Решение № 267 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5872/2010 г.

Решение № 267 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5872/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е образувано по жалба на Димитър Георгиев Александров от гр. София срещу решение № 172/26.03.2010 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имот частна собственост за държавна нужда - за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга, участък от км. 42+800 /пътен възел "Младост"/ до км. 44+720 /край на участъка в строителство/, обнародвано в ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г. на територията на Столична община. Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот пл. № 1355, кадастрален лист № 702, находящ се в гр. София, район "Витоша", целият с площ от 415 кв. м /четиристотин и петнадесет квадратни метра/ по кадастралния план на гр. София, от който са отчуждени 334 кв. м /триста тридесет и четири/, като поддържа, че определената цена, като обезщетение за отчуждения имот е занижена и не съответства на пазарните цени. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни - Агенция "Пътна инфраструктура", министър на регионалното развитие и благоустройството и министър на финансите поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените части от имотите определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС е обективна и е съобразена с изискването на закона равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Алтернативно се изразява становище, че оценката следва да се определи съобразно заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 172 от 26 март 2010 г. на МС е отчуждена част с площ от 334 кв. м имот № 1355, целият с площ от 455 кв. м кад. лист 702 в землището на район Витоша, местност вилна зона Симеоново-Драгалевци I част, кв. Симеоново За отчуждаемата част от посочения имот административният орган е одобрил и е предвидил размер на обезщетение - 49 599 лв или по 148.50 лв за кв. м. Към делото са представени доказателства събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. включително и изготвената от административния орган експертна оценка с дата на възлагане 16.11.2009 г. По искане на жалбоподателите и заинтересованите страни бяха назначени единична, с основна и допълнителна задача и тройна експертизи за определяне пазарната стойност на отчуждения имот. От заключението на допълнителната съдебна експертиза се установява, че процесният имот има голямо лице към Околовръстния път, има неправилна триъгълна форма и не представлява атрактивен имот за застрояване., но попада в зона с отлична транспортна достъпност и интензивност на пътникопотока. По възражение на ответните и заинтересованите страни, че имотът е бил отчужден и обезщетението за него е получено, е поставена допълнителна задача за вещото лице по единичната експертиза, което дава заключение, че процесният имот № 1355, както и имот № 1356 са образувани от имот № 955 с обща площ от 1062 кв. м. От имот № 955 са отчуждени 647 кв. м по влязъл в сила ПР със заповед № РД-50-09-253 с Решение на МС № 651 от 08.10.2007 г. Отчуждените с цитираното решение 647 кв. м не са идентични и не съвпадат с процесните по настоящото дело 334 кв. м от имот № 1355, а са част от имот № 1356. По отношение размера на обезщетението, което е предмет на обжалване съдът приема за установено следното: От заключението на вещите лица се установява, че определената оценка от административния орган не отразява обективно пазарната стойност на процесния имот като равностойното парично обезщетение и не е определено от оценителя на административния орган по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Към самата оценка, представена от административния орган не са представени пазарни аналози, от които съдът може да направи извод, че при изготвянето й административният орган е приложил метода, посочен в § 1а от ДР към ЗДС и при определянето й е спазен принципът на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Оценката на административния орган не се подкрепя с доказателства относно пазарния принцип, по който следва да се определи обезщетението, което дава основание на жалбоподателя да искат оспорването й чрез ангажиране на единична и тройна съдебно-оценителна експертиза . Липсата на пазарни свидетелства при изготвяне на административната оценка, мотивира съда да допусне исканите експертизи от страна на жалбоподателя. От заключенията на единичната и тройната съдебно оценителни експертизи на първо място се установява, че за имота, предмет на отчуждаване, съществуват пазарни аналози, като въз основа на тях може да се определи пазарна оценка на имота. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че оценката на административния орган е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 Установява се, че равностойното парично обезщетение следва да се формира от осреднената стойност на представените по делото пазарни аналози и вещите лица са я изчислили на 318.65 лева за кв. м - оценка на тройната експертиза при 322.71 лв - оценка дадена от единичната експертиза. За целите на определяне на действителен пазарна оценка, пазарни аналози са представени и от двете страни, като представените от административния орган и заинтересованите страни аналози са многобройни, не следва да се цитират в решението, тъй като са приобщени като доказателства по делото. От заключението на вещите лица обаче се установява, че макар извършени в едногодишния период, сделките, доказателства за които се представят, се отнасят до друг район на столицата, а освен това касаят урегулирани поземлени имоти, за разлика от процесния, който е неурегулиран. Посочените характеристики не могат да определят имотите, доказателствата за които се представят, като такива със сходни характеристики, поради което правилно не са били включени при определяне на оценката. Съдът намира, че следва да възприеме, оценката по методите, посочени в чл. 32, ал. 2, вр. § 1а от ДР на ЗДС, извършена от тройната съдебно-оценителна експертиза, която за разлика от единичната, използва два пазарни аналога, посочени в нея - н. а. № 116/18.05.2009 г. и № 70/08.09.2009 г. според които общата стойност на имота възлиза на 106 429 лв. Съдът, като обсъди заключенията на вещите лица от тройната съдебна експертиза, което не бе оспорено от страните, заедно с другите доказателства по делото приема, че е обективно и законосъобразно, като отразява реалната пазарна цена на отчуждаваните имоти. Пазарните аналози, представени от двете страни и разгледани от вещите лица, представят обективна, от гледна точка на разпоредбите на закона пазарна оценка на отчуждаемия имот, която следва да се възприеме и от настоящата инстанция. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените имоти следва да се увеличи от 49599 лв. на 106 429 лв. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,