Решение № 15287 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7843/2020 г.

Решение № 15287 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7843/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ушагелова, от [населено място], приподписана от пълномощника й - адв. Д. Борисов, против решение № 13 от 30.01.2020 г. постановено по адм. дело № 198/2019 г. на Административен съд - Търговище, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Приложени са писмени доказателства. Ответникът: кмета на община Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Желязков, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Д. Ушагелова, с искане за обявяване нищожността на Заповед №З-01-558/28.05.2015 г. на кмета на община Търговище, поради особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта му. Със заповедта е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Постройка на допълващо застрояване със стопанско предназначение за отглеждане на животни" в УПИ VIII-436 и УПИ VII-436, кв. 35 по плана на с. Стража, община Търговище, на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Съдът, след като е изложил фактите по делото и е анализирал основанията за нищожност на един административен акт по чл. 146, т. 1-5 АПК, е приел, че в случая такива основания спрямо оспорения акт липсват. Изложил е доводи, че оплакванията на оспорващата за нищожност са такива за отмяна на акта като унищожаем, за което липсва възможност за произнасяне поради просрочие и недопустимост на жалбата. Поради това е отхвърлил оспорването за нищожност, като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на основания за обявяване нищожността на оспорения акт. В тази връзка, правилно е прието, че оплакванията на касатора срещу заповедта по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, са такива за отмяната й като незаконосъобразна, а не като нищожна. Самият касатор в жалбата си до съда, не обосновава в какво конкретно се изразява нищожността на оспорената заповед, поради особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушението на материалния закон и целта му. Нарушенията на които се позовава, не обективират порока нищожност, а евентуално - унищожаемост на акта, която е извън предмета на делото. Поради това, като е отчел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формата, съдът правилно е елиминирал нищожността на акта, по чл. 146, т. 1 и 2 АПК. По отношение оплакването за нищожност, поради съществено нарушение на чл. 146, т. 3 АПК, законосъобразно е прието, че такова липсва, тъй като и с участието на касатора в административното производство, решението на органа би било същото. Относно нищожността, поради противоречие с материалния закон, правилно е посочено, че такава нищожност липсва, тъй като оспореният акт не е лишен изобщо от законово основание. Заповедта има за предмет премахване на незаконен строеж от шеста категория, по чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, чието издаване е допустимо, при наличие на строеж, извършен в отклонение на изискванията на ЗУТ /чл. 225, ал. 2, т. 1-6 ЗУТ/, определящи го като незаконен. В случая е налице строеж, за който е установено, че е извършен при такива отклонения, тъй като е разположен върху регулационната линия със съседния УПИ VII, кв. 35 по плана на с. Стража и с площ, надхвърляща издаденото РС № 31/1984 г. Тези данни обуславят предпоставките за приложение на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, което изключва нищожност на заповедта за премахването му поради пълна липса на законови основания за издаването й. Въпрос на материална законосъобразност, а не на нищожност, е в коя от визираните от правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 1-5 ЗУТ хипотези попада процесния строеж и дали заповедта съответства на нея. Неоснователно е и оплакването за нищожност, поради несъотвествие на заповедта с целта на закона. Възможността за издаване на акт, с посоченото съдържание, спрямо процесния строеж, изключва нищожността на това основание, както правилно е прието от съда. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора на община Търговище следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, платими от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение