Решение № 13640 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2012 г.

Решение № 13640 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на кмета на община "Родопи", гр. Пловдив, срещу решение № 1237 от 28.05.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1971/2011 г., с което е прогласена нищожността на заповед № 353 от 6.06.2011 г. на кмета на община Родопи, гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Данин - ДМ" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата и претендира направени съдебни разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - област е била заповед № 353 от 6.06.2011 г. на кмета на община Родопи, гр. Пловдив, с която са определени задължения на "Данин - ДМ" ООД, гр. Пловдив за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 1.01.2007 г. до 31.12.2010 г. в размер на 11 020,40 лв., ведно със законната лихва върху тях в размер на 2 860,27 лв. За да прогласи нищожността на административния акт, съдът е приел, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция по приходите. В мотивите на съдебния акт е посочено, че по отношение на "Данин - ДМ" ООД, гр. Пловдив за притежавания от него имот, находящ се в с. Устина, общ. Родопи, обл. Пловдив, производството по установяване на ТБО е започнало на 10.05.2011 г., когато е съставен Доклад № 2/10.05.11 г. на гл. инспектор Костадин Димитров в Отдел "Финанси", звено "Местни данъци и такси" при Община Родопи, т. е. при действието на чл. 9б от ЗМДТ (в ред. ДВ, бр. 98 от 2010 г. в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.). Според решаващия съд при действащата нормативна уредба (към момента на започване на производството по установяване на ТБО за процесния период) кметът на община Родопи, гр. Пловдив не е бил компетентен да издава актове за установяване на задължения по чл. 107 от ДОПК, а неговите правомощия по чл. 4 то ЗМДТ в производството по установяване на местни данъци и такси се свеждат до определяне със заповед на служителите на общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите и до упражняване от негова страна на правомощия на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ. При така установените факти съдът е приел, че обжалваният акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Решението е правилно. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. Незачитането на компетентността представлява нарушение, което прави незаконосъобразен издадения административен акт. Нарушението е винаги особено съществено и води до нищожност на акта (Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91, ОСГК). Относимата към настоящия спор правна норма на чл. 9б от ЗМДТ /изм. с бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г./ предвижда, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, а обжалването на свързаните с тях актове се осъществява по същия ред. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ регламентира установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци да се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. От друга страна, нормата на ал. 3 от посочената разпоредба определя, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Най-сетне, с разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Логическото тълкуване на посочените разпоредби налагат извода, че компетентен да установи задължението за такса битови отпадъци към датата на издаване на обжалвания акт е бил служител от общината, определен със заповед на кмета да упражнява функциите на орган по приходите. В случая актът е постановен от кмета на общината, при липса на материалноправна компетентност да издаде конкретния индивидуален административен акт. Релевантният въпрос за датата на началото на производството по установяване на задължения за местни такси, а оттук и за приложимостта на относимата редакция на чл. 9б от ЗМДТ, е решен правилно от Административен съд - гр. Пловдив. Началото на производството е поставено с доклада за извършена проверка № 2/10.05.2011 г., изготвен от главен инспектор по приходи в Отдел "Финанси", звено "Местни данъци и такси" при Община Родопи, т. е. след 1.01.2011 г. Твърдението на касатора за наличието на предхождащ момент, в който е дадено начало на производството по установяване на задължения за местни такси, не е доказано, а извеждането на такъв момент по тълкувателен път се дължи на превратно тълкуване на правните норми. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че в случая е приложима разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗМДТ. Аргументите на касатора се съсредоточават около наличието на изпратени съобщения до ответника за дължими такси през 2007, 2008, 2009 г., които според касатора слагат началото на производството по установяване на задължения за ТБО. Посочените съобщения (непредставени в съдебната фаза на процеса) не могат да поставят началото на производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 9б от ЗМДТ, тъй като имат само уведомителен характер. Следователно производството по установяване на задълженията за ТБО е започнало на 10.05.2011 г. - т. е. след изменението на относимата разпоредба. Решението в тази частта за присъдените разноски е правилно, а доводите в касационната жалба - неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбата. Съгласно ал. 2 на чл. 7 за защита по дела с определен интерес възнагражденията са следните - при интерес над 10000 лв. (в настоящия случай - 11 020,40 лв.) - възнаграждението е 650 лв. + 2 % за горницата над 10000 лв. Административен съд - гр. Пловдив е осъдил Община Родопи, гр. Пловдив да заплати на "Данин - ДМ" ООД разноски в размер на 558,20 лв. съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 и 2 от ДОПК, вр. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - гр. Пловдив като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски в размер на 360 лв. - адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,