Решение № 8161 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2114/2010 г.

Решение № 8161 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2114/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Хасково против решение № 501 от 21.12.2009 г., постановено по адм. д. № 530 по описа за 2009 г. на Административен съд - Хасково. Навеждат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съпроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Мария Георгиева Иванова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - Хасково е отменил заповед № РД-11-340 от 27.08.2009 г. на областния управител на област Хасково, съдържаща отказ по заявление № № АК-04-02395/03.02.2009 г., подадено от Мария Георгиева Иванова за еднократно обезщетение съгласно ЗИД на ЗПГРЛ. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като административният орган е нарушил административнопроизводствените правила, като не е събрал доказателства относно размера на изплатеното обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Липсата на доказателства относно твърдението, че заявителката е реализира правото си на обезщетение в пълен размер и за целия период на репресията не е било обосновано от доказателства за това. Сочи се, че административният орган е следвало да събере безспорни доказателства за извършеното плащане и неговия размер като банкови документи, разписки и преводни нареждания на обезщетение в лично качество на жалбоподателката, а не само в качеството на наследник на починалите си родители. Съдът е върнал преписката на административния орган с указания за събиране на доказателства по материалното административно правоотношение. Видно от представената по делото преписка, на 16.02.1993 г. Мария Георгиева Иванова е подала искане за обезщетение по реда на чл. 2 от ЗПГРРЛ. Молбата е приложена като доказателство, а от същата става ясно, че е претендирала обезщетението в лично качество, като подложено на репресия лице. Жалбоподателката е подала молба за обезщетение и като наследник на починалите си родители - Георги Вълчев Арабаджиев и Ангелина Георгиева Арабаджиева. В преписката се представя копие от ведомост, без отбелязване от какъв счетоводна ведомост е това, в която е посочено, че на всеки един от наследниците на Георги и Ангелина Арабаджиеви е начислена сумата от 15200 лв, а отделно за двамата наследодатели е определена сумата от по 15200 лв, или общо 30 400 лв,, разделена на тримата наследници по закон, или по 10 130 лв. В преписката липсват доказателства за това дали посочените суми са изплатени на наследниците, както правилно се сочи в мотивите към обжалваното решение. В представените по делото възражения против касационната жалба Мария Георгиева Иванова твърди, че, по молбата от 1993 г. тя, заедно със своя брат и сестра, е получила сумата от 25000 лв, разпределена поравно между тримата. Твърди, че сумата е получена в качеството й на наследник на починалите й родители, подложени на репресия. С изменената разпоредба на чл. 6 от ЗПГРРЛ /ДВ, бр. 26/2008 г./ се дава право на правоимащите да получат обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията получени по досегашния ред, следва да се приспаднат. За целта правоимащите следва да подадат заявления по образец и съдържание, посочен в чл. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ № ДВ бр. 86/2008г, . към която прилагат и декларация по чл. 3, ал. 3, т. 2 от същата, в която следва да посочат, че искане за обезщетение не е подавано и обезщетение не е платено на репресираното лице или на други негови наследници в пълен размер и за целия срок на репресията. В декларацията следва да се посочи и полученият вече размер на обезщетението, както и основанието за това, с цел същото да бъде приспаднато. От представената към новото заявление по § 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ от 3.02.2009 г. декларация, обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата, не са посочени. Приемайки за разглеждане нередовно подаденото заявление от 03.02.2009 г., административният орган е нарушил административнопроизводствените правила. Липсата на яснота в заявлението и декларацията към него на основанието на претенцията, периода, за който се претендира обезщетението, размера и основанието на вече полученото обезщетение, е поставила в невъзможност административния орган да определи предмета на претенцията, за да се произнесе законосъобразно по нея. Административният орган следва да се произнесе относно правото на обезщетение - за какъв период и в какъв размер, предвид изменената материалноправна норма на чл. 6 от закона, само след като е сезиран с редовно искане, а заявителят е изпълнил законовото си задължение да декларира посочените в Наредбата обстоятелства. Правилно съдът е отменил заповедта на областния управител с оглед нарушението на административнопроизводствените правила. След връщане на преписката при административния орган, същият следва да упражни правомощията си по чл. 30 от АПК, като предприеме действия за отстраняване на недостатъците в заявлението, с оглед спазване на специалните изисквания за съдържание на искането и декларацията към него. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира обжалваното решение на Административен съд Хасково за правилно и същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение