Решение № 3204 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11800/2013 г.

Решение № 3204 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11800/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Радка Запрянова Рахова от гр. Куклен, община Асеновград, Пловдивска област за отмяна на влязлото в сила oпределение № 8568 от 14 юни 2013 г., постановено по адм. дело № 6980/2013 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 747 от 12 март 2013 г. постановено по адм. дело № 933/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна - началникът на Служба геодезия, картография и кадастър - Пловдив не взима становище по постъпилото искане. Другите ответници - Юлиян Рахов, Александър Рахов, Марин Парунев, Славка Муташова, Светлана Муташова и Румяна Муташова също не изразяват становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, установи, че молбата за отмяна е подадена от активно легитимирано лице - страна в производството, отмяната, на чийто окончателен акт се иска. Същата е подадена в срок, поради което същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна: Разпоредбата на чл. 239 от АПК предвижда изрично основанията, на които страната може да основе претенцията си за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, респ. обстоятелствата, чието настъпване следва да докаже. Върховният административен съд нееднократно се е произнасял, че производството по отмяна на окончателен съдебен акт представлява извънинстанционен способ за защита, като основанията, на които същият може да се реализира са изброени изчерпателно в нормата на чл. 239 от АПК, поради което съдът сезиран с подобна молба за отмяна не разполага с компетенцията да установява материалноправната законосъборазност на влезлия в сила съдебния акт, а наличието на предпоставки за неговата отмяна в някоя от хипотезите на цитираната по-горе разпоредба. В конкретния казус, в нито една от нормативно предвидените възможности от законодателя, страната не излага конкретни съображения. Вместо това се твърди материална незаконосъобразност на съдебния акт. В този контекст следва да се отбележи, че материалноправната законосъобразност е предмет на редовния инстанционен съдебен контрол, поради което произнасяйки се по нея в рамките на производството по чл. 237 от АПК, съдът би нарушил компетентността си в това извънредно производство. Текстът на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито се представят нови писмени или каквито и да са доказателства. Приложените към молбата да отмяна доказателства са вече приложени и разгледани при редовния инстанционен контрол. Доколкото липсват конкретни основания за отмяна, съдът взе предвид и останалите, визирани в нормата на чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, предвидени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В процесната молба за отмяна няма наведени твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното по искането за отмяна дело не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване не делото; съдебното решение не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ; не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие; нито има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основните свободи. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239 от АПК искането на Радка Запрянова Рахова като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. От изложеното в молбата на Радка Запрянова Рахова, може да се направи предположение, че същата индиректно се позовава на разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, излагайки твърдението, че не е била надлежно призована и в нейно отсъствие е даден ход по същество на спора от Окръжен съд - Пловдив по жалба срещу решение постановено по гр. дело № 113/2004 г. на РС - Асеновград. При направена служебна проверка съдът установи, че макар на Радка Запрянова Рахова да е страна в посоченото гражданското производство, то неговият предмет е различен от този на съдебното производство по обжалване заповед на началник СГКК - Пловдив. Преди всичко обаче, твърдяните от нея процесуални нарушения в областта на гражданското правораздаване следва да бъдат установени от гражданските съдилища в рамките на процесуално предвидения ред за контрол. Върховният административен съд, като върховен съд в системата на административното правораздаване няма компетенцията да разглежда спорове подсъдни на гражданските съдилища и това следва като пряк извод от нормата на чл. 119 и сл. от КРБ и в съответните процесуални закони - ГПК и АПК, очертаваща и разграничаваща ролята на гражданските и административни съдилища. С оглед изхода на спора, искането на Радка Запрянова Рахова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, не следва да бъде уважено. Поради изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия