Решение № 12270 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. - директора на Дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи /МВР/, против решение 16843 от 16.05.2025 г., постановено по адм. дело 9283/2024г. по описа на Административния съд София-град, с което е отменен негов отказ, рег. 5364р- 20433 от 20.08.2024 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на Х. М. Ф., роден на [дата]., гражданин на Бангладеш и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на лицето, след съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това съдебно решение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, навеждайки касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата на чуждия гражданин против процесния административен акт бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита от упълномощения процесуален представител. Ответникът по касационната жалба Х. М. Ф., гражданин на Бангладеш, не изразява становище по нея. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. М. Ф., роден на [дата]., гражданин на Бангладеш, против отказ на зам.-директора на Дирекция Миграция , рег. 5364р- 20433 от 20.08.2024 г. за издаване на Разрешение за продължително пребиваване в Република България на чуждия гражданин. Оспореният отказ се основава на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 24и от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, при съобразяване на следните обстоятелства: при направена проверка на 23.01.2024г., 26.06.2024г. и 08.08.2024г. в регистъра на НАП за наличие или липса на задължения по чл.87, ал.11 от ДОПК, е установено, че работодателят "Воя Фешън" ООД има задължения към бюджета; извършено е и позоваване на изразеното отрицателно становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта за липса на основание за предоставяне на лицето на достъп до пазара на труда. Становището е изготвено въз основа на приложените документи към заявлението, които не дават основание за предоставяне на чужденеца на достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа поради установено по служебен ред наличие на основание за отказ по чл.11, ал.1, т.1 и т.8 вр. чл.15, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. Заявителят е информиран с писмо рег. М-13279#2/ 06.02.2024г. по описа на Агенция по заетостта за нередовности на представените документи, които не са отстранени. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административно- производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Констатирал е, че в изпълнение на указанията, дадени на заявителя с писмо рег. 536400- 9506/05.02.2024г. до Дирекция "Миграция"- МВР е изпратено удостоверение за наличие или липса на на задължения изх. 320202400036081/08.02.2024г. от работодателя на имейл [ел. адрес], от което е видно, че към тази дата работодателя "Воя Фешън" ООД няма задължения. В мотивите си съдът се е основал още на два акта за прихващане и възстановяване, съответно с номер П-32003224113376-004-001 от 02.07.2024г. и номер П-32003224132561-004-001 от 06.08.2024г., от които също е видно, че работодателят няма задължения към държавния бюджет. Въз основа на тези доказателства административният съд е счел, че е оборена констатацията в постановения отказ за наличието на установени задължения с влязъл в сила акт, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.8 ЗТМТМ. В заключение решаващият състав се е основал на разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а новите факти от значение за делото- към устните състезания. По тези съображения е отменил оспорения акт, на основание чл.146, т.4 АПК и е върнал административната преписка на ответника за ново произнасяне по заявлението на Х. М. Ф. рег. 536500-4877/23.11.2023г. при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002. Следователно, за да се издаде Разрешение по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, е необходимо кандидатът да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство и да притежава виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ или разрешение за пребиваване. В разглеждания случай неправилно е прието от административния орган, че чуждият гражданин не отговаря на изискванията на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, тъй като към момента на издаване на оспорения акт, са налице и двете кумулативно изискуеми в тази норма предпоставки. Правилно е установено наличието на спорната в настоящия случай предпоставка, а именно, дали чужденецът отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство. Регулирането на достъпа до пазара на труда на работници граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика, е уредено в ЗТМТМ. Съобразно чл. 15, ал. 1 от с.з., достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от МВР след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта. От съвкупната преценка на доказателствата по делото действително се установява, че изпратеното отрицателно становище от Агенцията по заетостта не материализира достоверни данни за установени с влязъл в сила акт на задължения на работодателя на Х. М. Ф., каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.8 от ЗТМТМ. Принципно вярна е тезата на касатора, че становището на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта обвързва МВР, но това не означава, че същото не може да се контролира. При съдебно оспорване на отказа за издаване на поисканото разрешение, при преценката си относно неговата законосъобразност, съдът контролира и отрицателното становище на Агенцията по заетостта, в случай, че отказът на МВР е обоснован с него. В разглеждания случай, макар да е необоснован извода на съда, че заявителят надлежно е изпратил до Агенция по заетостта удостоверението от 08.02.2024г. за липса на задължения /същото е изпратено на погрешен имейл адрес и не е достигнало до адресата/, правилен е решаващият му извод, че при постановяване на процесния административен акт заявителят е отговарял на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство, тъй като не е имал задължения, установени с влязъл в сила акт. Само в потвърждение на извода за липса на задължения са представените пред първата съдебна инстанция два акта за прихващане и възстановяване, от които се установява, че дружеството "Воя Фешън" ООД няма задължения към държавния бюджет, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, съгласно чл.11, ал.1, т.8 ЗТМТМ. Като е стигнал до аналогичен извод, преценявайки отказа на зам.-директора на Дирекция Миграция , рег. 5364р- 20433 от 20.08.2024 г. за издаване на Разрешение за продължително пребиваване и работа, тип Единно разрешение за пребиваване и работа на Х. М. Ф., гражданин на Бангладеш като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се дължат. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение