Решение № 3383 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9204/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, против решение 1394/19.07.2023г., постановено по адм. дело 1136/2023г., на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-38-0119908/23.01.2023г., издадена от същия орган, с която на Ви Ти Найс ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Брезово, [улица] за срок от 14-дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до липса на мотиви на съдебния акт, тъй като съдът се е базирал само и единствено на решение на СЕС по дело С-997/2021г., но по делото липсват доказателства за издадено НП, което води и до неприложимост но решението на СЕС. Моли се съда да отмени оспорения съдебен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Ви Ти Найс ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителя на Върховна прокуратура счита жалбата за основателна и моли за отмяна на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-38-0119908/23.01.2023г., на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Брезник, [улица], за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършена контролна покупка на стока на стойност 7.70лв., и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпа до обекта. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - по отношение на мотивите в оспорената ЗНПАМ. Същите са изложени в отклонение от целта на закона, при нарушаване на принципите за съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че определяният 14-дневен срок за запечатване на търговския обект не е мотивиран с конкретни обстоятелства, актът е издаден в противоречие с целта на закона съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и в нарушение на регламентирания в чл. 6, ал. 2 АПК принцип за съразмерност. Независимо от липсата на данни и доказателства за издадено наказателно постановление на дружеството за същото нарушение въз основа на приложения по преписката АУАН от 10.01.2023г., съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено в решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, според което е недопустима национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. С тези мотиви оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извършил проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, на основанията по чл. 146 АПК и е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, в действащата по време редакция от ДВ бр. 104/2020г. в сила от 12.12.2020г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че "Ви Ти Найс" ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Установено е, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за покупка на стока на стойност 7.70лв., осъществена на 06.01.2023г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Административният орган в акта си не е изложил конкретни мотиви за продължителността на избрания от него срок на ПАМ, не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ за срока от 14 дни. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Възражението на касатора за неотносимост на решение на Съда на ЕС по дело С-97/21 г. към фактите в разглеждания случай, е основателно, тъй като по делото не са налице доказателства за приключване на административнонаказателното производство с издаване на наказателно постановление за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца за същото нарушение, но това не променя крайните изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение