Решение № 993 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7747/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Еуратек ООД, ЕИК 040341244, против решение 1341/29 февруари 2024 г., постановено по адм. д. 7896/2023 по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Еуратек ООД, против заповед 18-8015-13 юли 2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София - град, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и 3, чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 1,т. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, представляващо отразяване на границите на поземлен имот с идентификатор 68134. 1386.2063 в съответствие с границите на УПИ VI-909, кв. 10 по действащия регулационния план на HПЗ Орион и съседни жилищни територии - част север ", одобрен с решение 40 по Протокол 24/30 март 2001 г. на СОС и решение 149 по Протокол 40/18 юли 2022 г. за ЯФГ на СОС, въз основа на документ за собственост и съгласно проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Няма спор между страните по отношение на фактите. Изложените мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни и този съд ги споделя като препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК. В тази връзка всички касационните доводи са намерили отговор в обжалваното решение. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР когато съдържат "непълноти или грешки". Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Съгласно § 1, т. 16 ДР ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, т. е. изисква се да е налице несъответствие със заснетите при изработване на първоначалната КК граници /очертания/ по фактическото им състояние. Следователно несъответствията следва да са налице към датата на одобряване на КК за съответната територия. В тази връзка е безспорно по делото обстоятелството, че е налице такова основание за изменение на действащата КК по отношение на заявеното изменение. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни твърденията на оспорващото дружество, че с одобреното изменение границите на имот с идентификатор 68134.1386.2063 са ситуирани така, че затварят съществуващия вход на имот с идентификатор 68134.1386.2062 към ул. Железен мост, като по тази начин се ограничава правото на собственост на Еуратек ООД. Видно от заключението на вещото лице по допусната и приета СТЕ е, че съгласно действащ ПУП достъпът към УПИ VII-за складове, кв. 10 е предвиден от ул. Железен мост между о.т. 36 и о.т. 37, както и към задънена улица от о.т. 36 до о.т. 36а. С оспореното изменение не се предвижда изменение на достъпа към имота, той се запазва, както е по действащия регулационен план на местността. С изменението се привеждат в съответствие границите на имот 68134.1386.2063 по КККР с границите на УПИ VI-909, кв. 10 по действащ регулационен план. Следователно е налице хипотезата за изменение на КК поради допусната непълнота и грешка, по смисъла на т. 16, § 1 от ДР ЗКИР, която подлежи на поправяне по реда на чл. 54 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав