Решение № 9668 от 1.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Монтана против решение 85 от 04.03.2022 г., постановено по адм.д. 496/2021 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Грегъри Транс ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Монтана отменя заповед 2500/21.10.2021 г. на кмета на Община Монтана, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Грегъри Транс ЕООД да премахне незаконен строеж Открит паркинг, находящ се в ПИ с идентификатор 48489.4.311 по кадастралната карта на гр. Монтана, м. Върбака. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че открития паркинг е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съдът сочи, че за имота е одобрен ПУП ПЗ - ниско застрояване, одобрени са инвестиционни проекти и на 07.01.2020 г. е издадено разрешение за строеж за автомивка, като строителните книжа предвиждат настилка с площ от 1900 кв.м. При тези данни съдът прави извод, че насипът (настилката) може да се отнесе към издаденото разрешение за строеж, въпреки, че същият е изпълнен преди негово издаване, а именно през 2019 г. Констатира, че е установено започване на строителството във фазата на одобряване на строителната документация и преди да е издадено разрешението за строеж, който строеж след издаване на разрешението за строеж, вече не е незаконен или поне, не в частта до 1 900кв. м. включително и в частта на предвидените настилки в проекта за озеленяване. Прави извод, че констатираното строителство може да се приеме за отклонение от одобрения проект. По тези съображения съдът прави заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид факта, че строежът е V-та категория. Правилно съдът приема, че административния акт е постановен в предписаната от закона форма. В същият се съдържат подробни фактически основания за издаването му, както са посочени и правните такива. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършеното незаконно строителство, като е приложена и окомерна скица на строежа. Констативният акт е връчен на адресата на заповедта. Последният депозира възражение срещу констатациите в акта, които са обсъдени от органа и са приети за неоснователни. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Неправилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. По несъмнен начин поделото е установено, че процесният открит паркинг е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От събраните доказателства е установено, че със заповед от 11.03.2019 г. на кмета на Община Монтана е одобрен проект за ПУП ПЗ за ПИ с идентификатор 48489.4.311 по кадастралната карта на гр. Монтана, с който се променя предназначението на имота от земеделска земя в за автомивка, с предвидено ниско застрояване. Видно от приложената по делото декларация, депозирана от управителя на дружеството е, че строежът е изпълнен през 2019 г. (л. 49). Установено е, че са одобрени инвестиционни проекти и на 07.01.2020 г. е издадено разрешение за строеж за Автомивка с външно водопроводно захранване. Видно от приложената по делото обяснителна записка за обект Автомивка с външно водопроводно захранване, както и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните е, че в одобрения инвестиционен проект се предвижда изграждане на настилка с площ от 1900 кв.м. Установено е, че имотът е с площ от 4741 кв.м. и е върху него е изпълнена настилка от трошен камък. При тези данни изводът на съда, че не е налице незаконен строеж, в частта му до 1900 кв.м., включени в разрешението за строеж и е налице отклонение от одобрените проекти, е незаконосъобразен. По несъмнен начин от събраните по делото доказателства е установено, че строежът е изпълнен през 2019 г., а разрешението за строеж е издадено на 07.01.2020 г. т.е. след реализиране на строежа. Следователно изводът, че 1900 кв.м. от строежа са изпълнени въз основа на одобрени строителни книжа, е незаконосъобразен. След като разрешението за строеж е издадено след изпълнението на обекта, то не е налице и отклонение от строителните книжа. Следователно процесният строеж е изпълнен без строителни книжа и като такъв е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Грегъри Транс ЕООД да заплати на община Монтана сумата 170 лв., от които 70лв., представляващи заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,