Решение № 12094 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2015 г.

Решение № 12094 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 5230 от 22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 6572/2015 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет), тъй като чужденецът е бил запознат с неговите права и задължения и му е предоставен списък с организации, които могат да му окажат социална и правна помощ и които имат приемни в сградата на ДАБ и на непълнолетния чужденец е бил назначен социален работник, който го е представлявал. Счита за неправилно заключението на съда, че са нарушени административно производствените правила, като при постановяване на административния отказ, заместник председателят на ДАБ е изпълнил вмененото му задължение да прецени сам всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му на произход или с трети държави. Ответникът- Б. К., в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита съдебното решение за неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Намира го за постановено, без да са обсъдени всички доказателства, относими към въпроса за необходимостта от прилагане на ЗЗДет. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 5230 от 22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 6572/2015 г. на Административен съд С.- град се ОТМЕНЯ Решение № 3140/16.12.2013 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца и се ИЗПРАЩА делото като преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне по искането на Б. К. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при спазване на указанията, дадени със същото съдебно решение. За да стигне до този резултат решаващият съд, е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които са основания за отмяна на оспорения административен акт. Счита се за безспорно по делото, че към датата на подаване на молбата за закрила и към момента на издаване на оспореното решение жалбоподателят е непридружен непълнолетен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ. Счита, за неизпълнено от ДАБ вмененото задължение по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет, който определя, че всяко дете има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Посочва се, че административният орган дори не е разяснил посоченото право на лицето, видно от приложените по делото писмени указания за процедурата, която се следва в хода на административното производство. Така констатираното нарушение на процесуалните правила се приема за съществено, поради което според съдът представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. На следващо място, АССГ приема, че решението е немотивирано по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като административният орган не е обсъдил всички относими факти, свързани с личното положение на молителя. Сочи се липсата на изложени мотиви в акта, във връзка с обстоятелството при кого би отишъл непридружения непълнолетен, ако се завърне в страната си по произход, както и липсата на изследване на въпроса за положението на молителя в други трети страни, в които той е посочил, че е пребивавал - Алжир и Тунис. Акцентира се на това, че административният орган се е задоволил само и единствено с изследване на ситуацията в страната му на произход, без да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на кандидата. Предвид тези съображения АССГ приема оспореното решение за незаконосъобразно, като издадено в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Приема, че делото като преписка следва да се изпрати на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на лицето, като кандидатът следва да бъде запознат с правото му на правна помощ по чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето и при изразено желание, такава да му бъде осигурена. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Действително, както твърди касационният жалбоподател непридруженият непълнолетен гражданин Б. К. е бил представляван в административното производство от социалните работници М. М. и Т. П., назначени със Заповед № ЗД-РД 09/223 от 5.12.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Красно село. П. това в административното производство е спазено изискването на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ (отм. - редакция ДВ, бр. 72 от 2007 г.). Този факт, обаче не променя извода за обоснованост и правилност на съдебното решение. При постановяване на обжалваното решение от АССГ не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд е направил правилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящата инстанция споделя извода на АССГ за допуснато нарушение чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Съгласно чл. 2 от ЗЗДет- дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години, като в случая се касае за лице, което е "непридружен" непълнолетен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ. Правилно от АССГ е посочено, че не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетното лице да е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Д. Б. К. е бил изрично запознат със списъка на неправителствените организации, с които ДАБ е сключила договор за предоставяне на правна помощ, но това не е достатъчно и не покрива изискванията на закона. Това, както и подаването на жалба срещу решението на ДАБ, след консултиране с такава организация, не игнорира правото на детето да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси. Спецификата на конкретния случай е изисквала- изрично, конкретно и специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със Закона за закрила на детето. Правилно съдът е посочил, че административният акт е постановен и в нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, която предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му на произход или с трети държави. Дължи се произнасяне относно всички релевантни факти свързани с бежанската история, включително обстоятелствата при напускането на държавата на произход. В адм. акт липсва преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му на произход или с трети държави, каквито в конкретния случай се явяват страните Алжир и Тунис, където е пребивавал. Административният орган не е изложил мотиви, чиято конкретика и пълнота да обоснове постановения отказ относно предоставяне на статут. АССГ е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Допуснатите в административното производство нарушения на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на преписката. След тяхното отстраняване- при новото административно производство административният орган ще следва при охраняване правата на молителя да обсъди всички обстоятелства и да вземе решение дали са налице обстоятелствата за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение