката е установено, че са с конструкция М1, така както е посочено и в ДД, както и с изключение на сградите с идентификатори 72624.610.15, 72624.610.16 и 72624.610.37, за които при проверката е установено, че не съществуват на терен. Същите корекции са нанесени и в другата данъчна декларация с вх. № 5803002294/15.08.2016 г., с която са декларирани земя и сгради в ПИ с идентификатор 72624.610.278, като конструкцията на 21 от общо 23 – те декларирани сгради е променена от М1 на МЗ съгласно таблица № 3 на л. 202 от делото. Съгласно назначената по делото съдебно – техническа експертиза, кредитирана от съда, придобитият при вливането недвижим имот от жалбоподателя съвпада с част от бивш имот № 7072, за който е отреден парцел ІV в кв. 1 – за Зърнено фуражен комбинат (ЗФК) по кадастралния и регулационния план на гр. Добрич от 1988 г., графично отразен на приложение № 1 към заключението. По кадастралната карта на гр. Добрич от 2005 г. имотът е идентичен с части от ПИ с идентификатори 72624.610.3, 72624.610.4, 72624.610.9 и 72624.610.278 съгласно приложение № 2 към заключението. През 2013 г. е одобрено изменение на ПУП – ПР на Промишлена (индустриална) зона "Север" на гр. Добрич по отношение на УПИ ІV, в кв. 1, в резултат на което са обособени два нови УПИ – УПИ ХІV и УПИ ХІІІ в кв. 1. По този план имотът на жалбоподателя попада в част от УПИ ХІІІ в кв. 1 съгласно представената по делото преписка по изменението на плана. Със заповед № 775/20.06.2016 г. е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на гр. Добрич, в резултат на което от УПИ ХІV и УПИ ХІІІ са обособени четири нови УПИ - ХV, ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ в кв. 1. През 2016 г. е извършена делба на имотите, попадащи в бивш УПИ ІV, кв. 1, като жалбоподателят получава в дял и изключителна собственост новообразуван имот с идентификатор 72624.610.751 по КККР на гр. Добрич, в който са включени части от имоти с идентификатори 72624.610.3, 72624.610.4, 72624.610.278 и още четири поземлени имота. Договорът за доброволна делба е сключен след подаването на данъчните декларации от 15.08.2016 г., като промените в кадастралната карта в резултат на извършената делба са нанесени през м. януари 2017 г. По сега действащия ПУП – ПРЗ на ПЗ – Север на гр. Добрич за новообразувания при делбата поземлен имот с идентификатор 72624.610.751 е отреден УПИ ХV, кв. 1, графично отразен на приложение № 4 към СТЕ. Според заключението земята и сградите по декларацията от 2007 г. не могат да бъдат идентифицирани по действащата кадастрална карта или по стар план, тъй като са декларирани само по отчетна стойност. След извършен оглед на място и съпоставка с данните от кадастъра вещото лице е идентифицирало сградите по декларациите от 2010 г. и 2011 г. (с изключение на четири сгради – помпено помещение, портиерна, цех № 1 и сграда за енергопроизводство), в резултат на което е установило, че 7 от тях съвпадат със сградите, декларирани с декларация вх. № 5803002295/15.08.2016 г. Тези сгради са подробни описани в табличен вид в приложение № 3 към заключението, където е отразено и сегашното им фактическо състояние. Според това приложение вещото лице не е установило наличието на съборени или премахнати сгради в ПИ № 72624.610.3 (констатирало е разрушени сгради само в ПИ 72624.610.278), каквото е констатирано при проверката на общинските служители от техническия отдел на общината, но пък е установило, че описаните в кадастралната карта сгради с идентификатори от 72624.610.3. 3 до 72624.610.3. 11 (стари) по КККР на гр. Добрич не представляват сгради, а навеси към метални силози. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, декларираните през годините от 2007 г. до 2011 г. земя от 107 933 кв. м. и 24 броя сгради са заведени под партиден номер М509_070627, като жалбоподателят е платил всички данъци и такси за тях за периода 2007 г. – 2016 г. За периода 2011 г. – 2016 г. дължимата ТБО за имот с партиден номер М509_070627 е определена според количеството отпадъци въз основа на подадени за това декларации от жалбоподателя. Декларираните с двете декларации от 15.08.2016 г. земя и сгради са заведени под отделни партидни номера съответно 5803 F51797 и 5803 F51798 (таблица 4 и 5 от заключението), като вторият имот (ПИ № 72624.610.3) е заведен по отчетна стойност от 611195, 96 лева, с данъчна оценка 3147645, 10 лева. Сборът на декларираните през 2016 г. площи от двата имота с идентификатори 72624.610.3 и 72624.610.278 съответстват приблизително на площта на земята, която жалбоподателят е декларирал с предходните декларации от 2007 г. до 2011 г. и за която е плащал местни данъци и такси до издаване на оспорения акт. С този акт органът по приходите е определил ТБО само за сградите без земята, като задълженията са изчислени пропорционално върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност, а именно върху данъчната оценка на сградите от 2 667 029, 99 лева, без стойността на земята от 480615, 10 лева. От данните по административната преписка се установява, че със заповед № 816/28.06.2016 г. на кмета на община – Добрич, издадена на основание чл. 4, ал. 4, във вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, са определени служителите на общинска администрация – Добрич, които имат правата и задълженията на органи по приходите, сред които фигурира и длъжностното лице, издало оспорения акт – С. Колева на длъжност старши инспектор в Дирекция "МДТ". С решение № 41-2 от 21.12.2010 г. на ОбС – Добрич, с което е изменено решение № 29-3 от 15.12.2009 г. на ОбС – Добрич, е определена таксата за битови отпадъци за 2011 г. Съгласно това решение ТБО за нежилищни имоти е в размер на 7 промила върху данъчната оценка по чл. 21 от ЗМДТ, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 5, 7 промила, за обезвреждане на битови отпадъци – 0, 2 промила и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1, 1 промила, като ДЗЛ, подали декларация за определяне на такса за битови отпадъци според количеството, заплащат за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения 317 лева годишно за 1 брой пластмасов контейнер с честота на извозване три пъти в една седмица, а за поддържане чистотата на териториите на обществено ползване – 1, 1 промила върху данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ. Тази такса остава непроменена през следващите пет години съгласно решение № 10-7/31.07.2012 г., № 19-1/30.04.2013 г., 31-2/29.04.2014 г. и 42-3/16.02.2015 г., всичките на ОбС – Добрич, в каквато насока е и заключението на вещото лице по ССЕ. Със заповеди № 1502/01.11.2011 г., № 1438/31.10.2012 г., № 997/31.10.2013 г., № 1293/10.12.2014 г., № 1301/16.11.2015 г. и № 1292/31.10.2016 г. на кмета на община – Добрич, всичките издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите, в които е организирано събиране и извозване на битовите отпадъци на територията на община - Добрич. От съдържанието на тези заповеди и приложените по делото схеми, съставляващи неразделна част от заповедите, се установява, че територията на общината е разделена на четири района, като в границите на първи район попада и имотът на праводателя на дружеството – жалбоподател "Добруджански протеин" АД. От доказателствата по делото се установява, че на 04.12.2013 г. между община Добрич, от една страна като възложител, и "А. С. А. България" ЕООД гр. София, от друга страна като изпълнител, е сключен договор за изпълнение на услуга за срок от две години, считано от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., с предмет "Почистване на улици, тротоари и пешеходни зони на територията на гр. Добрич", сред които и район І, в който попада имотът на жалбоподателя. Между същите страни има сключен и друг договор за изпълнение на услуга от 12.07.2010 г., с който изпълнителят поема задължението да изпълнява услугата "Оператор на депо за неопасни отпадъци при с. Богдан" за срок от 48 месеца, считано от 13.07.2010 г. С договор за концесия от 17.03.2000 г. община Добрич, от една страна като концедент, е предоставила на "РЕБ – РВЕ Ентзоргунг България" ЕООД, от друга страна като концесионер, 15 - годишна концесия чрез даване на разрешение за извършване на дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на гр. Добрич и автометене на ЦГЧ на града. По делото са представени справка за разположението на контейнери тип "Бобър" в І-ви район към 01.01.2014 г. и месечни графици за вдигане на контейнер/кофа/кошче за периода м. януари 2014 г. – м. декември 2014 г. (без подпис и печат), от които обаче не може да се установи дали по отношение на имота на жалбоподателя е извършвана услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за целия спорен период. От разпита на свидетелите А. Добрев и Р. Костов се установява, че през процесния период не е имало поставени контейнери в близост до имота на дружеството – жалбоподател, нито по протежение на цялото околовръстно шосе, по което се стига до този имот. През годините боклуците са се събирали в стари варели, след което са се изгаряли, като едва през 2016 г. е бил поставен един пластмасов контейнер в двора на предприятието до сградата на администрацията, който ежеседмично се е извозвал от сметосъбиращата фирма. Горепосочените свидетели са служители на предприятието, ползващо процесния имот. За да отмени АУЗ, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за постановяване на акта от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. На първо място, съдът е приел, че оспореният административен акт е немотивиран и необоснован от фактическа и правна страна, тъй като в акта липсват мотиви относно начина на изчисляване на ДНИ и ТБО, както и относно вида и обема на облагаемия имот. По декларация имотът представлява земя и сгради, а според счетоводната експертиза задълженията касаят само сградите. Декларираните сгради имат отделни кадастрални идентификатори и представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което данъкът и таксата за тях следва да бъдат определени поотделно. Вместо това задълженията в акта са дадени общо по години, без да има разбивка за всяка една от сградите в имота. Общо са посочени и лихвите за задълженията за ДНИ и ТБО, без да са описани по години и видове услуги. От акта не става ясно каква е облагаемата основа за всяка една от сградите и как е определена тя за всяко едно от задълженията за ДНИ и ТБО. Първоинстанционният съд е посочил, че след като органът по приходите е констатирал несъответствия в декларираните данни, които засягат размера на задълженията, е следвало приложи разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт, а не чл. 107, ал. 3 ДОПК. Според съда, този извод се налага и от обстоятелството, че е налице дублиране на земята и на част от сградите в отделните декларации от 2011 г. и 2016 г. Така установеното, както и обстоятелството, че при извършената служебна проверка е констатирано наличието на премахнати сгради, е следвало да бъдат изследвани и взети предвид при установяване на действителния размер на задълженията на дружеството, но само в производство по чл. 108, ал. 1 от ДОПК или при прилагане на чл. 103 от ДОПК. По изложените съображения, съставът на АС - Добрич е обосновал извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания АУЗ, обосноваващи неговата отмяна. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК, акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Действително в обжалвания АУЗ е посочено, че не са открити несъответствия в подадената декларация, а от представеното по делото писмо от 01.12.2016 г. на началник отдел УТСК при Община Добрич се установява, че са налице несъответствия между подадената декларация, като по делото не са представени доказателства за спазване на реда по чл. 103 ДОПК. Фактът, че не е спазен редът по чл. 103 ДОПК не може да обоснове отмяна на акта само на това основание. Отделно в АУЗ е посочено, че установените задължения не са платени от ДЗЛ, като е налице друга от хипотезите предвидени в посочената норма на ДОПК. Когато с един акт се установяват публични задължения за данък и за такса съдът следва да отчита факта, че макар липсата на фактически и правни основания да е порок на акта, който е основание за неговата отмяна, не винаги отмяната на акта поради липсата на мотиви изчерпва правомощията на съда. Установяването на незаконосъобразността на акта, обусловена от допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или на изискването за форма, е само първото правомощие на съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, във вр. с чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество. Това значи, че когато установи допуснато от органа нарушение, което не води до нищожност на акта, а само до неговата унищожаемост, съдът, след като констатира нарушението, следва сам да определи дължимостта и размера на задълженията. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от дискреционната преценка на органа, а елементите на тези задължения са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, което значи в публично известни актове. Този характер на задълженията за ДНИ и ТБО е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. За това, когато установи допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила или на материалния закон съдът следва да реши спора по същество, т. е. да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, то какъв е размерът на задължението. С оглед изложеното, изводът на първоинстанционния съд, че административният орган следвало да приложи разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК за установяване на данъчните задължения с ревизионен акт, както и че липсата на мотиви обосновава незаконосъобразност на акта, не съответства на материалния закон. Обстоятелството, че с АУЗ са установени ДНИ и ТБО само за декларираните сгради, но не и за декларираната земя, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на акта само на това основание тъй като съдът не може да влошава положението на жалбоподателя. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, представляващо основание за отмяната му поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предмет на процесния АУЗ е имот, деклариран с ДД вх. № 5803002295/15.08.2016 г., находящ се в гр. Добрич, ул. "Войвода Д. Калъчлията", с партиден № 5803 F51798. По подадената данъчна декларация, земята е с площ от 74169 кв. м., като застроената площ е 13995 кв. м. От приетите по делото без оспорване от страните ССЕ и СТЕ и представените по делото доказателства се установява, че: С декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, подадена от "Агро Мел БГ" през 2007 г. са декларирани земя и сгради, като вещото лице по СТЕ изрично сочи, че по тази декларация не може да се извърши идентификация на сгради и терен с действаща кадастрална карта или стар план. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че има частично съвпадение на декларираното през 2007 г. и 2016 г. През 2010 г. - дружеството подава декларация по чл. 14 ЗМДТ, коригирана с декларация от 2011 г., като е декларирана земя от 107933 кв. м. Вещото лице по приетата СТЕ сочи, че по тази декларация е направено идентифициране/съпоставяне с имоти и сгради по КК и РП. През 2016 г. с две декларации са декларирани имот с идентификатор 72624.610.3 – 74169 кв. м. (процесният) и имот с 72624.610.278 – 33000 кв. м. В заключението на СТЕ е посочено, че по договора за делба, имотът е с площ от 106900 кв. м., като разликата между тази площ и общата площ на декларираните през 2016 г. имоти от 269 кв. м., се получава от уличната регулация. В приетата СТЕ са описани с № на идентификатор имотите, от които е образуван имот с идентификатор 72624.610.751 (предмет на делбата от 2016 г.), с площ от 106900 кв. м., посочени са и частите от съответните имоти по одобрената КККР, които са включени в него. Между тези имоти е и процесният с идентификатор 72624.610.3, от който е включена площ от 73544 кв. м. Съгласно заключението на приетата без оспорване от страните ССЕ се установява, че размерите на задълженията за процесния период 2011-2016 г., са изчислени пропорционално върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност, а именно върху данъчната основа само за сгради, без стойността на земя по таблица 5 от заключението. По отношение на декларираните сгради се установява следното: При съпоставка на сградите декларирани през 2007 и 2010 г. (19 броя) се установява пълна идентичност в описанието им в двете декларации. Това се установява и от Приложение № 3 към заключението на СТЕ, като е посочен и идентификаторът на всяка една от сградите. Впоследствие с коригираща декларация от 2011 г., дружеството декларира 24 броя сгради, като по отношение на 23 от тях в заключението е посочено идентичността на всяка една от тях с декларациите от 2007 и 2010 г. Вещото лице не е могло да установи единствено идентичността на сграда № 10 по коригиращата декларация – сграда за енергопроизводство, година на построяване 1967 г. и РЗП – 82 кв. м. (л. 52 – О-3 и л. 130-132 от първоинстанционното дело). Видно от посоченото Приложение № 3 (л. 1- 4 от същото, касаещи процесния имот), в имота са налични 54 броя сгради, колкото са декларирани и през 2016 г. Видно от същото, повече от половината от сградите не са били предмет на предходните декларации. От представеното заключение и приложението към него обаче, не може да се установи идентичността на сградите по идентификатори по декларацията от 2016 г., така както е посочено за 2007, 2010 и 2011 година, поради което заключението в тази му част следва да бъде допълнено с описание на имотите по процесната декларация от 2016 г. По делото следва да бъде изяснен въпросът относно това кои са сградите, декларирани през 2016 г. идентични със сградите декларирани с декларацията от 2010 г., коригирана с декларацията от 2011 г., за които са платени съответните ДНИ и ТБО, съгласно приетата по делото ССЕ. По отношение на сградите, които не са били предмет на облагане по предходните декларации, следва да бъде допусната допълнителна ССЕ, която да изчисли размерът на ДНИ и ТБО за всяка сграда по отделно, като вземе предвид информацията за характеристиките на сградите по писмо от 01.12.2016 г. на началник отдел УТСК при Община Добрич. На последно място, административният орган следва да бъде задължен да представи доказателства за реално предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на процесните сгради в релевантния период, тъй като представените по делото доказателства в тази насока не са пълни, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде конкретни указания какви доказателства следва да представи административният орган. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Добрич. В съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение