Решение № 111 от 26.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 13/2012 г.

Решение № 111 от 26.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 13/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Д. Т. Т. против решение № 495/08.12.2011 г. по въззивно нохд № 1165/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, I-ви състав. Поддържа се, че наложеното наказание е завишено по размер, защото не са взети предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, установени по делото. С касационното основание по чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК се обосновава искането за определяне на наказание под предвидения минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения, че наказанието е съобразено с извършеното от подсъдимия и данните за неговата личност. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 1165/2011 г. потвърдил присъда № 18/27.09.2011 г. по нохд № 241/2011 г. на Врачанския окръжен съд, наказателна колегия, с която признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 17.03.2010 г. в гр. Д. при условията на опасен рецидив умишлено причинил смъртта на А. А. чрез нанасяне на телесни повреди (настъпила на 21.03.2010 г.). На основание чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. А вр. чл. 54 НК го осъдил на 16 години лишаване от свобода. Оправдал го по обвинението да е извършил престъплението при условията на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. Приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените по това и по нохд № 786/2010 г. на Врачанския районен съд - 16 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което приложил чл. 61, т. 2 вр чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Приложил чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, чл. 25, ал. 2 НК и се произнесъл по въпросите за веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 118 НК и определяне на справедливо по размер наказание независимо от квалификацията. Въззивният съд е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалваната присъда. Изложил е подробни съображения за решението си да приеме фактическата обстановка за правилно установена, а оценката на доказателствения материал, за който направил извод, че е в необходимия обем и събран по предвидения процесуален ред, съответстваща на действителния смисъл. Изложил правни съображения за законосъобразността на квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК и мотивирал отказа си да приеме за основателно искането за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 118 НК по изложените съображения, че тази квалификация е извън кръга на изчерпателно посочените в нормата. Обсъдил е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание в определения му размер. Макар да не е изброил изчерпателно индивидуализиращите обстоятелства е заявил по категоричен начин съгласието си с изводите на първоинстанционния съд за високата степен на обществена опасност както на личността на подсъдимия, така и на конкретно извършеното престъпление. Възприел е изцяло подробната оценка, основана на установените обстоятелства, които според тяхната тежест и значение са определени като смекчаващи и отегчаващи. Обосновал е законосъобразността на приложението на чл. 54 НК, при предпоставките на който е определен размера на наказанието, като е отчел наличието на превес на смекчаващите обстоятелства. Направил е въз основа на цялостната и обоснована оценка на относимите към отговорността обстоятелства верен извод, че не са налице основания за определянето им като многобройни или че някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК. Затова е отказал да приложи правната възможност за определяне на наказанието под предвидения минимум от 15 години лишаване от свобода. По-голяма снизходителност от проявената с определяне на наказанието при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства в размер близък до този минимум означава да се пренебрегнат данните за многобройните осъждания на подсъдимия, за демонстративното незачитане на правилата на обществото и законите в страната, за нежеланието да промени начина си на живот и невъзможността за въздействие върху поведението му с предходното му изолиране от обществото за по-кратки срокове с определянето на наказания за тежки умишлени престъпления в по-нисък размер. Несправедливо съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК е това наказание, което очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК, каквото не е определеното на конкретния подсъдим за конкретно извършеното и последиците. Няма основание за извод, че въззивният съд е определил наказанието като справедливо и съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК в нарушение на процесуалното си задължение по чл. 107, ал. 3 НПК. По тези съображения искането за изменение на решението е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение