Решение № 4901 от 20.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 2522/16.12.2021 г. на Административен съд (АС) - [населено място] постановено по административно дело 2239/2021 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 1723/06.08.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Ж. Георгиев на [длъжност] на ДФЗ гр. [населено място], считано от 09.08.2021 г. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно. Изложените от касатора доводи, могат да се определят като сочещи на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК нарушение на материалния закон. Излага съображения, че в ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието обективна невъзможност и същото е бланкетна норма. Органът по назначаването е приел, че са налице основанията за прилагане на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като е налице промяна на изискванията за заемане на [длъжността]. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение относно размера на претендирания адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Недялкова. Ответникът по касация Ж. Георгиев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Василев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото основание за отмяната му. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е следното: Със заповед от 20.04.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, Ж. Георгиев бил преназначен от [длъжност] ДФ Земеделие гр. [населено място] на [длъжност] в същата структура, като на 22.04.2021г. се запознал със съдържанието на длъжностната характеристика на новозаетата длъжност, утвърдена на 01.04.2020г. от изпълнителния директор на ДФЗ. В характеристиката, като изисквания за заемане на длъжността, били посочени: образователна степен - висше бакалавър; професионална област: социални, стопански и правни науки, аграрни науки и ветеринарна медицина, технически науки; професионален опит: 4 години. На 09.08.2021г. от изпълнителния директор на ДФЗ била утвърдена нова длъжностна характеристика за [длъжността], в която като изисквания били посочени: образователна степен - висше магистър, магистър по право; професионална област: социални, стопански и правни науки, професионално направление: право, администрация, и управление и икономика; професионален опит: 4 години. С отменената, с оспореното решение на АС - [населено място], Заповед 1723/06.08.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Ж. Георгиев. В заповедта, като фактически основания за издаване на същата, е посочено, че с оглед ново обстоятелство - утвърдената длъжностна характеристика в частта с променените изисквания за заеманата от Георгиев длъжност, същият престава да отговаря на тях, като това обстоятелство обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. При тези фактически данни решаващият съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но не е мотивирана и е постановена в нарушение на материалния закон. Решението е правилно при следните мотиви. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно чл. 108, ал. 1 вр. чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Неправилен е изводът на съда за немотивираност на заповедта. При издаването ѝ, е спазена формата на акта и същата съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Съгласно чл. 108, ал. 1 изр. второ ЗДСл в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая заповедта съдържа мотиви, защо се прекратява служебното правоотношение, като те са свързани с извършената промяна в длъжностната характеристика относно изискванията за заемане на длъжността. Дали посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта, т. е. мотивите му попадат под хипотезата на приложената от него правна норма е въпрос на преценка на материалната законосъобразност на издадения административен акт. Правилно съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. В случая не били налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Цитираната норма дава възможност на органа по назначението да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения. Върховният административен съд е имал възможност многократно, в трайната си и непротиворечива практика, да посочи, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите на здравословни причини, само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и същата е обективна - не зависи от волята на страните по същото. Необходимо е да са налице три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Неоснователен е доводът на касатора, че промяната на дадено изискване, описано в длъжностната характеристика, е предпоставка за прилагане на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика могат да бъдат променяни по реда на чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики, но само при наличие на визираните в нормата условия, които са лимитативно изброени: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3.въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. В случая липсват каквито и да е данни за наличие на едно или повече от посочените обстоятелства. Новоутвърдената длъжностна характеристика и предходната такава са напълно идентични, извън частта с посочените по - горе изисквания. Промяната на професионалната област по длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността, в случая изцяло зависи от органа по назначаването. Посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. Настъпилата промяна не се дължи на обективно настъпили обстоятелства извън волята на страните в правоотношението, а е последица от действия на администрацията при органа по назначението. В обобщение, правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1000 (хиляда) лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.02.2022 г. С оглед предмета на делото и неговата фактическата и правна сложност, направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност, е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение